В търсене на Кармен с Надя Кръстева

Д-р Магдалена Манолова

След откриването на сезона на Софийската опера с "Парсифал" от Рихард Вагнер началото на новия сезон предлага на публиката едно обичано заглавие, което дълго време отсъства от афиша на операта. Това е новата постановка на "Кармен", за която акад. Пламен Карталов е избрал, както ДУМА писа, три изпълнителки - Надя Кръстева, Гергана Русекова и Саня Анастасия, всяка от тях с различен артистичен натюрел, който той вплита в  интригуваща режисьорска концепция.
Известна е страстта на Пламен Карталов да открива и работи с млади певци, които изпълват после афишите на големите оперни театри. Така той откри в далечната 2002 г. своята Кармен в едва двадесетгодишната Надя Кръстева. Тогава тя дебютира в едноименната опера на Бизе в неговата постановка в Стара Загора и в София, на откритата сцена на бившия мавзолей. Помня тази Кармен, която аплодирахме, помня емоцията от необикновената постановка и изживяване под небето на София. От това време изминаха почти двадесет години. Време, в което Надя Кръстева се е превъплътила в капризната Кармен в над 14 постановки по света. Тази героиня явно отговаря на темперамента и артистичния заряд на певицата, нещо, утвърдило я като една от желаните Кармен по световните сцени.
След първата репетиция разговарях с Надя Кръстева, въпреки че тя все още навлиза в режисьорската концепция. Някак естествено разговорът ни започна с това каква емоция е за нея завръщането на родна сцена след първата й Кармен в София през 2003 г.

- Първата ми Кармен с маестро Карталов бе в новата продукция на открития форум в Стара Загора. После тя се пренесе в София на откритата сцена. Това беше голямо изживяване, което и днес е живо в мен. Интересното е и че хората си спомнят за тази Кармен. Образът бе много силен, динамичен, с много танци, игра, движения, смяна на състояния. Беше вълнуващо - под откритото небе с тази моя първа Кармен...
- Какво е усещането ви за образа в новата концепция на Пламен Карталов?
- Съвсем в началото съм на репетиционния период, но разбирам, че това е напълно различна в дълбочината си концепция от това, което съм играла на други сцени. Той иска да насочи вниманието върху Кармен по по-особен начин. Поставя в центъра на вниманието тримата персонажи, като хвърля лъч светлина върху тях, той иска да се прочетат още по-ясно състоянията на Кармен. Това, което изживява като емоции, мисли, скрити дълбоко в нея. Състояния на мистика. Да се получи нещо като моноспектакъл на моменти.
- Какво е най-трудното в опитомяването на този капризен образ и какво давате на Кармен от себе си след толкова много превъплъщения?
- Смятам, че всеки изпълнител намира своя източник на емоции и това, което показва от себе си, защото всеки носи различна дълбочина и възможност да покаже това по някакъв начин. За мен при Кармен характерното е вплитането на няколко противоречиви неща. Това е един много интересен характер. На пръв поглед се вижда нейната игривост, чувственост, повърхностност в характера, но ако се вгледаш повече, откриваш този мистичен и повече тъжен човек, който търси нещо висше в любовта, търси нещо, което не е открил, търси себе си. Тя така и умира, без да открие това, което търси.
- Всъщност Кармен може да се разбира като един бунт на личността, на човека, който в живота се опитва да разбере нещо повече за себе си.
- Наистина това е едно възможно пътуване към себе си, пътуване на една неспокойна личност, която усеща с всичките си сетива мистичното в своя живот. Кармен, тя е циганка, има трето око, има свой поглед към нещата, чувства неща, които не всекиму са дадени. Това я прави самотна. Това е нейната драма, това я прави неразбрана, а може би това са и неща, които тя самата напълно не разбира. Това я тласка по един път в търсене на нещо по-дълбоко и свише. Това е, което ме сближава с Кармен, което по някакъв начин чувствам и аз.
- От постановките, в които сте играли, кои са обогатили вашето изначално разбиране за образа? Как във времето са обогатявали вашата Кармен, разбирането за героинята?
- Много различни са всички, но може би постановката в Чикаго чувствам близка, с класически красиви костюми и отлични партньори. Също и в други театри, като например в Дойче опер в Берлин, Виена, Рига, Амстердам.
- Има ли някаква по-запомняща се история за някоя от тези постановки и за това как влизате в тях?
- Това беше в постановката на Виенската опера. Влязох с Анна Нетребко, тогава Елина Гаранча отказа и аз имах честта да играя в спектакъла. Тогава те не знаеха, че съм пяла в същата продукция на Франко Дзефирели, като за първи път я пях след знаменитата Агнес Балца, на 27 септември 2004 г. Стоях зад кулисите и изключително много се вълнувах, тенорът бе Нийл Шикоф и тогава Холендер, по типично негов маниер, рискува и пусна една певица, доста млада и нова, може би неопитна. Това бях аз. Тепърва правех репертоар. Една година само бях пяла във Виенската опера, но по този начин той ме тества  с този спектакъл и след това ми даде няколкото спектакъла с Шикоф. Последваха много продукции, около 14 на брой, в Амстердам, Саволина, Рига, в България и на много други места. В Хамбург бе изключително събитие - на една голяма хокейна арена пред многохилядна публика, мащабите бяха огромни - 5000 статисти, хор и балет, испански танцьори, коне, огньове. На финала умирах в море от червени цветя.
х х х
В тази първа среща с Надя Кръстева, която е в началото на пътуването си с Кармен на Карталов, ще припомня една важна критика от представянето й в "Кармен" в Чикаго, Опера лирик: "Сензационното мецосопрано Надя Кръстева танцува и пее в ролята на циганката съблазнителка, както никой друг днес." Нещо, за което тя не спомена, но което е важно не само за нея, но и за този образ, който е предизвикал в миналия век критиката да възкликва с подобен патос и за други големи наши имена в ролята на Кармен.