Бизнесът иска оставка на социалния министър заради ръста на доходите

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОРБ) поиска оставката на социалния министър Бисер Петков заради заложения ръст на доходите в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 г. Документът предвижда увеличение на минималния осигурителен доход (МОД) от 3,9% и скок на минималната работна заплата от 460 на 510 лв. В отворено писмо за оставката настояват четирите най-големи бизнесорганизации - Васил Велев на АИКБ, Божидар Данев на БСК, Цветан Симеонов на БТПП и Кирил Домусчиев на КРИБ.
 В края на септември Петков обяви решението си да наложи административен ръст, след като за втора поредна година договарянето на новите осигурителни доходи между работодатели и синдикатите се проваля заради бойкот на бизнеса. През 2016 г. нямаше увеличение на минималните осигурителни доходи, но заради ръста на МРЗ имаше те все пак се вдигнаха с 2,6%.
Бизнес организациите недоволстват, че промените в ДОО, касаещи ръста на доходите, не са предварително консултирани с тях, което нарушавало на социалния диалог. Освен това намерението на управляващите било в противоречие с обективните икономически реалности и препоръки на ЕК.
"Това намерение демонстрира отказ от изпълнение на специфичните препоръки на ЕК, включително за актуализация на МРЗ след приемане на консенсусен прозрачен механизъм за нейното определяне, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни реформи на пазара на труда, гарантиращи конкурентността на икономиката и дългосрочен стабилен икономически растеж", твърдят работодателите. Те посочват, че МОД е въведен преди 15 г. за изсветляване на доходите от труд, но ако в първите години е имало известен ефект, с течение на времето, с промените в нормативната уредба и икономическата среда мярката вече не е актуална и се превръща в бреме за икономиката и заетостта.
След световната икономическа криза от 2008 г. административно определяният МОД у нас по основни икономически дейности и професии не съответства на нуждите на икономиката и се разминава драстично със специфичното състояние на отделните сектори, с динамиката на заетостта, производителността на труда и ръста на цените, смята бизнесът. Този доход увеличавал сивия сектор и ограничавал заетостта в отделни региони, сектори и предприятия. Работодателите твърдят, че определянето на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилага в никоя държава от ЕС.
Бизнесът недоволства и от увеличението на минималните пенсии за стаж и възраст, което не било обвързано с осигурителния принос и нарушавало принципите на приетия пенсионно осигурителен модел. По данни на НСИ за 2017 г. реалното административно увеличение на МОД възлиза на 2,5%, а в същото време ръстът на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на изминалата 2016 г. е 11%. За същия период приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10%, което допълнително и категорично доказвало неадекватността на праговете за МОД.