Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Ноември 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

ЕС/Турция - сватосване по сметка

Анкара и Берлин правят обратен завой?

Зорница Илиева

7. Ноември 2017 , брой: 218   537   0
Снимка


Месеци наред проправителствените медии в Турция (а те са мнозинството) непрекъснато внушаваха, че арестуваните на "Боюк Ада" (част от "Принцовите острови" край Истанбул) чужди граждани (включително германски) са "агенти, съдействали на подготовката за т. нар. опит за преврат в страната", че са "разпространявали терористична пропаганда" и че са "действали за сриване на икономиката" в страната на Ердоган. И внезапно немските граждани не само бяха освободени, но и двама от тях незабавно напуснаха Турция.
На убедеността на официалните наблюдатели, че задържаните ще бъдат осъдени и че доказателствата са "железни", защото са дело на специалните служби, съдът отговори с "доказателствата са достатъчни, задържаните нямат възможност да избягат и всичко е под контрол на институциите в Анкара", след което ги освободи, а "медиите останаха като шашардисани", написа Джан Атаклъ. Едва ли някой в Турция вярва, че такова решение може да бъде взето от "независимия съд" в условията на извънредно положение без нареждане от "високо място", както се изразяват коментаторите при съседите, за да избегнат използването на конкретно име. Бързо изтече информация, че ексканцлерът на Германия и настоящ директор на борда на "Роснефт", Герхард Шрьодер, от името на Германия се е срещнал тайно с президента Ердоган и след това е последвало "нареждането". Въпросът, който си задават някои в Анкара е "срещу какви отстъпки" се е стигнало до ново решение, след като дълго време натискът от Берлин в лицето на външен министър или министър на вътрешните работи не даде бърз резултат за изваждане на германските граждани от затвора?
Разбира се, че обвиненията и съдебното преследване никак не се връзват с европейските разбирания в тази насока, но правосъдието в Турция си има свои правила, спор няма. Мотивът, че "това е в интерес на държавата" се използва от редица турски наблюдатели да задават въпроса дали турската страна би постъпила по същия начин, ако се упражни натиск от Вашингтон, например? Ще се откаже ли от закупуване на руските С-400, което никак не въодушевява САЩ? А по въпроса за Кипър ще отстъпи ли?
Всъщност защо Германия се оказва толкова важна за "държавните интереси на Турция", че Анкара е решила "да удържи на думата", дадена на "посредника Шрьодер", както написаха немски медии? Едва ли някой си въобразява, че Берлин ще откликне на искането за връщане на стотиците турски граждани, които са потърсили убежище в Германия след обвинения или опасения за набеждаване в привързаност към движението на Фетуллах Гюлен, обвинен като организатор на опита за преврат от миналата година. Никой и не допуска, че ще има действия от германска страна  за отпращане в Турция на хилядите кюрди, които живеят и работят в страната на Меркел, но които се смятат от Анкара в повечето случаи за привърженици на ПКК.
"Германия не може като нас с едно нареждане на партиен лидер да освобождава задържани", казват в турската столица и сигурно затова са убедени, че няма как да няма"пазарлък", който по всяка вероятност има връзка с отмяната на "стесняването на кредитите от немските банки, което притиска нашата икономика" или са поети обещания за "повече средства за бежанците по нашата граница".
Явно и останалите в турски затвори германски граждани ще бъдат освободени, но каква е цената и има ли връзка отбелязаното смекчаване на тона между Анкара и Берлин със сигналите за отстъпление на ЕС от позицията за "проваленото еврочленство на Турция" ("Дойче веле")? Ердоган многократно и на висок глас настояваше ЕС най-накрая открито да признае, че няма намерение да приема Турция в своите редици и че страната му в такъв случай има и други алтернативи. Излишно е да се споменава, че погледът му на Изток е алтернативата, за която говори. Но има подробности, които не му позволяват да заяви като Борис Джонсън, британският външен министър, който наскоро посочи (оправдавайки решението за "Брекзит"), че "Великобритания е слагала всичките си яйца в брюкселската кошница". Напротив, Турция никога официално не се е отказвала от идеята да покрие критериите за членство в ЕС, но и не е бързала да влезе в "Брюкселския клуб", защото смята, че редица критерии не са в унисон с националните й интереси. Особено при дадени обстоятелства, които й предостави т. нар. опит за преврат и събитията в Близкия изток.
