Голямата лъжа за финансирането на науката

Чрез жонглиране с числа и стъкмистика министрите Владислав Горанов, Томислав Дончев и Красимир Вълчев се опитаха да изкарат, че държавата увеличава рязко парите за наука за 2018 г. Гръмко бе обявено, че бюджетът ще даде 405,8 млн. лв. за наука, което било 0,38% от БВП и ръстът е страхотен, понеже за тази година процентът за наука бил 0,28. Да, ама не.

Лъжете!
 
 Защото въпросните 405,8 милиона се намират в консолидираната фискална програма, което ще рече, че в тях влизат не само средствата от държавния бюджет, но и европарите от ЕС по оперативни и други програми плюс собствените приходи на научните институции от проекти, от продажба на научен продукт, дори от наеми. Затова твърдението, че държавата увеличава "публичните средства за наука", е просто една неистина.
Всички сметки и разбивки бяха представени пред парламентарната комисия по образование и наука ту чрез консолидираната програма, ту чрез графите от републиканския бюджет, и присъстващите затънаха

в пълния разнобой на тази "хватка"

Предишния ден, на 1 ноември, Горанов и Дончев дадоха нарочен брифинг - контра на протеста на учените от БАН и Селскостопанската академия (ССА), за да обяснят, че в държавния бюджет за 2018 г. имало 121 млн. лв. повече за науката. Министър Красимир Вълчев обаче обясни пред депутатите, че над 40 млн. лв. от тях не са увеличени пари, тях и сега ги има в бюджета, но са в други пера, а за 2018 г. просто преминават към перо "Наука". Не стана ясно защо се прави това и единствената логика е, че трябва да се "изобразят" средства за науката, с която положението е трагично. Преди дни НСИ за прът път се осмели да посочи, че парите за наука в последните години драстично намаляват и са на ниво около три пъти под средното за ЕС-28. Само от 2012 до 2016 г. процентът на държавните средства за наука е намалял с 10 на сто (!) Чудно ли е, че работещите в науката са намалели в същото време с около 8000 души? А сега властта & клакьори обясняват, че България днес е много добре, но в добри времена трябва да се пести. Интересно защо богатите страни в Европа не са тъй неолиберално пестеливи като нас, ами харчат за публичните си нужди през държавните си бюджети доста по-високи проценти от брутния си продукт. Понеже пък в лоши времена априори се пести, за Дянковите последователи науката остава вечно в графата "спестени", с всички последици за страната - материални и духовни. За управляващите е недостижимо дори усилието да схванат, че науката не се вижда като щанда за обувки, но без нея държавата затъва в блатото. Защото

като скапеш акумулатора, няма измъкване от тинята
 
По думите на Красимир Вълчев, увеличението на парите за наука от държавния бюджет за 2018 г. реално било около 72 млн. лв. В тези пари се включват 4,9 млн. лв. повече за БАН спрямо тази година; около 3,9 млн. повече за ССА; около 1,6 млн. лв. допълнително за фонд "Научни изследвания" на МОН (но не за проекти, а за разплащане с оценители); 3,8 млн. лв. повече за членски внос на България в международни научни организации и 2,5 млн. лв. за увеличаване на докторантските стипендии от 450 на 500 лв. В сумата влизат и едни 63,5 млн. лв., които засега не били разпределени никъде в централния бюджет, но щели да се използват за финансиране на научните организации в зависимост от резултатите, за национални програми с конкурсно финансиране за млади учени или за привличане на учени от чужбина за работа у нас. Засега такива програми няма, не е ясно кога ще ги има, нито кой и как ще прави конкурси, правилата тепърва ще се уточняват - можело това да стане чрез фонда "Научни изследвания" например.

Само че такива пари за наука не са разписани в бюджета на МОН, там за това перо има едва 33,2 млн. лв., от които за научния фонд са само 16,6 млн. лв., за поддържане на достъп до международните бази данни 7 млн. лв., има и пари за членския внос на България в международни научни организации. Толкоз.

