Книги
Роман на Жозе Сарамаго с първо издание у нас
"Двойникът" е разказ за търсенето на другия, но и за срещата със самия себе си
/ брой: 216
С темата за двойника, трайно присъстваща в световната литература, един от най-оригиналните португалски писатели, нобелистът Жозе Сарамаго (1922-2010), за пореден път отправя мисловно и философско предизвикателство към вярната си публика. Мнозина критици откриват в тази негова творба паралели с Кафка, Бекет, Достоевски и Набоков. От "Двойникът" (2002), който "Колибри" издава за първи път на български в превод на Илияна Чалъкова, е вдъхновен филмът "Враг" (2013) на канадския режисьор Денис Вилньов.
Онова, което в крайна сметка целя да разгледам, е темата за "другия". След като "другият" е като мен самия и притежава пълното право да бъде като мен самия, се питам до каква степен искам този "друг" да нахлува и да се разполага в личното ми пространство? В тази история "другият" придобива смисъл, който никога преди не е имал... Животът ни всъщност се състои от едни 95 процента, които са дело на другите.
Тертулиано Масимо Афонсо е учител по история, "живее сам и скучае". Един ден разпознава себе си в третостепенно действащо лице в неангажираща комедия. Разтърсен от неочакваното разкритие, тръгва по следите на неизвестния актьор.
По свой неподражаем начин, смесица от хумор, трагични нотки, абсурд и съспенс ала Хичкок, Сарамаго разказва непредвидимата история на това дирене, което преминава през изненадващи обстоятелства и стига до драматичен завършек. Той поставя тревожния въпрос за загубата на идентичността в глобализиращия се свят и изразява дълбоко съмнение относно така яростно бранената и отглеждана от западните общества индивидуалност, която обаче парадоксално установява твърде тесни рамки на поведение и приличие. "Двойникът" е роман за търсенето на другия, но и за срещата със самия себе си.
Този проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.
Жозе Сарамаго е роден през 1922 г. в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото - Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга - той я нарича "Вдовицата", но издателят я преименува на "Земя на греха". След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: "Възпоминание за манастира", "Годината на смъртта на Рикарду Рейш", "История на обсадата на Лисабон"... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото "Евангелие по Исуса Христа" на конкурса за Европейската литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартър, Неруда и другите - заради това, че "с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност".
Световноизвестният португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 г. Други знакови произведения на Сарамаго са романите "Слепота", "Проглеждане", "Приумиците на смъртта", "Пътуването на слона".
Страницата подготви Вилиана Семерджиева