Класика в жанра

Спряха един филм, който казва истината за Донбас. Истина, която няма да научите от медиите у нас, изгонена, скрита, изопачена. Спряха филма, преди да се появи на екран, свалиха го от обявената програма (стр. 2). Чиста политическа цензура, класика в жанра, както се казва. Все тая кой сега какво отрича, кой зад какво се крие, кой се застрахова и кой от какво се уплаши. Резнаха ли филма, резнаха го. Държаха ли авторката да виси в Министерството на културата като окаян кибик, държаха я. Видели ли сте и чули ли сте от българска медия как по хората в Донбас и по домовете им стрелят киевски снайпери, не сте чули. Филмът това показва ли го, показва го. Какво повече да доказваме?
"Най-добрата журналистика се прави в най-жестоката цензура". Тази максима, изречена от корифей на журналистиката у нас - проф. Филип Панайотов, е направо класическа. Събратята ни по перо в разни времена са прибягвали до всякакви хватки, за да пробият и заклеймят запушването на устата. С бели петна и надпис цензура са излизали вестници през годините, когато Борис ІІІ със закони е защитавал държавата и нацията от оръжието на перото.
По времето на бай Тошо журналистите се бяха научили да пишат с езоповски език, да казват забранени истини за общественото състояние през репортажи за животните в зоопарка да речем. Сега Езоп не ни е нужен, днес в присъдружните на властта медии, под чужд или собствен диктат или ти спират материала, или ти го пренаписват до неузнаваемост, или те гонят директно. Излишен въпрос е има ли политическа цензура. Контролът върху обществото чрез медиите, контролът върху медиите чрез властта, цензурата над гражданското мнение, неугодно на Управата и нейните  Началници, са повсеместни. Ако кажеш факти, те обвиняват в омраза. Ако имаш верую и съвест, те обявяват за изкопаемо. Но винаги са безпомощни опитите да сложат цип на устата ти, понеже истината не е хастар да я скрият под шевовете - винаги ще изскочи. Като я задушат на едно място, тя ще пробие я през мрежата, я през "Раша тудей", я дори през СиЕнЕн.
Как не се научиха днешните родни комунисти от ГЕРБ, че колкото повече пъхаш боклука си под килима, толкоз повече любопитният поглед на обществото надниква там. Ако досега много хора не бяха чули за филма за Донбас, сега всички знаят какво показва той. Знаят истината, преди още да са я видели. То е като бялата вестникарска страница в цензурирания от властта вестник - на нея нищо не пише, но всички са разбрали какво им казва.