Държавата да плати 190 млн. лв. повече на хората с лихвоточки

АНТОН КУТЕВ е роден в София. Завършил е специалност "Изкуствознание" в Художествената академия. Учил е "Икономика на киното и телевизията" в Московския киноинститут. В периода от 2003 до 2007 г. следва "Европейска публична администрация" в СУ "Св. Климент Охридски". През 2003 г. става съветник на БСП в Столичната община. През 2007 г. е избран за говорител на БСП. Член е на НС на БСП. Народен представител от в 41-то, 42-то и 44-то НС. Зам.-председател е на ПГ на "БСП за България" и председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Владее английски и руски език.

"Това е последен шанс да бъде възстановена справедливостта"

- Г-н Кутев, внасяте в Народното събрание законопроект за уреждане на жилищно-спестовните влогове на гражданите, с който да се сложи край на близо 27-годишната сага с натрупаните от тях лихвоточки. Каква е философията на документа?
- Законопроектът е изготвен от мен. Внасяме го заедно с двама колеги - от ДПС и "Воля", което на практика означава, че си осигуряваме определена подкрепа за документа. Подобен документ е внесен преди година и половина от депутата от Реформаторския блок Вили Лилков при други условия. Той обаче вече не е пригоден във вида, в който е предложен. Всъщност ние преработихме законопроекта след разговори и съгласуване с дългогодишни жилищно-спестовни вложители, които още не са получили парите си от натрупаните лихвоточки.
Нашият проект съдържа три основни постановки. Първата е, че се удължава срокът за изплащане. Според сегашното законодателство той трябва да приключи в края на 2019 г. Ние го удължаваме до първото изплащане на всички, които имат запис. Второто ни предложение е срокът за записване на вложителите, които имат право да получат парите си, но не са се записали, да бъде удължен. Става дума за около 150 млн. лв. и 45 000 души. Срокът за изплащане на лихвоточките е изтекъл още през октомври 2016 г. и те вече няма как да си вземат парите. Затова предлагаме времето за това да бъде продължено до края на 2019 г., като в този период те могат да се запишат и да си получат дължимата сума. С третото си предложение задължаваме държавата всяка година да изплаща на хората, които имат право, минимум по 30 млн. лв. Това означава, че за 8 години ще бъдат изплатени всички влогове, т.е. разликата между сега съществуващото законодателство и нашия законопроект е около 190 млн. лв.
- В какво се състои разликата?
- Разликата е в това, че ако не се приеме нашият законопроект, за предстоящата година ще бъдат изплатени около 11 млн. лв., а за следващата - между 11 и 15 млн. лв. (колкото се приеме в следващия бюджет), т.е. общо някъде около 25 млн. лв. Според нашия законопроект парите ще бъдат 215 млн. лв., т.е. разликата, ако той не се приеме, е 190 млн., които хората няма да получат от държавата. Ако нашите предложения бъдат приети, ще се увеличи броят на гражданите, които биха могли да се възползват от мярката.
Трябва да се има предвид, че това са пари, които те са внасяли преди 1989 г., записвайки се за апартаменти. Те са платили в аванс, но не са си получили своите домове. Вложителите са ги дали преди десетилетия на държавата, а тя вече 27 години ги мотае и не им връща сумите.
- Самите лихвоточки вече са силно обезценени, нали?
- Да, така е, защото те не отговарят на ония пари, които тогава са внесени. Т.е. дори сега да се изплатят всички пари, както предвижда нашият законопроект, на практика тези хора вече са ощетени от това, че толкова години не са си ги получили и няма да получат същите суми като покупателна стойност.
- Очаквате ли подкрепа от ГЕРБ?
- ГЕРБ очевидно няма да подкрепят законопроекта. Повод да мисля така ми даде отрицателното становище, което получих за него от финансовия министър, с когото разговарях. Защото той трябва да плати парите. Очаквам хората на Бойко Борисов да направят всичко възможно, за да не се гласуват нашите предложения. ГЕРБ в момента бавят законопроекта и искат да го вкарат за обсъждане след окончателното приемане на бюджета съвсем умишлено, за да не ги принудим чрез него  да направят съответното изплащане. Но това не е най-лошото. Дори законопроектът да се обсъжда по-късно, дори това да стане след година, важното е той да бъде приет, за да може всички да си получат парите.
