Всеки лев трябва да е на екрана, а не в джоба

Виктор Божинов е сред най-забележимите съвременни български режисьори. Активната му дейност се доказва и с числа: за период от близо 10 години участва в над 55 филма. Работи с режисьори от ранга на Режис Варние, Фолкер Шльондорф, Ули Едел, Майкъл Аптед, Братя Тавиани и Тимур Бекмамбетов. Като резултат от успешното им сътрудничество българинът е привлечен от големите представителства на "Сони пикчърс", "Уорнър" и "Фокс" в Русия, където трупа опит през 2007-2009 г. След това се завръща в България и се включва активно в създаването на най-успешните сериали у нас: "Под прикритие", "Стъклен дом", "Столичани в повече", "Кантора Митрани" и "Връзки". През последните 3 години изцяло се посвещава на филма "Възвишение", който от днес, 10 ноември, може да се гледа в 65 кина - рекорден брой зали за родна продукция.

"Бих се радвал с "Възвишение" да заинтригуваме хората, които отдавна не са ходили на кино"

"Смисълът е да се подкрепя духът, а не материалните активи"


- Когато четохте романа на Милен Русков, в кой момент решихте, че ще правите филм по него, господин Божинов?
- Когато прочетох книгата, ми се прииска да заснема филма. Но не го реших, защото много въпроси възникнаха: възможно ли е, по силите ли ми е, трябва ли да окепазя романа?... Доста дълъг беше този период, в който се чудех дали "Възвишение" е нещо, което ми е по силите. Отне ми около година - от момента на прочитането до момента, в който събрах кураж да се обадя на Милен, да го потърся, за да поговорим.
- Какви надежди възлагате на филма "Възвишение"? Доколко възвишени са те?
- Идеите на романа са идеи и на филма. Мисля, че вътре става дума за доста важни и съвременни въпроси. Ние се опитваме да ги зададем за пореден път през силата и масовостта на киното. Дали те ще предизвикат хората да потърсят отговори, да намерят смисъл в тях - това е въпрос на техен избор. Ние просто ги задаваме. И надявам се, че отговорите на тези въпроси ще бъдат намерени от зрителите, ще ги доведат наистина до достигането на някакъв смисъл за важните неща за нас, българите.
- Това е първият ви игрален проект в България. Какво накара "спеца на сериалите", както ви наричат, да се захване с художествен филм?
- Много дълго време търсех или по-скоро бях оставил някак си добрата история да ме намери, да ме накара да тръгна да правя игрален филм. Не съм от хората, които се оплакват от това, че на 45 години правя дебют. Мога само да съжалявам, че в момента вече сме в една възраст, в която разбиранията и ентусиазмът са на друго ниво. Но за мен това е естествен процес, някакъв логичен ход на онова, което ми се случва в живота. Смятам, че всичко е резултат на професионални натрупвания. Дълго време съм бил асистент, след това през сериалите минах, доста силно и активно. Така че "Възвишение" е резултат на естествения ход на нещата.
- Ако знаехте какво ви чака през последните три години, по-рано ли щяхте да го направите, или напротив - никога нямаше да се захванете с подобен проект?
- Не, аз винаги съм се захващал с луди и тежки неща. По този начин съм устроен - да търся силното предизвикателство, да открия голямото препятствие, през което да се опитам да премина. Пак казвам - така са се случили нещата, че сега е дошъл този момент.
- Мислите ли, че филмът ще надскочи книгата? Все пак от 2011 г. "Възвишение" е най-търсеният роман в книжарниците.
- Далеч съм от мисълта да се съревноваваме. Да се състезават двете изкуства е абсурдно. Литературата има своята сила и начин на комуникация с аудиторията си, а киното е по-конкретно, борави с определени образи. Така че сравнения аз лично не бих правил, камо ли съревнование.
- На какво заложихте при избора на актьори, колко дълго ги търсихте?
- Кастингът не ми отне много време, тъй като през професионалния си път съм имал възможност да познавам и да работя с голяма част от българските актьори. Главното нещо в избора на изпълнителите на дадени роли е тяхната органичност, да могат емоциите, които трябва да пресъздадат на основата на драматургията, да бъдат верни и честни. И режисьорът просто оформя пъзела на актьорския състав.
- Още с трейлъра си филмът предизвика полемика: по-наблюдателните зрители са забелязали по-специфична обувка, назовали са дори нейната марка. Как ще коментирате тази "маратонка на раздора"?
- Това беше просто част от забавните неща по промотирането на филма, част от интригата (усмихва се). Хората, които познават романа, много бързо отговориха на въпроса дали това е маратонка или не.
- С какви трудности се сблъскахте при заснемането на филма, дали са били предимно от финансово естество?
