От нас зависи дали ще я има България

Елена Улева е родена в София. Учи в столичното 93 СУ "Александър Теодоров - Балан". Танцувала е народни танци от детската градина до 10 клас, когато е принудена да спре заради проблеми с кръста. Била е в школа за актьорско майсторство две години и половина. Участвала е в главна рола в "Съдби на кръстопът". Тази година завършва 12 клас в паралелка с журналистика. 

- Елена, преди два дни беше Денят на народните будители. Какви чувства събужда в теб този празник? Не е ли позабравен той днес от младите?
- Честно казано, този празник за младите не е нищо повече от "есенна ваканция" и почивка от училище. Смятам, че не го оценяваме празника, тъй като отдавна сме забравили да имаме уважение и респект към учителите и хората, които се опитват да ни научат на нещо. Но не само младите имат вина за това. Учителите понякога са свикнали просто да си предадат урока и да си тръгнат, някои дори не ги интересува дали сме научили нещо, не се вслушват в нашата гледна точка. Няма как да се радваме на този празник, да се респектираме и уважаваме днешните будители, докато самите те не уважават нашето мнение.
- Денят на народните будители или Хелоуин? Защо все повече се предпочитат чуждите традиции за сметка на българските? Ако е костюмирането, има кукери, Сирни заговезни...
- Хелоуин е празникът на индустрията. Празнува се повече заради масовото влияние на американците върху нас чрез социалните мрежи и телевизията. Малките деца могат да бъдат лесно манипулирани и от търговците, за да дадат много пари за костюми. Този празник вече е станал и като традиция в училищата, детските градини и почти на всички обществени места. Като отворите социалните мрежи, може да видите, че във всеки клуб, мол и обществено място има партита за Хелоуин, а това означава много пари за търговците. Още ли се чудите защо е по-интересен и по-известен от празника на будителите? А от Сирни заговезни и кукерите не могат да се направят пари. Пример за още един чужд празник, който е много разпространен и по-известен сред хората от българските празници, е Св. Валентин. Дали и тогава търговците старателно не се опитват да ти набутат идеята, че този празник е много интимен и хубав, докато ти взимат парите от джоба за поредното продадено сърчице за половинката ти?

- В тази връзка не се ли подменя българското и докъде ще стигнем?
- Може да се каже, че българското наистина се подменя и се тупаме в гърдите, че сме българи само на 3 март, иначе на Хелоуин се правим на вампири. Неосъзнато подменяме своите празници и традиции за чужди. Но най-лошото е, че малките вече приемат чуждите празници за свои и забравят кои са българските традиции. Родното почва да се размива малко по малко, колкото и да не ми се иска. Не мога да кажа докъде ще стигнем, това времето ще го покаже. Всичко може да се преобърне за секунди, никога не можеш да си сигурен за това какво ще се случи по-нататък.

- Да се върнем на будителите. Има ли ги днес? Кои са те? И имаме ли нужда от тях?
- Днес будителите според мен са хората, които могат да ме научат на нещо и да ми дават ценни съвети. За мен това са хората, които те будят да бъдеш по-културен, по-интелигентен, по-самоуверен, по-мъдър и успял в живота. Много хора честват този празник, но малко от тях са допринесли наистина за знанията и развитието на младите и малцина могат да се гордеят с това, че са будителите на народа.

- Спят ли българите? И ако спят, докога? И какво ли сънуват?
- Интересен въпрос. Знаете ли, и аз много често съм си го задавала и винаги съм си отговаряла, че май наистина доста сладко си подремваме. Докога ще спим ли? Ами май не мислим скоро да се събуждаме от сладките сънища, които сънуваме. По мое мнение сънуваме и виждаме света през розовите очила, а ако не е през тях, мрънкаме, че нещо не е наред и трябва да се оправи. А защо не го оправим? Може би ни мързи или ни е необходим подтикът, или трябва да стане нещо, или може би чакаме някой да ни оправи положението. Е, никой няма да дойде да щракне с пръсти и да оправи държавата. Ако сами не се събудим, никой няма да ни събуди. Всеки си настройва алармата сутрин. Е, кога ще настроим нашата обща аларма?

- Ти завършваш тази година училище. Какво научи за тези дванадесет години? Мнението ти за образователната система - добра ли е, или има нужда от промяна?
- Всъщност не съм много сигурна какво точно научих от училище през тези дванадесет години. Знам само, че нещата които помня, са неща, които са ми интересни, а тези които са ми скучни, моментално се изключват от съзнанието ми. Образователната система малко или много трябва да се промени. Трябва да се направи така, че съзнанието ни по време на час ангажира, като занятията станат по-интересни. Да можем да разберем материала, а не само да ни се преподава суха материя. Ако едно нещо ни е скучно и ако учителите не го направят интересно за нас и не ни докажат, че е полезно, то няма кой друг да го направи.

