Камък върху камък

Авторът на проекта за изграждането на уж временната "Бронзова къща" на мястото на Мавзолея на Георги Димитров Пламен Деянофф казва: "...не може да има терен, който е резервиран завинаги за някаква идеология". Не сме се и съмнявали. Идеята да се построи нещо върху останките на Мавзолея не може да не бъде натоварена с политика. Още повече, когато казваш, че целта ти е да дадеш на София символ на нова и модерна България. Този символ няма как да не бъде контрапункт на предишния символ, който се свързва с друг период от историята на страната ни.
Целта на мероприятието е чисто идеологическа - новото (демократичното) израства върху руините на старото (тоталитарното). Никаква деидеологизация не може да се постигне с построяването на 14-метрова бронзова конструкция. Точно обратното ще стане. Поставянето на "скулптурата-сграда" ще възобнови стари спорове и предвид нивото на политическата култура само ще усили напрежението.
Това се е осъзнавало от организаторите на мероприятието. Нямаше никакъв конкурс. Буквално в 12 без 5 на софиянци се сервира, че има такова нещо, обществените обсъждания се проведоха за отрицателно време, а мястото, забележете, го е посочил не главният архитект, а авторът Деянофф. Столичният съвет прегърна и одобри идеята по-малко от месец, след като стана широко известна. Бързат. Бързат да го пробутат, защото знаят, че нещо не е наред, че правят поредната глупост и ще ги "ядат".
Сама по себе си "Бронзовата къща" е интересна, но тя не е за това място. По-добре е то да остане празно или поне да върнат саксиите с цветенцата. Иначе продължава войната с паметниците и паметта, а това няма да доведе до нищо хубаво.
Между другото учителят на Деянофф във Виена имал фамилия Пистолето...