Къде е изходът

Минчо Левчев

За България изходът е един – граждански движения!
Ето как ние, населението на долния край на квартал “Младост-312”, спасихме единствената зелена площ в района:
Значи тази градина, залесена още в годините, когато всички се гърчехме в лапите на тоталитарната топлофикация, която ни дереше безмилостно и ни прибираше по не повече от 12 (словом: дванадесет!) лева на апартамент, днес, под слънцето на демокрацията и с решаващата помощ на НАТО и ЕС, се е разхубавила и напреднала в израстването си дотолкова, че си е направо гора сред блоковете. И всички околни панелообитатели дотолкова й се радват, че, като си хвърлят боклука в нея, винаги предварително го опаковат в пластмасова торбичка.
Но тъмен реститутски облак надвисна над този зелен оазис. Според документите средпанелната горичка се оказа в реалните граници на бивша царевична нива на бай Цеко Кавръков от Горубляне и неговата щерка, Мария-Луиза Кавръкова, си я поиска. Не, за да отглежда царевица, което все пак щеше да е за предпочитане, а за да я продаде на известния строителен предприемач и спонсор на чалга-конкурси, г-н Евгений Лучев, известен сред някои среди с по-специфично чувство за хумор и като Генчо Трътката. Възпитаник на спортно училище и шампион по класическа борба, Трътката е изпонапостроил из София десетки жилищни кооперации и сега, в това нямаше никакво съмнение, се канеше и тук да нацвъка няколко от любимите си, обкичени с кули мутробароци. И околното гражданство с изтръпнало сърце гледаше от прозорци и балкони как Трътката пристига с джип като автобус и как заедно с друг някакъв тарикат ходят напред-назад сред дърветата, а после си тръгват очевидно обзети от грандиозни планове. Разбира се, стана ясно, че общината води дела с Трътката, бори се да запази зелената площ, но от това не ни стана по-леко – знаем ние, води ги общината тези дела, за да ги загуби, но все пак да каже в някое телевизионно прение “Направихме всичко възможно”!
Ех, загубено бе райското ни кътче, загубено!
И тогава се събуди будното гражданско чувство, първо в адвокат Мишев от 787-ми блок, а след това и в бившата медицинска сестра Цекова, за да обземе по-късно и цялото околно население. Поведоха Мишев и Цекова гражданството, обединиха го в порива му за общественото благо. Обикаляха те от врата на врата, настояваха, убеждаваха, ръкомахаха, шушукаха, но събраха петдесетте хиляди лева, дето ги поиска съдията по делото за горичката, за да го реши в полза на околния народ!
Казах ви - велика сила сме ние, гражданите, и само в гражданските движения е изходът!