Надявам се да получим подкрепа от част от патриотите. Припомням, че преди малко повече от месец от "Атака" внесоха свой законопроект. Той обаче е копие на този на Вили Лилков, който на практика има много недостатъци и няма как да бъде приет във вида, в който е. Проектът на патриотите просто удължава срока до 30 ноември 2018 г. Но това не може да се случи просто така. Трябва да бъде създаден нов срок за записване.
- От "Атака" се опитват да прокарат и неосъществимата на практика идея с лихвоточки да могат да се плащат данъци и такси към държавата и общините. Това не противоречи ли на философията на закона, която е да се компенсират гражданите с влогове в бившата държавна ДСК с цел да се решат жилищните им проблеми?
- Точно така. В нашия законопроект няма подобни варианти, които са спорни и проблематични. Самите представители на вложителите не приемат предложението парите да бъдат използвани по този начин.
Оставихме само трите предложения, които гарантират, че хората най-после ще получат парите си. Тези, които са с големи влогове, вече са си ги взели. Остават вложителите с по-малките суми, но те не са никак малко.
Искам да кажа на вложителите, че ако законопроектът ни не бъде приет, няма как повече да бъде внасян за обсъждане. Това е последен шанс за тях!
- Какво трябва да направят хората, за да защитят правата си?
- Дали ще бъде приет нашият законопроект зависи единствено от поведението на самите заинтересовани граждани. Ако те не проявят активност сега и ако не упражнят съответния натиск срещу управлението, на финансовия министър му е най-лесно да каже "Няма пари!" и... толкоз.
Обръщам се към вложителите за активна позиция. Направили сме подписка, в която се опитваме да съберем подписите на заинтересованите хора. Призовавам всички да се организират и да се включат в нея. Ще имат възможност да ни подкрепят във всеки областен център в България. И когато законопроектът влезе за гласуване в пленарна зала, което по всяка вероятност ще стане в началото на декември, те да защитят своя интерес пред Народното събрание. Ако го направят достатъчно внушително, ако властта види, че има проблем с отказа на този законопроект, само тогава има шанс той да бъде приет. На ръба е това да се случи. Разликата в гласовете "за" и "против" е много малка и може да бъде променена с ясна заявка на гражданския интерес. Ако гражданите категорично кажат, че не са съгласни властта просто ей така да им вземе паричките, тогава има голям шанс законопроектът да бъде приет. Пак подчертавам, че всичко зависи от мобилизацията и силата, с която заинтересованите ще призоват властта да защити интересите им.
Целта на подписката е, първо, тя да получи подкрепата на колкото може повече българи и, второ, да покаже на гражданите, че това е техният последен шанс да бъде възстановена справедливостта.
Надявам се те да създадат добра организация за деня на гласуването. Ще направя всичко възможно нашите предложения да стигнат до всички групи граждани, които имат жилищно-спестовни влогове. Поемам ангажимент да ги уведомя навреме кога ще се обсъжда законът, за да могат да реагират и да защитят интересите си.
- От 1 май 2008 г. заради недостига на финансови средства националният фонд не е променял стойността на лихвоточката и тя продължава да бъде 8 ст. Същата ли остава цената?
- Да, цената остава същата, защото по закон не можем да я променим. Желанието ни е при тази обезценена спрямо първоначалните им вложения стойност хората все пак да си получат парите. Съпротивата на управляващите е дори и на тази цена на лихвоточките да не бъдат изплатени.
Нито аз, нито колегите, подписали нашия законопроект, имаме някакъв личен интерес от него. Нямаме лихвоточки за получаване. Правя го, защото искам държавата да се върне към справедливостта, но без гражданското участие това явно няма как да стане.