Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Общество

Акцент

Да пратим таланти в САЩ

Защо в "History" показват на длан българските досиета, а тези на другите страни - не

Константин Иванов

8. Ноември 2017 , брой: 219   342   0
Снимка


Време е, крайно време е на низвергнатия без време Антон Тодоров да се намери достойна за талантите му служба: какво е това унижение - съветник на депутатите от ГЕРБ! След като така безцеремонно беше лишен от възможността да доведе докрай епичното дело по отваряне на досиетата на бивши сътрудници на службите, защо да не бъде командирован в братските Съединени щати, където очевидно не обръщат нужното внимание на тази народополезна дейност.
Преди дни специализираният американски телевизионен канал "History", излъчващ на 25 езика и гледан от 200 милиона домакинства в цял свят, пусна документален филм именно по проблема с шпионските досиета. Показаха такива досиета от различни държави, включително САЩ, редица западноевропейски страни и от България. В предаването бяха включени изказвания на българския генерал Тодор Бояджиев, както и на журналистката Алексения Димитрова. И какво се оказа: само ние сме си свършили работата както трябва. В българските досиета всичко е като на длан: цели страници пълен текст, много рядко скрити с бланк данни - радост за евентуалните изследователи. Постарали са се здравата Методиандреевци и техни предшественици, делото им щеше да продължи по блестящ начин и номинираният от ГЕРБ за шеф на комисията Антон Тодоров, ако не беше се държал така левашки в телевизионните студия.
А на този фон американските и другите показани досиета - позор! Тук там останала незачекната някоя дума, въобще не става ясно кой кой е, къде е бил внедрен и легендиран, каква работа е свършил, с какви сътрудници е бил свързан, какви агенти е вербувал. Дето се вика, от една кръстословица повече можеш да научиш. Така е, като си нямат Митодита и Антонтодоровци. Макар че те са просто изпълнители, решенията са ги вземали политиците. А политиците пък са получавали съответните инструкции най-вече от добре известното посолство на ул. "Козяк".
А тези инструкции са недвусмислени. Ейвис Боулън, американска посланичка в София от 1996 до 1999 г., е категорична: "Ние имаме две задачи в България: 1. Комунистите да не се върнат на власт (това е веднага след падането на правителството "Виденов") и 2. България да не остане в сферата на Русия". И пояснение: "За нас няма добър комунист. Все едно на руснак да кажеш, че има симпатичен нацист". Е, как президентът Стоянов да не я награди с орден "Стара планина" първа степен!
Но това е, както казват французите, точката върху "и"-то. Още преди това добре известни лица от началото на "промените" като Алекс Алексиев и Косьо Мишев "съветват" когото трябва и както трябва. Не друг, а Татяна Дончева за съжаление, обосновава необходимостта от отваряне на досиетата: конкретната цел по онова време е да се удари ДПС, но кой да ти мисли за бумеранга, който се завръща. Вероятно дребна професионална интрига е една добра криминална репортерка като Ангелина Петрова да напише официално писмо до министър Румен Петков, с което пита имало ли е журналисти, сътрудници на службите, които продължават да влияят на общественото мнение. В резултат на питането като такива са посочени Тошо Тошев, Иван Гарелов, Кеворкян и Коритаров. Пази ме, Боже от приятели, от враговете сам ще се пазя.
Няколко думи за участието на ген. Тодор Бояджиев във въпросното предаване на "History". Най-силно впечатление ми направи много коректният му английски, останалото, както казват руснаците, беше "вокруг, да около". Не е чудно за английския: бил е заместник търговски представител на НРБ в Ню Йорк, по-късно съветник в представителството на страната ни в ООН. В биографията му може да се прочете, че разузнавателната си дейност е започнал още в 1963 г. като сътрудник на научно-техническото разузнаване, през 1966 г. е бил на седеммесечна школа на КГБ в Москва, издига се до зам.-шеф на Първо главно управление. А след промените, от 29 март 1990 г., е назначен за главен секретар на МВР. Именно в този му професионален период - през 1991 г., започва отварянето на досиетата. Запознати твърдят, че той заедно с ген. Красимир Самарджиев е изиграл роля за отварянето на досиетата на Петър Берон и митрополит Панкратий, което погреба кариерата на "Берона" като водещ политик в началото на прехода, а митрополитът просто скоропостижно почина. Е, след време Бояджиев се обявява против отварянето на досиетата, но лавината вече се търкаля в съответствие с американските инструкции.
Та, след такъв филм на американския специализиран канал, позорящ прекаленото ни старание максимално да се разголим, някак логично пък възниква въпросът: "докога?" Другите държави се гордеят с разузнавачите си, мерят чии са по-талантливи, с по-големи заслуги за защита на държавните интереси, а ние ги оплюваме, подлагаме ги на обществен линч. Ако все пак някой ден здравият разум надделее и се пристъпи към затваряне на тази страница, първо трябва да се започне с отмяна на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, защото Законът за досиетата е негово производно. Законът за "престъпния комунистически режим" не е истински закон от юридическа гледна точка, липсват мотиви и няма задължителен характер. Равностоен е по-скоро на декларация, а не на закон.
А на тези аматьори от "History" е крайно време наистина да им пратим някой от корифеите на борбата с комунизма. Защото освен такива злепоставящи ни филмчета, те си позволяват да развращават света с хвалебствени филми за Карл Маркс, показват и гроба му в Лондон с паметник, който не само никой не разрушава, но дори не го цапотят периодично"художници-демократи".     

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"