Нуждата от идеал

Повод за следващите редове станаха два разговора. Единият - с Анжел Вагенщайн, и другият - с моите ученици. И ключовата дума е идеал.
С големия интелектуалец говорихме за идеала, чиято липса в партията е осезаем. Без да формулираме този идеал, ние сме обречени. Като партия, защото без него партията няма собствено лице. Идеал, противопоставен на грозната, несправедлива реалност. Идеал, който да вдъхновява, да привлича младите. Макар и труднодостижим, младите тръгват след него.
С учениците говорихме за липсата на идеал в обществото. Разговорът тръгна от Ботев и неговата поезия. Оказа се, че тя не ги вълнува така, както ни вълнуваше нас навремето. Освен традиционната чисто ученическата слаба заинтересованост към нещата по задължение, има и нещо друго. Ще се опитам в резюме да предам гледната точка на едни средноинтелигентни българи, които утре ще навлязат в живота. Те считат, че, от една страна, живеем в твърде различно време от Ботевото, но от друга - нещата не са се променили кой знае колко. Борба срещу чуждото робство? Ами и сега у нас върви процес на турцизация на определени области. И сега сме зависими от чужди сили. И те питат - на кого му пука? Борба срещу социално робство? Разликата между бедни и богати е огромна. И пак питат - на кого му пука? Борба за свобода? Че ние свободни ли сме, се смеят. Управниците са готови на всичко, за да запазят властта си. Да гласуваме? За кого, като всички са еднакви. А и изборите се купуват, фалшифицират. Да протестираме? Ще ни смажат, няма да позволят промяна. Така че нищо от това, срещу което пише Ботев, не се е променило, напразно е писал, напразно е дал живота си.
Затова те казват - нямаме идеал. Единствената ни цел са парите.
И пак се връщам към разговора с Вагенщайн. Ако няма идеал, има само отчаяние и апатия. Или бягство през Терминал 2.
Не че ситуацията, като слезеш от самолета, е много различна... Защото обществата навсякъде са еднакви.
Харесвате ли такъв модел на обществото? Аз не го харесвам. И много от младите не го харесват, но се примиряват.
За да потърсим алтернативата, трябва да формулираме идеала, към който ще се стремим като партия. Да го постигнем може би не днес, в бъдеще - близко или далечно. Само тогава ще бъдем привлекателни за недоволството на мислещите млади хора.
Недей оставя, мили боже, народите без идеал, е казал Вазов.
И защо в един момент идеалът на нашата социалистическа партия да не стане идеал и на обществото?