Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Ноември 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

На фокус

Две лица на гурбетчийския медал

Как работят българите в италианския район Пулия и в Австрия

Ева Костова

8. Ноември 2017 , брой: 219   265   0
Снимка


Федерацията на независимите синдикати от земеделието на КНСБ в близко сътрудничество с италианските синдикати от сектора FLAI - CGIL, от години следи проблемите на сънародниците ни, които изкарват хляба си в италианското земеделие. Българите, заети с тази дейност там, са 24 000, като 96% са със срочни договори. Голяма част от тях работят по полетата в Южна Италия - район Пулия. Сезонната им работа е показателен пример за несигурност, често пъти хората се трудят на черно и срещу унизително заплащане, алармират от синдиката. Трудовата експлоатация към тези работещи, обект на свободното движение в ЕС, е разпространено явление, което често не се забелязва - работа по 12-15 ч. на ден, шест или седем дни в седмицата, срещу минимално заплащане, живот при тежки условия в социална изолация и липса на всякакъв достъп до битови или социални услуги. Отсъствието на предварителна информация, непознаването на езика и правилата на приемащата страна превръщат тези хора в лесна

плячка на трафиканти на труд

и те най-често попадат в капаните на "трудови посредници" - капорали, които печелят от техния труд и възпроизвеждат гета в Италия и в България.
В региона на Форджа българите са концентрирани основно в Тартина, Лагола, Лезина, Сера Каприола, Ладзона, Сан Северо, Казерта, но също така и в района на Неапол - Мадрагоне, и на други места. Голяма част са на работа в Италия повече от 12-14 г. От многобройните срещи със синдикалисти от КНСБ през последните две години се очертават две групи: първата е на общностите, които работят с трудови договори, печелят добре и живеят уседнало (макар и в затворена общност), плащат си разноските по наем и битови нужди, децата им ходят на училище. Втората граничи с хуманитарна криза - гета, къщи, наричани "месарии", с ужасяващи условия на живот и надница - 2-5 евро на час, от които плащат на своя капорал всекидневно.
В становище по тези проблеми КНСБ настоява за незабавна намеса на българските власти и политически натиск в помощ на засегнатите наши работници, за засилване на контрола по спазването на трудовото законодателство и трудовите стандарти. Нужно е и да се засилят междуинституционалните връзки между двете страни и да се предприемат конкретни мерки за превенция на трафика на българи с цел

трудова експлоатация

и живот при нехуманни условия. Сред предложенията на конфедерацията е и откриването на информационен офис на българската държава в този регион като конкретна проява на загриженост към българските работници. След като няма грижа на управляващите към българите, работещи в България, остава само да се надяваме, че ще намерят време да помислят и за нашите в чужбина, които отиват там, прогонени от мизерията у нас. Тенденция, която, уви, и досега не вълнува политиците на изчезващата ни страна. Напротив - те правят всичко, за да прогонят повече българи из чужбина, пък тук може и да съберат от кол и въже аргати от някъде...
Засега Европа още ни приема като добри работници, дори и не толкова висококвалифицирани, за каквито плачат нашите баш работодатели. Но предизвикателствата на пазара на труда всеки ден поднасят нещо ново и заетостта става проблем и у нас, и навън. Докато обаче в Европа отдавна обмислят свои стратегии и планове в тази област, в България само се хвалим с намаляване на безработицата даже в европейски мащаб, а другото е замитане под юргана за "по-добри" времена и когато преизпълним плана за печалбите с орязани заплати и социални придобивки.
От 1 януари 2014 г. настъпиха значителни промени в статута на българските граждани в Австрия - те придобиха пълна свобода на движение на работници според сайта "Работата ми". За опитните кадри, които владеят добре немски и английски, се откриват отлични шансове да изкарат добри пари за родните стандарти в прочутите зимни курорти. Естествено, трябва да имат необходимата квалификация и да не се плашат от работа, предупреждава сайът. Възможности има и за не толкова висококвалифицирани. Хората с по-малко опит се назначават на по-ниски позиции и получават по-малко пари. За камериерки и сервитьорки

