Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Ноември 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Разговор

Страхил Делийски:

Нинова да предложи визия за България

Социалистическата партия има отговорност към огромна част от българското общество да формулира лява политическа алтернатива, а не да занимава гражданите с проблемите в своя двор, казва политологът

Ина Михайлова

27. Октомври 2017 , брой: 211   2318   0
Снимка

Снимка Емилия КОСТАДИНОВА

СТРАХИЛ ДЕЛИЙСКИ е на 36 години. Роден е в с. Дерманци, Ловешка област. Завършил е езикова гимназия в Плевен, а след това политология в СУ. Асистент в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология. Занимава се с развитието на новите леви движения, антиглобализъм, ляв популизъм и пр.

"Правителството не си е дало дълъг хоризонт, защо ние да му го даваме"

- Как изглежда днес властта в България?
- Властта в България е функция на специфичен политически процес, резултат от определен тип социално-икономически взаимоотношения. Политическият процес у нас е изключително деформиран от гледна точка на демократичната теория. Той не е функция на онова, което гражданите желаят на входа на системата, за да помогне тези желания и потребности да се реализират под формата на политики и решения, а е функция на специфични отношения между властта и бизнеса, които особено в по-малките населени места имат феодален характер. Това не са отношения между граждани и политически представители, а между господари и роби. В същото време има крайна социална поляризация, все по-големи неравенства, разкъсана социална тъкан, политическа поляризация. Всичко това няма как да произведе нещо по-различно от това, което наблюдаваме.
Властта се мисли не като управление, а като властване, овладяване на позиции, които да позволят достъп по публичен ресурс. Подобен тип интерпретация на властта може да бъде направено и от десни, и от леви идеологически позиции. Каквато и перспектива да изберат хората, виждат едно и също. Това прави властването на Бойко Борисов необяснимо в традиционните категории.
- Тук ли да търсим причините представените от БСП, която се очертава като единствена реална опозиция, алтернативен бюджет и проект за антикорупционен закон да бъдат посрещани с яростен отпор? Не е ли нормално опозицията да има своя гледна точка по такива важни теми?
- Това, което прави БСП, е работа на опозицията без съмнение. В същото време е обяснимо поведението на управляващите да неглижират предложенията на опозицията. Тук трябва да намесим политическата култура на българския политически елит, която не им позволява да се вгледат в онова, което опонентът говори и предлага. Това е култура, която разбира отношенията власт-опозиция като отношения между врагове.
От друга страна, за да бъде такава реакцията, трябва да потърсим причините и в поведението на социалистическата партия, на парламентарната опозиция. Начинът на изговаряне, тонът, рамкирането на проблемите са в някаква степен агресивни и предизвикват такава реакция. Подтекстът на това, което БСП прави в последно време - и по отношение на разкритията за корупция и шуробаджанащина, и по отношение на формулирането на алтернативен бюджет, отстрани изглежда така: вижте колко сте лоши, вижте колко сте некадърни, колко не можете, колко лъжете и пр. Липсва онова задължително уважение, спазване на някакъв бон тон. Далеч съм от мисълта, че БСП е инициатор на подобен тип взаимоотношения. БСП просто влезе в културата на говорене на ГЕРБ и не реализира, не конструира собствен начин и поле на поставяне на проблемите. Да, проблемите са легитимно и точно адресирани, но начинът, по който се адресират, е доста по-близък до стила, характерен за Борисов и хората около него, отколкото за традициите на социалистическата партия. А това е важно.
- А по какъв начин опозицията да представя своята гледна точка? Как да бъде уважителна и добра, да показва какво може, след като срещу себе си има този стил, за който говорите?
