Нужен е пазарен тест при наемане на чужденци за работа у нас

АТАНАСКА ТОДОРОВА е родена в Хасково. Завършила е финансов мениджмънт в София. Член е на Националния съвет за насърчаване на заетостта, на Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност, на Консултативния съвет към ЕК "Свободно движение на работници" и на Комитета към Европейската конфедерация на профсъюзите "Мобилност, миграция и включване". Владее английски, ползва немски и руски език. Омъжена, с едно дете.


"Вносът" на работници от трети държави е краткосрочна мярка и не носи социално-икономическа сигурност на обществото"

- Българският пазар на труда е изправен пред липсата на квалифицирана работна сила по определени професии и специалности, но в същото време има достатъчно безработни в две основни рискови групи  - продължително безработни и млади хора. Не е ли редно при недостиг на хора работодателите да увеличават заплащането и да обучават нашите кадри, а не да се стимулира най-вече вносът на кадри от трети страни? Това панацея ли е или запушване на пробойните ден до пладне?
- Възможностите за законна работа в Р България на чужденци - граждани на трети държави, съществуват от 2011 г. с конкретни текстове в Закона за насърчаване на заетостта и Закона за чужденците в България. През май 2016 г. с приемането на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и Правилника за неговото прилагане, както и с направените промени в Закона за чужденците в България се създават възможности за наемане на работа на граждани на трети държави. Доказателство за това е увеличеният брой наети - през 2016 г. общо наетите граждани на трети държави са 875, а само за първите девет месеца на 2017 г. те са 3898.
- Това са хора само със сезонна заетост или и наети в други сектори - споменават се примерно спортисти? Те могат ли да оправят икономиката ни?
- По информация от Агенцията по заетостта за първите девет месеца от т.г. регистрираните за сезонна заетост до 90 дни са 3256 работници - граждани на трети държави, по подадени 578 декларации на работодатели, а разрешения за сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца имат само двама. Икономическите сектори, включени в Списъка на икономическите дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, обхваща два бранша - туризъм и земеделие. Според българското законодателство икономическите дейности, в които попадат тези браншове, са селско, горско и рибно стопанство, хотелиерство и ресторантьорство.
Регистрираните сезонни работници до 90 дни са граждани на Украйна - 2691; Молдова - 133; Турция - 71; Русия - 54; Македония - 23; Армения - 5; Беларус - 4; Индия - 3; Грузия - 2; Тайланд - 2, и др. Към останалите режими за достъп до българския пазар на труда на чужденци - граждани на трети държави, интересът на работодателите е значително по-малък. Най-много решения за упражняване на трудова заетост са предоставени на граждани на Сърбия (инженерно-технически персонал, консултанти, спортисти), Украйна (инженерно-технически персонал, артисти, спортисти), САЩ (преподаватели, спортисти). От началото на 2017 г. до края на септември са постановени общо 547 решения за достъп на пазара на труда на чужденци - граждани на 40 държави в страната ни. От тях 317 са решения на АЗ относно издаване на "Единно разрешение за пребиваване и работа"; 142 - "Синя карта на ЕС"; 69 - разрешение за работа, и 17 - разрешения на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер.
След направените промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от юни т.г. има нарастване на броя подадени декларации от работодателите за наемане на чужденци. Вратите се отварят широко за сезонните работници, след като правителството направи жест към работодателите, като облекчи процедурата за наемане. Това обаче крие рискове: не се прави проучване за състоянието на пазара на труда; не се изискват документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава; за всеки сключен договор работодателят не внася такса в държавния бюджет и т.н.
