Любовта, която идва с трепет, но донася само болка

Издателство "Апостроф" публикува за първи път на български език "Две сини очи" - една от ранните творби на двукратно номинирания за Нобелова награда за литература Томас Харди. По думите на самия автор книгата е "романтичен и фантастичен" роман за любовта и за огорчението и страданието, които идват след нейната гибел.
Публикуван през 1873 г., "Две сини очи" не е дебютният роман на Харди, но е първият, който излиза с неговото име. В предходните му книги като автори са посочени популярните за времето си издатели братя Тинсли поради желанието на Харди да провери интереса на аудиторията към произведенията му. "Две сини очи" е творбата, която категорично предопределя и личния, и професионалния път на писателя, тъй като бележи два ключови момента в живота му. От една страна, докато пише романа, Харди се запознава със своята бъдеща съпруга Емма Гифърд. Ето защо в историята присъства силно изразен биографичен елемент - нещо, което никога повече не се проявява в по-късните произведения на автора. Освен че отразява романтичността и красотата на първите любовни вълнения, "Две сини очи" е проекция на социалните сили и събития, които превръщат Харди в легендарен писател, по-ясно от която и да е друга негова книга. Дилемата на главната героиня илюстрира сложния избор, пред който се изправя самият Харди - да продължи да се развива като утвърден архитект, или да поеме по несигурния път на твореца.
Романът разгръща теми, които са характерни за цялата белетристика на автора - проблемите за социалните контрасти, неравенството, любовта, лоялността и приятелството. За първи път писателят си позволява открито да критикува консервативните схващания за брака, образованието и религията, които ограничават човека и не му позволяват да открие своя път към щастието.
В центъра на повествованието е красивата Елфрайд Суонкорт, дъщеря на викария на Ендълстоу - отдалечена епархия до морето в Корнуол. Наивна, неопитна и млада, Елфрайд не е вкусила живота извън дома си. Присъствието на героинята е неосезаемо и едва забележимо. Единственото, което я отличава, са сините й очи - сини като есенната далечина, безначално и бездънно синьо, в което не се поглежда, а се прониква. Тихото и необезпокоявано съществуване на Елфрайд е нарушено, след като в града пристига младият архитект Стивън Смит. Двамата се сгодяват, но скоро след това сърцето на героинята се отдава на по-възрастния литературовед и най-добър приятел на Смит - Хенри Найт. Доскорошните приятели бързо се превръщат във врагове, докато Елфрайд агонизира в опита си да направи избор между двамата.
"Две сини очи" е роман за любовта, която идва с трепет, но донася само болка. Това е напрегната, драматична и парадоксална история за цената на приятелството и за невъзможните, но неизбежни избори, които водят до трагичен завършек.