стартовите заплати са 1200-1300 евро

Обикновено заплащането в Австрия е по-високо от това в Германия. Това обаче е за сметка на повечето отработени часове. Работи се 6 дни в седмицата, много често и по 10 часа на ден, даже по празници като Коледа и Нова година натоварването е по-голямо. Работодателите обаче компенсират с повече почивни дни. Всички сключвани договори трябва да отговарят на австрийското трудово и социално законодателство, предупреждават специалистите.
В Австрия живеят 24 923 българи според "Статистика Австрия". 10 400 са регистрирани като работещи легално в страната - не са включени сезонните работници и тези с временна заетост. Кампания на австрийския синдикат на производството PRO-GE за защита на правата на сезонните работници, заети в селското стопанство, неотдавна бе представена в КНСБ от експертката Милена Панева. Минималното заплащане на час за тези работници е различно според провинцията и съответния колективен трудов договор. Във Виена например е 7,10 евро бруто на час (6,06 eвро нето), в Долна Австрия - 7,50 евро бруто на час (6,33 eвро нето), в Щирия - 7,50 евро бруто на час (6,33 eвро нето), в Горна Австрия - 6,78 евро бруто на час (5,78 eвро нето), в Залцбург - 8,57 евро бруто на час (6,88 eвро нето), в Кернтен - 7,84 евро бруто на час (6,49 eвро нето), в Тирол - 7,15 евро бруто на час (6,09 eвро нето), във Воралберг - 8,20 евро бруто на час (6,71 eвро нето). Условията на труд за сезонните работници, заети в селското стопанство, сочат, че

извънредният труд се заплаща с 50% увеличение

над основното уговорено възнаграждение - на ден са позволени най-много два часа извънреден труд, общо не повече от 52 часа на седмица. Има 11 часа задължителна междудневна почивка и най-малко един час почивка в работния ден (не се зачита за работно време). Платеният годишен отпуск е пет седмици. При осигурена квартира от работодателя може да бъде заплащано за нея най-много 39,24 евро на месец.
Временна заетост в Австрия има и за социални асистенти. Упражняването на професията е възможно както със заетост на трудово правоотношение, така и като самоосигуряващо се лице с учредяване на собствена фирма. Отношенията между клиента, за който се полагат грижи, и социалния асистент се уреждат с договор за изработка, който е задължително в писмена форма. При социални асистенти на трудов договор важат разпоредбите за минимално заплащане в определения колективен трудов договор и в Закона за домашните помощници и служители.
Основните проблеми, с които се сблъскват българите в Австрия, а и не само там, са свързани с

некоректните посредници за работа в чужбина

Много хора например пристигат в Австрия и се оказват без осигурена работа или са принудени да работят, без да се спазват основни законови изисквания - фиксирано работно време, заплащане на допълнителен труд, добавяне на още задължения, които не са вписани в договорите (ако има такива), сочат наблюденията на експертите. PRO-GE е синдикат, който се грижи за правата на работниците, заети в земеделието, за да бъдат добре защитени. Прави това и пред съда, ако е необходимо, както и пред държавните институции, ако самият работник поиска. Синдикатът работи заедно с активисти и неправителствени организации в този сектор. 

За първите пет месеца на годината контролните органи на Инспекцията по труда са извършили около 300 проверки на работодатели, които командироват или изпращат работници и служители в рамките на предоставяне на услуги в държави членки на ЕС, в т.ч. чрез предприятия, осигуряващи временна работа, и на фирми - посредници. При тези проверки са установени около 530 нарушения. Установени са и 16 случая на осъществяване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, без регистрация, като най-често тази дейност се замаскира под формата на командироване в изпълнение на договор за предоставяне на услуги.
От ГИТ припомнят, че сигнали за нарушения при осигуряването на работа в чужбина могат да се подават на горещия телефон 0700 17 670, на телефона за сигнали на български граждани, работещи в чужбина - 00359 2 8101 747, през формата за сигнали и чрез посочените имейли. Важно е обаче в сигнала да има достатъчно данни за идентифициране на осигуряващия работа в чужбина, както и приложени документи, с които разполага лицето. Същото условие се отнася и за случаите с некоректни чуждестранни работодатели. ГИТ може да сигнализира контролните органи в съответната държава, само ако в сигнала има достатъчно данни за идентифицирането му и доказателства за трудовите взаимоотношения между страните.

 

 

 

България

  • 21. Ноември 2017 228
    99
    0

    Общинският съветник от ГЕРБ в Сливен Димитър Батаков е ощетил града с над 1 млн. лв. чрез измамна схема за покупка на общински имот. През 2006 г. общината обявява конкурс за продажба на терена под сливенския битак. Площта от 9835 кв. м е с начална цена 950 000 лв., а изискването към купувача е да построи там постоянен пазар за промишлени стоки. Ако собственикът не го направи до 5 години,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"