29 Март 2024петък16:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Минало

Паметната битка на народите

Защо завършва с неуспех вече спечелената битка при Варна през 1444 г. - най-големият организиран опит на европейските политически сили за спиране на османската експанзия и укрепване на Европа

/ брой: 221

автор:Михо Червенков

visibility 3647

През втората четвъртина на XV век за европейския Югоизток настъпват тежки времена. Надмогнала вътрешната политическа и династическа криза при царуването на султан Мурад II (1421-1451 г.), турската държава отново изявява своята експанзия към вътрешността на Европа. Управлението на султана се отличава с войните с християните на Балканския полуостров.
Още в края на XIV в. Унгарското кралство поема отговорната задача да възпира турското настъпление. В трудните години на това противоборство постепенно се утвърждава внушителната фигура на трансилванския войвода Янош Хуняди.
Роден през 1407 г. в унгарско благородническо семейство, пред него се открива светкавична, смела и бърза кариера: служи на сръбския деспот Лазар, след това е в свитата на Сигизмунд в Италия, а по време на хусистките войни се бие в Чехия. Хуняди разбива турците в редица славни битки през лятото на 1441 г. край Белград, жъне победи над войската на Исхак бей, вилнееща в Сърбия, а на другата година след тежки сражения печели победа срещу главните сили на османската армия.
Бойците му говорят за него, че е недосегаем за вражеско оръжие. Отличен специалист по военните науки. Голям земевладелец и един от главните администратори на страната, той си остава преди всичко войник и насочва значителна част от доходите си за укрепване на армията.
В Полша през 1434 г., след смъртта на крал Владислав II, на престола се възкачва десетгодишният му син (от четвъртата му жена княгиня София Холшанска). В деня на раждането на престолонаследника неговият баща - полският крал Владислав II Ягело е на 72 години, а майка му - на 17. Младият крал носи името на баща си - Владислав.
Физически добре развит, с черна коса и мургаво, с приятно изражение лице. Отличава се с добросъвестност и справедливост. Въпреки младостта си умее да балансира при множеството противоречиви интереси.
През 1440 г. между Полша и Унгария се сключва уния, по силата на която Владислав, едва шестнадесетгодишен, получава и унгарската корона. Пред младия крал стои тежка задача - да обедини силите на двете кралства срещу османските завоеватели. За свой главнокомандващ приема Янош Хуняди.
Главен вдъхновител на антитурското движение е папа Евгений IV. Целта му е разпространение на католицизма на Изток. Кръстоносната идея възкръсва отново. Под егидата на папата християнският свят се събужда за съпротива. На 1 януари 1443 г. с тържествена була папата обявява опрощение на греховете на онези, които биха участвали в кръстоносния поход срещу "враговете на християнския кръст".
Водят се дълги преговори с Генуа и Венеция, а и с други сили. Папата дава благословията си за похода и дарява една пета от собствените си приходи като съоръжава сухопътен отряд от рицари-кръстоносци и флот, състоящ се от 22 венециански, дубровнишки и бургундски кораба, които да охраняват проливите от азиатската османска империя. Включват се и редица европейски кралства и градове.
Колоните на "Дългия поход", наречен така поради продължителното време за организирането му, потеглят през октомври 1443 г. на път към балканските владения на османците. В християнската армия участват "кръстоносци" от различни народности: маджари, поляци, чехи, немци, австрийци, власи и други. С тях са и хусистките подвижни укрепления - 600 въоръжени коли с чешки наемници.
Съвременниците подчертават масовото участие на селяните, на народните низини.
"Всички събрали се - пише един от тях - произхождаха от народа - селяни, бедняци, селски свещеници, студенти, скитащи монаси."
В първия поход на младия крал Владислав колоните прехвърлят Дунав близо до Белград, който тогава е още в маджарски ръце. Присъединяват се и други християни. Формират се два основни корпуса. Първият се състои от два отряда - единият от 12 000 воини, командван от Янош Хуняди, а другият - от 8000 сръбско-босненски войници, възглавяван от Георги Бранкович. По-назад се движи вторият корпус, който наброява 20 000 и се предвожда от самия крал Владислав III Ягело. Пред тази хилядна армия се движи отпред кардинал Юлиян Чезарини с кръст в ръка, за въодушевление на бойците.