- Трудностите са винаги комплексни. Тоест, с финансовите възможности, които имаме, какво можем да си позволим, въпреки желанието. Това е резултат на непрекъснат компромис и непрекъсната борба. Този филм струва толкова пари, колкото изглежда на практика. И е баланс между възможности и желание. Затова не мога да разбера колеги, които едновременно се нагърбват да са и сценаристи, и режисьори, и продуценти. Как точно и кой към кого прави компромис? Част от киноизкуството и филмовия бизнес е нещата да са отделени, защото те са сложни и всеки носи своята отговорност. И смятам, че всеки лев трябва да е на екрана, а не в джоба.
- За кого е предназначен филмът "Възвишение"? Как виждате неговия зрител?
- Бих се радвал, ако успеем да заинтригуваме хората, които отдавна не са ходили на кино. Те го заслужават и ще разберат истинския смисъл на филма. Не вярвам, че зрителите, които гледат американски продукции, лесно биха разбрали "Възвишение". Но не ги подценявам, това е филм и за тях. Предназначен е за широк кръг зрители. Просто, когато се сблъсква човек с нещо, трябва да положи усилие и да помисли, а не само да очаква да бъде гъделичкан и забавляван. И ако нещо не се случи, защото той не участва в този процес, да вика: това е тъпо, това не става... Давам си сметка, че във филма има много трудни моменти. Но те са такива, каквито трябва да бъдат.
- Филмът е с категория "12+". Ще разрешите ли на дъщеря ви да го гледа?
- Калина вече е гледала "Възвишение", знае го наизуст. Дъщеря ми е наясно какво е условността на екрана, що е то филм и че всичко това е наужким. Но за мен е по-важно, че дори на 8 години тя споделя вълненията, а това е най-важното.
- Вие сте един от малкото български режисьори, успели да пробият и на руския пазар, където правите високо оценената от специалистите версия на известния американски сериал "Кости". Какво е да работиш там?
- Възможност. И шанс да работиш в една изградена индустрия с голям потенциал и с много задълбочена и цялостна дейност. Проблемите са сходни, мащабът им е различен. На базата на някакъв опит и на това, което хората са видели от направеното в нашите сериали, получих покана да работя в Русия. Вярвам, че режисьорът е наемник. Тоест, когато се създава една продукция, продуцентите, ако са на нивото на отговорността на професията, трябва да изберат най-добрия режисьор за съответната история, която искат да разкажат. Защото понякога за продуцент се смята човек, който просто се занимава с едни пари и го интересува как ще ги завърти. Истинските продуценти не са това. Истинските продуценти се интересуват много повече дори от режисьора какво ще стане с филма.
- А каква е ролята на държавата? Какво според вас може да накара властта да промени отношението си към културата, да регулира начина на финансиране по-специално на киното?
- То е едно-единствено нещо: ако властта успее с нещата, които културата прави, да се развълнува, да поплаче и да се посмее, тогава ще види смисъл в това нещо.
- Смятате ли, че проблемите в кинопроизводството, в духовната сфера изобщо ще се решат, ако бленуваният 1% от БВП все пак бъде даден за култура?
- Трябва да е ясно, че ако това се случи, ще има един период, в който нещата ще се развиват. Механично, ако се увеличи два пъти бюджетът за култура, състоянието просто ще се удвои. Но трябва време, в което да се оформи, да се надгради процесът, така че да почне да води до по-качествени резултати. Нещата не са вързани. Ако се увеличи бюджетът за култура, автоматически няма рязко да се промени състоянието на българската култура, тя трябва просто да се развива.
- Мислите ли, че културата е последна грижа на държавата?
- Създавам си такива впечатления, да.
- На кого според вас трябва да се зададе въпросът - докога ще е така?! И вие като творец продължавате ли да (се) питате или вече се отказахте?
- Този въпрос се задава непрекъснато и отговор няма. Ще е така, докато му дойде времето. Винаги първо трябва да се построят магистрали, да се купят самолети и т.н. В крайна сметка, културата остава. Колите се сменят, пътищата се ремонтират, всичко се разваля и ръждясва. Но остава духът. Смисълът е да се подкрепя той, а не материалните активи.
- Как виждате бъдещето на българското кино? Ще има ли то своето възвишение?
- Това е много сложен въпрос. Българското кино зависи от много фактори. В момента отново тръгва една вълна на положителни случвания в родното филмопроизводство. Аз се надявам, че тя ще продължи да се развива и в крайна сметка зрителите ще се върнат в киносалоните, за да гледат български филми.