- Един от знаците на алтернативност е не просто да кажеш "Аз ще правя нещата по друг начин", а да намериш алтернативен език, за да ги представиш. Да намериш алтернативен начин на общуване с обществото, различни метафори за обяснение на политическите процеси, а не тези на властта. Различен стил е необходим. Защото всички тези неща много повече влияят на начина, по който се възприема определен тип поведение и действие. Можеш да поискаш чаша вода по десет различни начина, нали? И всеки ще покаже начин на мислене, отношение, оценка за хората срещу теб и пр. Това е част от проблема на БСП в момента. Възпроизвежда се стилът на властта, ако щете, дори и идеологическата рамка.
БСП не говори прогресивно, а консервативно. Един пример - една от силните позиции на социалистическата партия беше отношението към ТТИП. БСП беше длъжна да се противопостави на това споразумение. Само че какви бяха аргументите? Консервативно-националистически - нашите родни прасета няма да бъдат конкурентни с канадските. Лявата прогресивна критика на това споразумение беше, че то не е демократично, че то дава властта и решенията в ръцете на големите корпорации и доминираните от тях арбитражни съдилища, а ние губим демократичните инструменти, с които да влияем върху процесите, което нарушава равенството, справедливостта и пр.
Отделен е въпросът в състояние ли е БСП да говори по друг начин? Водачът на опозицията във Великобритания Джереми Корбин, който е на 68 г. и според повечето изследвания има огромен шанс да е следващият премиер, бе посрещнат като герой на рок концерт, а зад неговата програма застанаха огромен брой млади хора. Защо? Защото той звучи като тях, говори прогресивно, говори за създаване на ляво популистко движение, за бъдеще, за мечти... Въпреки, че не се очаква от човек на неговите години да го прави. Може ли лидерът на българската опозиция да го направи?
- Да погледнем какво става вътре в социалистическата партия. БСП тръгна с висок "тренд" - успешен кандидат за президент, ръст на електоралната подкрепа. Къде е днес БСП? Как се отразява на партията това, което се случва вътре в нея? Обществото как го възприема?
- Спомням си класическото изречение - да се разграничим, преди да се обединим. За никого не е тайна, че в БСП съществуват различни групи с техните ценности по отношение на ролята на БСП и отношението й към властта. Защо точно сега се случват тези процеси? Кандидатът на левицата за президент спечели изборите донякъде неочаквано. Спечели, защото, освен всичко друго, успя да мобилизира огромен протестен вот срещу ГЕРБ и Борисов. Не ставаше въпрос за различни политики, а за чисто символно олицетворение на желанието нещата да се случват по друг начин, други хора да олицетворяват властта. БСП успя да се позиционира, а и на президентски избори не се изисква визия за промяна на обществото, конкретни политики и пр.
На парламентарните избори, освен емоционалния протестен вот, има и друг тип рационалност, и БСП не успя да удържи тази възходяща линия. Да, гласовете за социалистическата партия не бяха много по-малко отколкото на първия тур на президентските избори, но БСП не успя да се възползва от инерцията.
След това тръгна парламентарният процес и БСП започна да се държи не активно чрез налагане на своя дневен ред, а реактивно - ГЕРБ кажат нещо, БСП отговаряше, че не е така. Левицата влезе в дневния ред на управляващите, критикувайки го, но така или иначе се оказа на удобния терен на властимащите. В един момент благодарение на БСП, разбира се, властта се почувства разклатена - имаше скандали, които повлияха и на образа на ГЕРБ, и на вътрешноорганизационния им тонус. Това накара голяма част от гражданите да провидят идеята, че това правителство може да падне и че нещо не работи добре. И хоп - скандали в БСП! Изглежда наистина странно.
Извън всякакви конспиративни теории отстрани всичко изглежда като борба за това кой ще представлява БСП във властта. Защото много е вероятно при предсрочни парламентарни избори, които не са изключени, по един или друг начин БСП да бъде във властта. Очевидно част от ръководството и от представителите на партията виждат политическото бъдеще на БСП с ГЕРБ. Докато позицията на Корнелия Нинова не е такава. Но самият факт, че този въпрос се дискутира, означава, че БСП няма единен отговор за отношението си към властта. Което е проблем на лидера. Очевидно, въпреки че Корнелия Нинова безспорно успя да стабилизира партията електорално, тя трябва да произведе политически смисъл вътре в самата партия, да конструира обща идея вътре в партията каква партия е БСП и за какво се бори. Тази партия трябва да има стратегическа визия и мислене, дългосрочен проект за бъдещето на страната и за ролята на БСП.