Янош Хуняди влиза в Ниш, като разбива в един ден три турски отряда. В друга битка, пак там, турците губят хиляди свои бойци. Още един път е развенчана пред изтръпналите европейски страни и измъчените балкански народи представата за непобедимата османска армия.
Много българи застават под знамената на християнски войски. И Албания се вдига срещу чуждата власт. Византия предварително е изразила своята готовност за подкрепа. Превзет е и Пирот.
Походът от долината на река Морава насам понякога се обозначава като "Българската война". Кръстоносците завземат и София. И се насочват все на изток към Румелия. От българските доброволци прозорливият трансилвански войвода Хуняди сформира отряд, на който възлага отговорната задача да бъде авангард при настъплението в тези земи. Сред българите се носи слух, че синът на цар Иван Шишман - Фружин, е в кралския отряд.
В писмо до Николай Уйлаки от 8 ноември 1443 г. Янош Хуняди пише:
"Наистина нашата войска досега е непокътната и въодушевена. От ден на ден тя се увеличава, защото в кралския двор идват много хора - българи, босненци, албанци и сърби, носят подаръци, възхищават се и се радват на нашето идване. Затуй и прясна храна имаме в изобилие, тъй че онази, която караме в обозните коли, не сме я докоснали. Имаме хубаво и благоприятно настроение за по-нататъшно настъпление."
Изпаднала в трудно положение, османската власт призовава под бойните знамена всички боеспособни мюсюлмани.
Освободителните войски се насочват към прохода при Траянови врата. И двете противникови сили се стремят към завземане на труднопроходимата местност. При река Мъти вир е изграден главният лагер. В дълбок сняг отрядът на Янош Хуняди печели първото сражение, но проходът остава в ръцете на противника. Пристига и лично султан Мурад II. Оказва се, че османлиите са успели да се укрепят в историческия проход.
Пред крал Владислав възниква въпросът  накъде и как да продължи? Сред историческите извори има две становища: едното, че походът продължава вляво по река Мъти вир, през Златишкото поле, а другото, че кръстоносците се насочват вдясно, през Момин проход, Костенското поле и Момина клисура и достигат до с. Сестримо.
Отново двете армии се срещат. И тук теснините са укрепени, водят се сражения, но и тук пробивът не успява. Християнската армия е организирана, боеспособна, обаче суровата зима и липсата на храни и фураж си казват думата.
Предприема се връщане и прекратяване на акцията. Турските сили преследват християнската армия и в Костенското поле се завързва нова битка, станала на 2 януари 1444 г., спомените за която и до днес се предават от поколение на поколение в този район. Битката е равностойна.
За сражението има редица доказателства. Ето само някои от тях:
- Една алебарда е намерена в м. Юручово поле, т.е. на мястото на сражението, произведена в Швейцария, а друга, от по-прост тип, масово разпространена - в наносния пясък на р. Марица в Белово. Връх на голямо копие, намерен при гара Септември, се съхранява в Историческия музей в Пазарджик.
- Преди 30-40 годни случайно са открити златни и сребърни монети в района на гр. Белово с изображението на Владислав и надпис "Ладислаус рекс Унгариас", а на реверса е изобразен гербът на краля.
- В старите селища Габровца, Сестримо, Костенец, Очуша и Белово от онези събития са запазени еднотипни предания и легенди - през една зима срещу Коледа в Костенското поле станала голяма битка между турската войска и някакви, облечени в желязо войници. Полето било осеяно с трупове на хора и коне. След стопяване на снеговете то побеляло от кости.
- И нещо много важно: в поемата на Михел Бехаим (1416-1474 г.) предоставена любезно от проф. В. Гюзелев на Историческия музeй в гр. Белово, се говори за форсиране на първата отбранителна линия на турците при м. Камилата, за достигане на главната защитна позиция при реките Ошляк и Крива река и на няколко места се споменава река Марица. В землището на с. Сестримо има м. Еничерски ров и м. Сръбски гробища.
- На север от Юручово поле в р. Марица се вливат две дерета с особени имена: Смръдливец и Чалми (Чални) дере, които вероятно са отглас от състоялата се битка между тежката унгарска конница и спахиите на Мурад II.