Известно е, че и самият ЕС няма единно становище относно продължаването на присъединителния процес на Турция. В Брюксел са наясно и че предложените от канцлера Меркел съкращавания на присъединителните помощи за Анкара няма да засегнат кой знае колко много турската икономика, защото става дума за около 85 млн. евро. Както се казва, това са само "сигнали, че ЕС не е доволен от Турция".
Германия, разбираемо, също не е доволна от Турция, но страната е един от ключовите й търговски партньори и немските инвестиции там се оценяват на милиарди долари. От ЕС идват 70% от чуждите инвестиции в Турция, независимо, че към днешна дата се твърди, че са намалели до 50 на сто. В Германия живеят 3-5 милиона граждани с турски произход и около 1-2 милиона от тях са гласоподаватели. В Берлин са убедени, че Анкара има главна роля в процеса за намаляване на потока от мигранти и заслугата за това е предимно на подписаното с тази цел споразумение. Един вид, Турция е от страната на тези, които се борят с тероризма и не е целесъобразно да се рискува с прекратяване на диалога с нея. Каквито и да са фактите за нарушаване на права на човека, липсата на свобода за изразяване на мнения или проблеми при правораздаването.
Брюксел е убеден, че европейската сигурност налага да не се спира окончателно процесът за присъединяване. Още повече, че не се знае как ще се развият събитията в Турция и дали настояванията на някои страни членки за повече санкции към Анкара няма да навредят повече на западноевропейците, отколкото на управляващите в Анкара. Засега Ердоган често използва "европейската карта" и "лицемерието на Европа" като оправдание за "вербалните му атаки срещу ЕС" (по "Дойче веле") и като основание да води т. нар. палачинкова политика. Лавирането между геополитическите играчи е и негов патент, наследен от опитни предци. Други наричат тази политика "извиване на ръце", особено ако точно е уцелен моментът. Тогава придобивките са гарантирани. В случая има опасения, че Ердоган все пак е успял да наложи своя курс и стил. Сигурно затова и Си Ен Ен излезе със становище, че "ЕС губи престиж заради Турция". Връзката в случая може да се търси и по линията на т. нар. сложни отношения между Вашингтон и Анкара през последната година. Но не може да се отрече, че все повече наблюдатели по света не пропускат да подчертаят, че предпазливи или колебливи действия по отношение на турската политика не носи дивиденти. Напротив, "пълнят кошницата на Ердоган".
В Си Ен Ен твърдят, че "ЕС бяга от отговорност", чакайки "Ердоган да реализира заплахите, отправени по време на кампанията". Имат се предвид заплахи да въведе отново смъртното наказание или дори да организира "Трекзит", за да получи необходимите му отстъпки.
В случая обаче не бива да се пренебрегват твърдения, че подобни мнения имат връзка и с промените в отношенията между самия ЕС и САЩ, каквото и друго да се казва пред камери или се пише по заглавни страници на сериозните вестници. Ердоган си позволява да казва, че "целта им е да представят Турция като разрушителна сила", което не му пречи да продължава да провежда политика на "антитерористични операции" в страната и по този начин да се задържат или да губят работа интелектуалци, военни, представители на съдебната власт, служители, учители и т.н. Чистките след т. нар. опит за преврат гарантират, че с насаждане на страх се постига укрепване на властта на управляващите.
Друг е въпросът, че поисканите и получени оставки на кметове от самата управляваща партия, ПСР, които са вече 6 на брой (включително в Анкара, Истанбул и Бурса), говорят за разнобой в редиците. Възможно е и да се цели "изчистване от подозрения" за "злоупотреба с власт по места", за наличие на различно мнение по основни теми, което може да се отрази на резултатите от бъдещи избори. Предвидените през 2019 г. са важни в живота на Ердоган, защото или ще го превърнат окончателно и за още мандати в едноличен лидер на президентска република Турция, или ще поставят край на една наистина бляскава политическа кариера, която прекрои системата за управление  в страната.
Прекрои, но и трасира път за плавна ислямизация на Турция чрез използване на мюсюлманската религия като механизъм за консолидация на и без това консервативното в голямата си част турско общество. Което не пречи диалогът с ЕС в стил сватосване да се прави по сметка. И двете страни наблягат на ценностите и предимствата си, но всъщност става въпрос за интереси и бизнес.