- С какви надежди и очаквания гледаш на живота?
- Да си призная, надявам се да стана пример за подрастващото поколение и да мога да докажа, че младите хора не са безмозъчни и неинтересуващи се от околния свят, а хора, които могат да бъдат бъдещето на нашият народ. Очаквания големи нямам, защото ако само очаквам и не правя нищо, нищо няма и да променя. Трябват действия, не очаквания.

- Какви са конкретно твоите мечти, каква искаш да станеш?
- Моите мечти са доста големи, но нека ги наричаме цели, защото целите стават реалност, а мечтите си остават мечти. Важно е какво целиш, не какво мечтаеш. Искам да стана и актриса, и журналистка. Актриса - защото обичам да предизвиквам у хората най-различни емоции. Обичам да стоя на сцената, кара ме да се чувствам уникално. Журналистка - за да показвам истината такава, каквато е. Да разкривам несправедливостите и да давам думата на всеки човек, защото всеки има право да изкаже своята истина и своето мнение по всеки въпрос.

- България или Терминал-2? Как за себе си реши този въпрос?
- Този избор е доста труден и решението и за двете има своите плюсове и минуси. Аз конкретно смятам да пробвам да остана в страната си. Ако стана журналистка, искам да помогна за развитието на нашата страна. И ако дори само един се вслуша в мен, значи съм постигнала дори минималното - да накарам хората да свалят розовите очила и да се борят за бъдещето си.

- Но много млади хора избират чужбина. Упрекваш ли ги, или ги разбираш?
- Да си го кажем направо: всеки си е мислил да замине и никога повече да не се върне. Много хора повтарят, че в чужбина всичко е хубаво. Нито ги упреквам за решението им, нито ги подкрепям напълно. Те са видели, че нямат голямо бъдеще у нас и са избрали по-лесния начин - да си уредят живота другаде. А може би самата ни държава ги принуждава да заминат и да не се върнат, тя е по-големият виновник за случващото се, тъй като по никакъв начин не се опитва да стимулира оставането им в родината. Какъв стимул е хора от малцинствата да получават над 1000 лв., а да няма работно място за тепърва завършил висше образование човек. Или разни плеймейтки, хора от хайлайфа и стоящи високо в обществото, нямат зад себе си даже средно образование, но тънат в лукс и добри доходи, докато момиче с три висши образования работи на пет места и пак не може да свързва двата края. Нека не упрекваме хората, които заминават за чужбина, а да спрем да толерираме простотията и глупостта.

- Какво не ти харесва в България? Какво не можеш да приемеш?
Не ми харесва политиката, образователната система и липсата на култура. Не мога да приема простотията и глупостта да тържествуват. Защо "тунингованите" жени и голотията са по-добре платени от една актриса или една хореографка, които ни научават на нещо хубаво? Може би въпросът трябва да е защо се толерира простотията в България.

- Какво е необходимо, за да се промени ситуацията?
- Ситуацията може да се промени само и единствено, ако хората започнат да ценят тези, които наистина заслужават да бъдат оценени за труда си.

- Ако ти беше политик, какво би направила?
- Ако бях политик бих стимулирала развитието на културата. Бих подобрила образованието така, че да е интересно на децата. След завършване на висше образование веднага да се подсигурят работни места за младите хора. Бих направила повече домове за бездомните хора и животни. И не бих допуснала семейство без покрив над главата.

- Днес много хора поставят парите над всичко. А при теб кое е най-важно? Кои са основните ценности, на които държиш?
- А защо ли ги поставят над всичко? Може би защото днес всичко се постига с пари. Искаме да сме образовани, а доброто образование струва пари. А без образование няма работа, без работа няма доходи, без доходи няма как да се изгради здраво семейство. Сега ще кажете: любовта и подкрепата не са ли достатъчни? Да, любовта е най-важното нещо, което ни крепи, но нека бъдем честни, че парите ни са нужни да осигурим всичко необходимо на любимите си хора, а когато им го осигурим, се чувстваме по-добре и по-горди от себе си. Но парите са само средство. Моите основни ценности са любовта и щастието.

- Мнението на един млад човек: Ще я има ли България?
- Дали ще я има България? Не знам, всичко зависи от нас, ако ние не променим нещо, няма кой. Не мога да бъда напълно сигурна, че ще се случи нещо хубаво и ще променим държавата ни към по-добро. Да пробваме, нищо няма да загубим. С мен ли си?