С триумфалното посрещане от насъбралото се множество в Буда на 2 февруари 1444 г. на крал Владислав III и неговата армия завършва "Дългият поход". С армията са и доказателствата за победите: пленените вражески знамена, шатри и оръжия и дългата колона от 4000 военнопленници!
Въпреки постигнатите успехи въжделенията на обединените европейски сили за пълно прогонване на османците от Европа не са постигнати. Освободителните идеи на Балканите се разгарят все повече. Изпратената срещу въстаналите албанци, ръководени от смелия Скендербег, 25-хилядна армия на Али паша, е тежко поразена. Византия е в тревожно напрежение, а през пролетта на 1444 г. и босненският господар Стефан Томашевич се вдига на борба със завоевателите. Готови са корабите на папата, Венеция и Бургундия, които трябва да пренесат християнските войски на изток. Сам крал Владислав съобщава на флорентинците, че скоро ще тръгне отново срещу османците. В Буда дори се разработва бойният план за новия поход.
Тази тревожна обстановка, пълна с изненади, подтиква султана да търси сключването на спогодба, но преговорите вървят трудно. Договорът е подписан в Одрин за 10 години и потвърден в Сегед. Утвърдени са редица придобивки за страните от християнската коалиция, като най-съществени са за сръбския деспот. Султанът и кралят полагат клетва. И въпреки това в Одрин са обзети от страх и започват укрепване на отбранителните кули и други крепостни съоръжения.
Вестите за благоприятното раздвижване на Балканите насърчават младия крал да продължи справедливата борба с османците. В този дух му оказва влияние и заплахата от анатема на папата, който не приема Сегедския мир. Убеждението, че балканските народи ще подкрепят християнския свят е всеобщо. В тази, обещаваща успех обстановка, Владислав обявява, че ще оглави нов поход срещу османците.
В края на септември 1444 г. вторият поход начело с Владислав III Ягело и Янош Хуняди, без сръбско участие, прехвърля Дунав при Оршава. Кръстоносците навлизат в България, превземат Кладово, атакуват старата Видинска крепост, но не слизат на стария римски друм, а се отправят през Мизия за Варна.
При дружелюбното отношение на българите кръстоносците продължават успешно. Около Никопол към сборната европейска армия влашкият господар Влад Дракул дава своята помощ - 4000 най-бързи леко въоръжени конници начело със сина му и подарява на краля два бързи коня, с пожелание да се спаси с тях, ако изпадне в крайна беда!
Армията, към която непрекъснато се присъединяват и българи, завладява Свищов и други крепости, отправя се от Новопазарското кале към Провадийската твърдина, която хвърля в огнени пламъци и засипва с дъжд от стрели.
Пристигналата вест, че войските на султан Мурад са успели да се прехвърлят от Мала Азия през морето не спира сборната армия, но внася смут и загриженост сред ръководството. Докато християнските войски напредват към Варна, султан Мурад събира огромна армия в Одрин. След победата при Петрич силите на Владислав и Хуняди навлизат във Варненското поле и на 9 ноември се разполагат на лагер.
През това време фанатизираното мюсюлманско множество предвождано лично от султан Мурад, прекосява Балкана и също на 9 ноември вечерта пристига във Варненското поле с няколко пъти по-многочислена войска.
Обединените войски на Европа са се настанили между Варненското езеро, Франгенското плато и морето, а врагът пристига и се настанява на другата, свободната страна.
Християнските ръководители спешно обсъждат създалата се обстановка. Кралят изцяло разчита на 56-годишния воин Хуняди, победил турците в много сражения. Кардинал Чезарини предлага отстъпление, след това дава нова идея - отбрана. Янош Хуняди заявява:
"Да избягаме е невъзможно, да се предадем е немислимо. Нека се бием храбро и да почетем оръжията си."
Той предлага и военният съвет решава: смело открито нападение с шеметно бързи действия и изненадващ удар, т.е. - "Да се победи или да се умре!"
Ръководството на битката е възложено на Хуняди.
На 10 ноември 1444 г., когато християнският календар отбелязва празника на свети Мартин, пламва "Паметната битка на народите", както я нарича в книгата си със същото заглавие проф. Бистра Цветкова. В морския град, от първите часове на ранното утро, се разразява кървав, тежък и драматичен двубой между османската империя и християнските народи, борещи се за свободата си.