Впрочем, и за миналата година обещаваха 7 млн. лв. за базите данни и още за членски вносове, пък не ги дадоха и станаха едни скандали с доставчика Elsevier и с вноската за ядрения център в Дубна. Нищо че Дубна фигурира дори в т.нар. Пътна карта на научните инфраструктури, ползвани от България.   
Между другото, по думите на Горанов, във въпросните 63,5 млн. лв. влизат и едни 20 млн. лв. за тази карта. Тя обаче няма общо с конкурсното начало. Изготвянето й бе поставено от ЕК като предварително условия, за да тръгне оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР) в частта за наука. Програмата и до момента не е тръгнала, дори в доклада на Горанов към бюджет 2018 пише, че забавянето вещае загуба на сериозни евросредства. Пътната карта обаче е нужна, понеже в Европа "инвентаризират" големите научни инфраструктури, които имат добра научна апаратура, за да се ползва тя съвместно от учените и от бизнеса на континента. Има вече утвърдени около 40 такива мощни инфраструктури. У нас бе направен диагностичен преглед на научните комплекси и представете си, че ги изкараха цели 161! От тях 12 са с европейско значение, 84 с национално и 65 с регионално. Засега в Пътната карта, приета от МС през юни т.г., са включени 23, като за участие в тях кандидатстват всякакви научни звена от институти и вузове. Та, през 2018 г. ще бъдат оценявани възможностите на тези звена да формират консорциуми и чак през 2019 г. евентуално ще им се дават пари - национални и европейски, да окомплектоват апаратурата си и да я предлагат за ползване на бизнеса. Като че съвместното ползване и връзките с фирми (ако някой бизнес иска да му се правят изследвания с апаратури), не може да стават и сега просто с договори. Освен губи време за учените попълването на тази карта нищо друго не вещае. Но понеже при безрибие и ракът е риба, учените в надежда за някоя стотинка изливат тонове мастило да пишат стотици страници, дето нямат общо с никаква наука.

Сещате се, че в Пътната карта се мъдри и скандалният ХайТехпарк на Плевнелиев в София, който е "хай" само с глътнатите 100 милиона досега без всякаква полза. Нищо чудно да видим едни "наши хора", уредени със следващи пари от тези, които засега химерно се разписват в бюджета.

Според министър Вълчев, от тези имагинерни 63 милиона "за проекти" поне 35 млн. лв. можело да отидат в БАН като водеща институция. Но дори той се съгласи, че те нито ще тръгнат бързо, нито ще  доведат до увеличение на мизерните заплати. Пък и още нямало методика за оценяване на резултатите в науката. На въпрос на ДУМА защо МОН още не оповестява обещания доклад от направеното оценяване на научните резултати в научните организации и вузовете, по които уж щеше да определя финансирането, министър Вълчев отговори мъгляво, че това оценяване било само междинно. Един вид, служебна проба...
В крайна сметка какво се дава реално на звената, които правят науката у нас? БАН получава 83,07 млн. лв. - с 4,8 млн. лв. повече от тазгодишната си крайно занижена субсидия. Според  председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, тези пари няма да покрият изцяло дори ръста на  минимална заплата, която ще е 510 лв. от януари 2018 г.

Срамно е да се каже, но заради целенасочения финансов геноцид на последните правителства спрямо БАН в академията сега работят на минимална заплата 480 асистенти и още 830 главни асистенти след защита на дисертациите си са със заплата около минималната. Средното заплащане в БАН и Селскостопанската академия (ССА) е с около 300 лв. под средното за страната.

Това ни обрича на разпад

младите учени напускат поголовно, коментираха проф. Никола Малиновски и проф. Лъчезар Аврамов, членове на Общото събрание и на Настоятелството на академията.
Впрочем, Настоятелството на БАН, в което влизат и Томислав Дончев, и Румяна Бъчварова като представители на правителството, реши неотдавна - с техните гласове включително (!), че минималният бюджет за покриване на екзистенцминимума на БАН за идната година трябва да е 98 млн. лв.
В комисията министър Вълчев реагира, като заяви, че правителството не регулира щата в автономните вузове и БАН, то определя само субсидията. "Не съм казал, че увеличението от 4,8 млн. лв. е за покриване на минималните заплати", заяви министърът. А за какво да е, като субсидията не покрива нито смешните заплати, нито тока и парното на институтите. Какви проекти, като нямаш ток в лабораторията, а нощем караш такси, за да се изхранваш?! ("Като им спрем парите, сами ще се закрият" - справка Дянков). Отгоре на всичко и парите за докторантите не се превеждат отделно целево на БАН, както предвижда законът, ами се заделят от същата недостатъчна субсидия. Вълчев обаче повтори онова, което от ГЕРБ казват всеки път, когато

