Длъжниците вече няма да бъдат съдени, без да знаят

Народните представители приеха вчера на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Те бяха дебатирани и гласувани в рамките на две пленарни заседания. След направените промени гражданите вече няма да могат да бъдат съдени за дългове, без да знаят. Невъзможността ответник по дело да бъде намерен на посочения адрес ще се констатира най-малко с три посещения на адреса от връчителя. Съдът служебно ще проверява и местоработата на ответника и ще разпорежда връчване по местоработата. С промените депутатите намалиха таксите на частните съдебни изпълнители и дадоха възможност на длъжниците да оспорват оценките на недвижимите имоти, когато се изнасят на публична продан.
Парламентът прие да има съразмерност между принудителното изпълнение към длъжник и размера на задължението. В кодекса беше записано, че наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението. Депутатите въведоха и текст, по силата на който частен съдебен изпълнител ще отговаря за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение и когато е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.
Беше приет и текст, според който запор на банкова сметка на длъжник се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.
За предявените с една молба искове в защита на един интерес ще се събира една държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците. Депутатите решиха за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса да се събира от всички интереси.
Мнозинството в залата отхвърли предложения за въвеждане на десетгодишна давност за всички необезпечени вземания срещу физически лица. Според Филип Попов от БСП въвеждането на тази давност няма да реши проблема с т.нар. вечен длъжник. Крайно време е да изпълним изискванията на ЕС за приемане на закон за фалит на физическите лица, заяви той. Данаил Кирилов от ГЕРБ каза, че предложенията не са били подкрепени не заради мнението на опозицията, а заради становища на научната общност. Съображенията са, че 10 години са кратък срок при настоящата скорост на правосъдието, посочи Кирилов. Според него закон за фалит на физическите лица няма да реши проблема, а напротив - с него ще се създаде робия.
Свръхправомощията и тормозът, който частните съдебни изпълнители оказваха върху гражданите, ще бъде прекратен. Останаха банките, заяви омбудсманът Мая Манолова. Тя заяви, че се ангажира да следи в следващите 6 месеца как се прилагат приетите текстове и, ако частните съдебни изпълнители намерят пролуки в закона, ще настоява за нови промени. "Благодаря ви за това, че застанахте на страната на вашите избиратели по една тема, която е изключително болезнена за тях. Знам, че не беше лесно. Не беше лесно да се удържи на натиска на частните съдебни изпълнители, но това беше и тест за този парламент", се обърна тя към депутатите. По думите й това е първото Народно събрание, което се е осмелило да ограничи свръхправомощията на частните съдебни изпълнители.