Двете войски се хвърлят една срещу друга "подобно на две морета". Отдалеч се чува звънтежът на копия, саби, ятагани и свистенето на смъртоносни стрели.
Първи атакуват османците. Дясното крило на християнската армия е в опасност. Хуняди и кралят повеждат двата кралски отряда и влашката конница срещу анадолските спахии, ударът е зашеметяващ, врагът е спрян и обърнат в бягство, загива пълководецът им Караджа бей. Пада мъртъв и папският легат Чезарини.
Следва нова заплаха, надвиснала над лявото крило на сборната армия. И този път първата атака е отблъсната, спахиите отстъпват. Битката затрещява отново, лявото крило се огъва. За да се притече на помощ, Хуняди тръгва от центъра, като дава съвет на краля да не напуска мястото и да брани позициите си, докато той, Хуняди, се завърне.
Стремглаво атакува турските спахии и ги хвърля в пълен смут и бяг. Двете османски крила са извадени от строя!
Сражението, направлявано от военния стратег Хуняди и от крал Владислав, изпълнен с младежки плам и дързост, се развива много успешно за съюзната армия. Везните на победата определено наклоняват към европейците.
Останал сам с дворцовата си свита, Мурад започва да мисли за бягство. Дори османските летописци от онова време отбелязват този критичен момент, който би довел до гибел за османлиите, ако Хуняди и кралят бяха действали единно до края на битката.
В тези решителни мигове, обаче, въпреки съветите на Хуняди, 20-годишният крал Владислав се хвърля устремно срещу еничарите само с 500 конника от личната си охрана. Причините за тази акция на краля са неясни и досега - обвеяни само с догадки и предположения...
Кралят полетява към добре защитеното вражеско каре, прикрито с клинообразен вал, еничарите се стъписват, карето се разтваря, кралят навлиза в дълбочина в посока към султана, но постепенно се озовава в тъмен обръч от неприятели. Воюва храбро, покосява десетки, обаче конят му пада в яма, а с него и той, заобиколен е от стотици. Еничарин с един замах отрязва главата му и по турски обичай, набучена на копие, тя е занесена на султана.
Заедно със залязващото слънце угасва и животът на младия рицар Владислав III Ягело, наречен посмъртно Владислав Варненчик. Убийството на краля води до обрат в битката. Все пак опитният военачалник Хуняди успява да организира и поведе войската обратно, но целият обоз и хазната остават плячка на турците.
В това сражение участват българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи (румънци), рутени (староруси), хървати, саксонци, литовци, кръстоносен рицарски отряд на римския папа Евгений IV. От тях над 10 000 загиват.
Неприятелят дава два пъти повече жертви.
Войната през 1444 г. е последният кръстоносен поход през Средновековието и кървав венец на освободителните стремежи на много народи.
Не случайно битката при Варна е наречена Паметна битка на народите. Споменът за нейния трагичен край и за гибелта на младия полско-унгарски крал е жив в народната памет на Балканите и Югоизточна Европа.
Напълно възможно е било тази битка да има съвсем друг изход и тогава съвсем друга е щяла да бъде и съдбата на България. Обаче след така развилите се събития и при неуспешния завършек на фаталното сражение Балканите и Югоизточна Европа остават векове напред под османо-турска власт.
В памет на загиналите и като израз на почит към героизма и саможертвата им в името на свободата на Европа, във Варна е създаден Парк-музей на бойната дружба "Владислав Варненчик". Има и квартал с име Владиславово. Друг булевард в морската столица е наречен "Янош Хуняди".
Загубата на битката е тежък психологически удар за християнския свят. Вторият поход през септември-октомври 1444 г. е най-големият организиран опит от европейските политически сили за спиране на османската експанзия и укрепване на Европа. Битката е светла страница в историята на дружеските връзки между западните и южните славяни, изправени единни срещу общата опасност.



Янош Хуняди,
Паметна плоча при гара Сестримо


Репродукция на картината на Ян Матейко "Владислав Варненчик", 1935 г.


Историческа възстановка на битката


Владислав ІІІ Ягело Варненчик


Паркът-музей на бойната дружба "Владислав Варненчик" е изграден в центъра на бойното поле


Кадър от филма "Последните кръстоносни походи на Балканите - 1443-1444 г."

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