Европейските лидери трудно реагират, когато чуват, че "каквото и да твърдят, Турция е една голяма европейска държава, точно толкова, колкото сме големи в Близкия изток, Азия, Бяло и Черно море, а Европа не може да пише историята си без нас. Бъдещето на Европа е невъзможно без Турция" (Йомер Челик, министър за ЕС). Турските упреци към ЕС в процеса на сватосване, т.е. на преговорния процес, са преди всичко по отношение на средствата, които са обещани съгласно условията на прочутото споразумение за мигрантите. По турски сметки от предвидените 3 млрд. досега са преведени едва 899 млн. На този етап проблемите с визите за Европа не се споменават. Но безпокойство от турска страна има и по отношение на пребиваващите в страните на Европа "активисти на организацията ФЕТО на Фетуллах Гюлен, както и на ПКК, на които "им се оказва сериозна помощ", а "те са терористи".
В условията на "замръзване на турската икономика" не изглежда изненадващо, че погледите на Анкара се насочват към онези търговски партньори, които са проверени във времето. Исторически Германия никога не е забравяла за връзките си с Анкара. Още повече, че след трагичната за Берлин Втора световна война, германската доктрина за отстояване на национален интерес е била съсредоточена единствено върху осигуряване на икономически ползи. Защото страните победителки във войната не са допускали Германия да има собствена външна политика, армия  или място сред геополитическите играчи. Следвоенната германска стратегия е била ориентирана към интересите на бизнеса, както днес се казва. Икономическият възход на страната се дължи именно на приложената на практика идея да се трасира пътят на такъв бизнес, който да стане основа за единството на държавата, ще укрепи устоите й след разрухата, ще има главна роля във външната й политика. Защото няма как другояче да се постъпва при наложените ограничителни условия за военна мощ или активна дипломация. Не е трудно да се предположи, че ориентираният експортно бизнес е предпочел да се обърне към стари съюзници, като Турция, които също се търсили лостове за икономически възход след войната. Връзките не са от вчера, а ползите са били и за двете страни. Някои не си унищожават традициите, особено ако са носили дивиденти.
Видно е, че и днес Германия прилага характерната за политиката си "мека сила", когато става въпрос за Турция и дори в сложни ситуации предпочита да запазва хладнокръвие и да действа предпазливо. Без да се впечатлява от упреци, че "губи престиж". Никой не е вечен и промените по света са толкова чести и неочаквани, че само играчи със стратегически поглед и мисъл за държавата си могат да имат успех. Именно затова и при необходимост нищо не пречи да се използва като "посредник" Герхард Шрьодер, когото в САЩ упрекват за "русофилската" му политика. За Берлин е важно да постигне успех.
Няма съмнение, че в дъното му почти винаги има пазарлък, икономически натиск или обещания за "ново сватосване", но не и насилие или военни действия. Германия е лидер в Европа и едва ли някой може да я упрекне, че е забравила уроците от Втората световна война.
В така сложилите се отношения ЕС/Турция никак не е лесно в София да си отговорим на въпроса "А сега накъде?". Нашата сага с Турция е различна и обременена исторически. Можем да повтаряме без умора, че сме за добросъседски отношения и решаване на спорните въпроси чрез диалог, да твърдим, че подкрепяме желанието й за членство в ЕС, да си затваряме очите пред пряка намеса във вътрешните ни дела, да играем роля на лоби в Брюксел, да въртим търговия на дребно по комшийски и все в този дух. Когато обаче се оказва, че и ние, като Сараево, Скопие или Прищина, сме в сърцето на Анкара или че "корените на турската цивилизация" са по земите ни, тогава как да запазим хладнокръвие по германски? Правили сме го в миналото, значи можем. Дали го можем и днес? Отговорите предстоят, в бъдеще време.

Ексканцлерът на Германия и настоящ директор на борда на "Роснефт" Герхард Шрьодер от името на Германия се срещна тайно с президента Ердоган, след което задържаните от Анкара германски граждани бяха освободени
БГНЕС


В Турция не стихват протестите срещу хилядите задържани в затворите интелектуалци
БГНЕС

 

 

 

България

  • 21. Ноември 2017 228
    299
    0

    Общинският съветник от ГЕРБ в Сливен Димитър Батаков е ощетил града с над 1 млн. лв. чрез измамна схема за покупка на общински имот. През 2006 г. общината обявява конкурс за продажба на терена под сливенския битак. Площта от 9835 кв. м е с начална цена 950 000 лв., а изискването към купувача е да построи там постоянен пазар за промишлени стоки. Ако собственикът не го направи до 5 години,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"