трябва да оправдаят геноцида над науката

- трябвало да се плаща за резултати и данъкоплатците трябвало да бъдат убедени, че има смисъл да се дават държавни пари за наука. Хич не се сещат за данъкоплатците, когато вдигат двойно и тройно заплатите на Бойковите висши чиновници или пускат обществени поръчки за милиони на свои хора. Дали убеждават някого, че има смисъл да дават едни големи държавни пари за раздутите чиновнически щатове по министерствата и дали там плащат "според резултатите" на конкурентен принцип. Цинично. Ако плащаха за качество, БАН досега трябваше да са я позлатили с нейните над 50% от международно признатата научна продукция на България и с нейните неизменно одобрявани на ура от депутатите годишни отчети - тя единствена в сектора се отчита пред парламента. И единствена премина през международен одит, оценена високо от голям екип от европейски учени, специалисти конкретно в одитирането на научни звена! И е 137-ма в международните рейтинги на 8000 научни институции в света.
За ССА, която тази година получи едни 13 млн. лв. от бюджета, парите за 2018 г. отново никъде в бюджета не се виждат. При обсъждането в земеделската комисия на НС обаче се разбра, че щели да й дадат около 17 млн. лв. - с 3,9 млн. лв. повече от сега. А само за мизерните заплати там са необходими 16 млн. лв. На всички вузове пък за научна (и издателска) дейност през 2018 г. се дават пак 8 млн. лв., които си стоят все същите от няколко години, нито стотинка повече. А в тригодишната прогноза до 2020 г. правителството "замразява" средствата за вузовете на ниво 2018-та. Въпреки ръста с 50 лв. на докторантските стипендии те ще останат с 10 лв. по-ниски от минималната заплата. Преди дни докторанти с отворено писмо, а и Националното представителство на студентските съвети, поискаха стипендиите да са равни на една и половина минимална заплата.
Фондът за научни изследвания чрез конкурси, видяхме, е с 16,6 млн. лв. - с минимален ръст, и то за да плаща на оценителите на проекти. Не знам как Горанов оцени тези 8 млн. евро като "значителен ресурс" на фона на сродните фондове в страните на ЕС, които държавите захранват с по над милиард евро. Но заради силно намаления брой на учените у нас то и без това

просто няма кой да оценява проектите

не достигат оценители. С две думи, реално учените в страната получават общо 10,3 млн. лв. увеличение за 2018 г. Това е. Другото е "може би някой ден".

С две думи, вместо да дадат пари за укрепване и развитие на съществуващите научни звена, които работят добре и ефективно, управляващите убиват тях, а замислят да насочват средства за нови "научни структури", от които някой ще се облажи добре.

Същото е и с ОПНОИР, по която са предвидени т.нар. центрове за върхови постижения и за компетентност за 350 млн. лв., плюс регионални центрове за още 120 милиона. Ако научната част на програмата тръгне изобщо. Впрочем, в предишния програмен период някои държави пробваха да правят такива центрове, а сега се отказват като Чехия например, понеже видяха, че ефектът е нулев.
Като има пари, нека те се насочат там, където ще дадат ефект, за ясни и прости неща - към научния фонд до поне 30 млн. лв.; за докторантски стипендии по 800 лв. месечно, за БАН още 15 млн. лв., за съфинансиране на европейски проекти по програмата COST, каза в телевизионно интервю завчера бившият министър проф. Николай Денков. Според него същите суми може да се пренасочат разумно при второто четене на бюджета.
Може, но няма да стане. Защото депутатите от властващата коалиция гласуват като роботи без всякаква мисъл онова, което им спуснат "отгорe".



МОН свива с 50 млн. лв. европарите за образование

С над 50 млн лв. ще бъдат намалени парите за 9 проекта по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", обявиха от МОН. Причината е, че в края на 2016 г. Брюксел установи нарушения по процедури в частта за образование и замрази плащанията по оперативната програма. ЕК съобщи, че ще наложи финансови корекции върху еврофинансирането, което означава, че пари по вече сключени договори ще се изплащат на изпълнителите от държавния бюджет, не от европейския. България сама намалява парите с надеждата, че ЕК ще размрази плащанията по програмата. Свиването с 50 млн. лв. се отнася за проекти с общ бюджет от близо 268 млн. лв. Сред тях са "Твоят час" за финансиране на извънкласни дейности в училищата, проектите за студентски и ученически практики, за студентски стипендии и образование на възрастни. Според министър Красимир Вълчев, намалението на бюджетите няма да засяга основните дейности по проектите, а просто няма да бъдат извършени някои разходи за възнаграждения на екипите за управление на проекти и за външни услуги.