Отстрани нещата изглеждат като боричкане за ресурс, наместване на бизнес отношения и интереси. Видно е, че самият конфликт не е поставен на някаква политическа и ценностна основа. Всъщност колцина извън партийната централа се интересуват от отношенията Нинова-Гергов? Друга е важната тема, която стои пред БСП. И социалистическата партия много добре трябва да се огледа каква е съдбата на сродните й формации в Европа, за да си направи съответните изводи.
Не изключвам някаква намеса отвън, говоря извън България, в процесите вътре в партията, която трябва да помогне на правителството, и в частност на Бойко Борисов, да се чувстват малко по-комфортно. Много често това се оказва основна причина за голяма част от политическите събития у нас.
- Консолидация ли трябва да е посланието от предстоящото заседание на конгреса на БСП?
- БСП трябва да излезе консолидирана от заседанието на този конгрес. Т.е. различните групи да застанат зад обща политическа програма. И тя трябва да дава отговор на въпроса какво ще прави оттук нататък БСП не просто да свали ГЕРБ от властта, а какво ще прави с властта. На БСП й остава още малко от пътя до властта, но, ако не се консолидира, със сигурност ще се размине с нея.
Има възможност част от БСП да се размине с властта, а друга - да не се размине. Това обаче ще означава разпад на социалистическата партия. Евентуално участие във властта с ГЕРБ (има почитатели на този тип политическа стратегия на "Позитано") ще означава окончателния край на БСП такава, каквато я знаем.
Корнелия Нинова трябва ясно да постави въпроса какво е отношението на БСП към властта. И да поиска подкрепа за своята визия.
Що се отнася до групите в БСП - те или решават да приемат предложенията на лидера, или го бламират и се стига до изказаното по-горе. Партията е жив организъм, който може да разрешава такива конфликти. Когато не е способна, значи конфликтите или са прекалено големи, или има нещо нередно в начина, по който функционира партията.
- Все още ли е видно, че правителството няма да изкара пълния си мандат?
- Всичко, което прави правителството, въпреки заявките за пълен мандат и за управление до края на света, издава ясна политическа стратегия: ден за ден, всеки ден повече във властта е от полза. Няма предложения за кой знае какви големи политики в нито един от секторите, да не говорим за реформи. Всичко е фокусирано около стабилността. Трябва да сме стабилни, а защо? С предложения бюджет правителството иска да си купи още малко време, поне една година, докато мине европредседателството ни. Самото правителство не си е дало дълъг хоризонт, защо ние да му го даваме? Но не бива да забравяме, че никога властта в България не е сваляна от опозицията. Тя е сваляна от самата себе си.
Има достатъчно индикации, че управляващата коалиция не е чак толкова хомогенна и в даден момент конюнктурните интереси на отделните участници ще надделеят над общия интерес да останат повече във властта. Това прави ролята на социалистическата партия още по-важна.
Едно падане на властта в контекста на политически вакуум, в условията на липсваща организирана политическа алтернатива няма да доведе до нищо ново, а до възпроизвеждане на всичко онова, което сме виждали. БСП има голяма отговорност не сама към себе си, а към огромна част от българското общество в този момент да формулира ясна, смислена, стратегическа, лява политическа алтернатива, а не да занимава гражданите с проблемите в своя двор. От това никой не печели.

 

 

България

  • 21. Ноември 2017 228
    299
    0

    Общинският съветник от ГЕРБ в Сливен Димитър Батаков е ощетил града с над 1 млн. лв. чрез измамна схема за покупка на общински имот. През 2006 г. общината обявява конкурс за продажба на терена под сливенския битак. Площта от 9835 кв. м е с начална цена 950 000 лв., а изискването към купувача е да построи там постоянен пазар за промишлени стоки. Ако собственикът не го направи до 5 години,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"