Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

18 Февруари 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Точката на И-то

Та чие убежище беше национализмът?

Иво Атанасов

26. Октомври 2017 , брой: 210   841   1



Помним ли крилатата фраза от началото на прехода "Национализмът е последното убежище на комунизма"? Тя е на покойния вече Збигнев Бжежински, често цитирана и от друг именит политолог - Ралф Дарендорф. Родоначалник й е британският интелектуалец от ХVIII век Самюел Джонсън, който казва: "Национализмът е последното убежище на негодниците". И тъй като за мнозина съвременни анализатори комунистите несъмнено са негодници, префасонираният вариант на Джонсъновото твърдение идеално пасна на ситуацията в Европа преди три десетилетия. Националистическият бум в бивша Югославия и постсъветското пространство сякаш блестящо доказваше правотата му. Всичко се обясняваше или със самата същност на комунизма, както мнозина и до днес наричат социализма, или с последствията от него. У нас това често се натрапваше от президента Желев и в. "Демокрация", а елитът на СДС дотолкова прегърна формулата национализъм=комунизъм, че през 1999 г. Костов обяви национализма за погребан. Ведно може би с последния пирон върху ковчега на комунизма.
Референдумът за независимост в Каталуния и последвалите го събития разбиха внушенията за смъртта на национализма. Както и за принципала на последното му убежище. И не само той. След Каталуния допитвания за по-голяма автономия се проведоха в италианските области Ломбардия и Венето. Радикалният национализъм в своята крайна форма - сепаратизма, не просто напомня, че е жив, но и се чувства все по-окрилен при баските, във Фландрия, в Южен Тирол, Корсика, Шотландия и другаде. Тук трябва да прибавим и "Брекзит"-а, макар че той е отделяне не от една или друга държава, а от ЕС. Подобни настроения набъбват и в други членки на голямото европейско семейство.
Но защо е този скок на амбициите за по-голяма автономия и дори за независимост? И то в страни, в които никога не е имало социализъм? Какво толкова лошо се случи на Стария континент в последните три десетилетия, та се стигна до тези процеси? Някои от тях имат дълбоки исторически корени, но защо точно сега отново се активират? Нали никъде в Европа, включително и в Русия, вече няма социализъм и няма кой да поражда национализъм? Нали навсякъде е налице не просто капитализъм, а повече капитализъм в сравнение със съществуващия преди дори в Западна Европа? Нали капитализмът се отърва от своя антагонист в лицето на световния социализъм и вече нищо не му пречи да реализира предимствата си?
Тъкмо в този "повече капитализъм" е проблемът. Национализмът не изпълзя от някое убежище, той е същностен продукт на обществото, в което ни се падна да живеем. От една страна, в стремежа си за максимална печалба капиталът преодолява границите и глобализира света. Но, от друга, капитализмът се развива неравномерно. Ползите от глобалния капитализъм се съсредоточават в отделни региони. Европейският съюз се опитва да разреши това противоречие, пренасочвайки средства от богатите райони към по-неразвитите. Но успява само донякъде. И не защото му липсва желание. Не и само защото отстъпва пред натиска на корпорациите за споразумения от типа на СЕТА и ТТИП. А тъй като неравномерността е въпрос не на субективно решение, а на обективен закон. Тя не може да бъде преодоляна, само мащабите й могат да се направят поносими. Но в периоди на криза дори и тази минимална цел е трудно достижима.
Неслучайно в Каталуния на преден план излизат икономическите аргументи. Най-заможният регион в Испания иска да запази за себе си своето благосъстояние, а не да го предава на централната власт за разпределение между всички останали. Подобни бяха аргументите и на привържениците на "Брекзит"-а. Северноиталианците също искат да разполагат сами с приходите си, а не Рим да ги прехвърля в други части на страната. Същевременно в общоевропейската дискусия Италия заема точно противоположната позиция, пледирайки да се взимат средства от богатия Север за развитие на по-бедния Юг.
Ето как егоизмът взема връх над солидарността. Според някои анализатори солидарността е преминала предела си и избирателите я чувстват вече като несправедливост. Сигурно е така, но само в някаква степен. Защото в общество, в което печалбата е по-важна от човека, на бедния се гледа като на мързеливец. Господства мантрата, че ако си способен, няма как да не успееш. Пропаднеш ли, несъмнено си негоден. Ще ти се дава нещо, колкото да се чувстваш и ти човек, но не смей да искаш повече. Тъкмо затова в Северна Италия гледат на южняците като на прахосници, а в Каталуния искат да се сложи край на "безплатния обяд за всички" (Cafe` para todos). И когато централната власт се опита да коригира неравномерността, амбициите за автономия и независимост се утрояват. И национализмът нахълтва в дневния ред, въпреки че отдавна няма социализъм. Капитализмът може и да не гледа на него като на убежище, но и не може да го преодолее. Тъй като национализмът е устойчив белег на същността му.
Други статии от автора на  www.ivoatanasov.info

 

Прекразсна статия на Иво

Прекразсна статия на Иво Атанасов!

Аз бих добавил следното.

За комунизъм, като минала практика няма как да се говори. Имаше съветски модел на социализъм, независимо как са се наричали управляващите партии.

За фразата за последното убежище на комунизма - разсмива ме - чисти идеологеми на слугите на капитала.
Не може да има убежище на нещо, което го е нямало никога.

А за последно убежище на социализма имат много здраве.
Когато скъсаха със социализма, предадоха и реставрираха капитализма, се появи национализма, но не като последно убежище на социализма, а като част от практиките на новия капитализъм.

Погледнете бившите социалистически страни, начело с СССР.

Когато се разпаднаха СССР, Югославия, Чехословакия и т.н и станаха капиталистически държави - в момента се вихри национализма. И не само в бившите социалистически държави.

Ами Испания, Италия, Австрия, Великобритания, Германия и т.н. Нима няма бум на национализма. Има и още как. Е нали го няма социализма в Европа, а се вихри национализма.

Комунистическият/социалистическият идеал залага не на национализма, а обратно на интернационализма. И винаги така е било!

Национализмът е част от практиката на капитализма - разделяй и владей!

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"