Изпълнителната агенция "Главна инспекция на труда" за периода януари-септември 2017 г. при извършени проверки, отнасящи се до трудовата заетост на чужденци - граждани на трети държави,  не само за сезонна заетост, е констатирала множество нарушения. Общият им брой е 217, съставени са 135 акта, издадени са 84 наказателни постановления, като 18 от тях към момента са влезли в законна сила. Въпреки облекчения режим за регистрация или получаване на разрешение за работа, най-голям е броят на нарушенията, свързани с липсата на издадено разрешение за работа или на регистрация на работника в Агенцията по заетостта - 76. Голям е броят на случаите, при които трудова дейност е извършвана от граждани на трети държави, които са без право на достъп до пазара на труда - 33 нарушения. При 15 от проверките е констатирано полагане на труд от незаконно пребиваващи на територията на страната чуждестранни граждани от трети държави в нарушение на закона. Установени са и 4 случая на нарушение по отношение на условията за полагане на труд от студенти - граждани на трети държави, в българско учебно заведение.
- На този фон е предложена промяна от народни представители за отпадане на пазарния тест за кандидатите за "Синя карта на ЕС". Това не означава ли разграждане не само на нашия пазар на труда, но и на този на Европейския съюз?
- Точно за това са и нашите опасения като експерти и ръководството на КНСБ, защото чужденецът е длъжен да работи у нас 2 години, а после - където иска в ЕС още две години. С подобно предложение настина отваряме и пазара на ЕС. Оттам надали ще се съгласят. Освен това, промените биха узаконили досегашните нарушения.
Промените в закона и подзаконовите актове не трябва да бъдат толкова чести. Предложенията за корекции целят да узаконят нарушения, направени при наемането на работниците - граждани на трети държави. Честите промени на нормативната уредба в тази област не позволяват да се проследи влиянието върху пазара на труда.
КНСБ смята, че предварителното проучване на пазара на труда по чл. 7, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, т.нар. пазарен тест, трябва да бъде запазен, тъй като той е показателят за състоянието и развитието на пазара на труда. В момента няма пазарен тест само за сезоните работници със заетост до 90 дни (нискоквалифицирани) и за 10 единични групи професии с доказан недостиг на български квалифицирани работници и възнаграждение най-малко 2 пъти средната работна заплата за последните 12 месеца. Недостигът на квалифицирани работници и служители поради застаряване и намаляване на населението не може да бъде компенсирано с "внос" на работници от трети държави. Това е краткосрочна мярка, която не носи социално-икономическа сигурност на обществото, в т.ч. и на бизнеса.
- Чуват се предложения и сектор "Строителство" да бъде включен в сезонните дейности, макар че той е "демисезонен"...
- Икономическите сектори, включени в Списъка на икономическите дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, обхваща два бранша - туризъм и земеделие, и не следва да бъде разширяван, тъй като липсват надеждни доказателства за сезонен характер на други браншове.
- Каква е ролята на двустранните междуправителствени споразумения в регулирането на свободното движение на работна сила при този "внос" и "износ"?
- Сключването на двустранни междуправителствени споразумения за регулиране на трудовата миграция е важно както за осигуряване на работна сила за нуждите на икономиката, така и за гарантиране на трудовите и социалните права на наетите. Към момента рамкови споразумения са изпратени до правителствата на Армения, Молдова и Украйна. Българското правителство определи състава на групата за преговори. Очаква се реакция - интерес, от правителствата на трите републики. КНСБ очаква двустранните спогодби да бъдат съгласувани със социалните партньори в НСТС след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и Националния съвет за насърчаване на заетостта.
- Наистина ли заплатата на камериерка от трета страна стига 1200 лева, срещу 600 - за българка? От вашата синдикална федерация по туризма твърдят, че в тази сфера масово се крият доходи.
- Националната агенция по приходите трябва да проверява дали записаните в трудовите договори възнаграждения се получават реално. Притеснително е, че повечето регистрирани чужденци работници - граждани на трети държави, са с възнаграждения в трудовите договори, равняващи се на минималната работна заплата или близка до нея. Предлагаме въвеждане на код за вида на осигурен в съответния образец по наредбата, който се подава в НАП. Тази промяна ще внесе яснота какви са възнагражденията на работещите по видовете заетост.