Пазар на труда по време на безработица

Напоследък няколко изследвания обърнаха внимание към един сериозен проблем за т.нар. пазар на труда - място, където се срещат възможностите и желанието за професионална и личностна реализация. Или поне трябва да се срещат. Но това днес е много трудно за българина у нас и по света, най-вече този в границите на ЕС. Защото днес българският работник е "навсякъде гонен и навсякъде приет", но с цената на много-много компромиси от негова страна най-вече. И със смирена най-често амбиция. В името на оцеляването. 
Според шестото издание на компания "Менпауър България" за "Годишното изследване за недостига на таланти" 42% от работодателите в България имат трудности да попълнят критични позиции.

Най-търсени са инженери, мениджъри и ръководни кадри

занаятчии, секретарки, лични и административни асистенти, помощен персонал за офис дейности, техници, шофьори, ИТ специалисти, търговски представители, счетоводители и финансисти, машинисти/машинни оператори.
Като причини за трудностите на работодателите при запълване на работни места през 2011 г. у нас в изследването се посочват липсата на подходящи кандидати и опит, технически умения, бизнес или академични знания, липсата на подходящи ценности и мислене, неумението да се работи с други хора, лош имидж на бизнеса, нежелано географско положение и перспектива за местене в друг град, твърде висока квалификация, нежелание за промяна на работата и не на последно място - търси се по-високо заплащане.
Едни от най-честите решения, които работодателите в България използват, за да преодолеят тези трудности, са да назначават служители, които в момента нямат уменията за позицията, но имат потенциал за развитие, отчитат още изследователите.
Нaдя Василева, управляващ директор на "Менпауър" за България, Сърбия и Хърватска, твърди, че "ако не всички работодатели изпитват болезнените проблеми на световния недостиг на таланти, то има външни сили, които най-вероятно скоро ще ги поставят под натиск. Компаниите трябва да възприемат дългосрочен подход, за да са сигурни, че имат таланта, от който се нуждаят, за да постигнат своите бизнес цели."
Новият доклад на организацията дава и съвсем реални съвети

как да "произведем" таланти

с препоръки към работодателите как могат да разрешат парадокса на липсата на таланти и изобилието на налични работници. "Фактът, че компаниите цитират липсата на умения или опит като причина за надостига на таланти, трябва да е предупредителен сигнал за организациите, образованието, правителството и всички нас", коментира още Надя Василева. "Всички тези страни задължително трябва да работят заедно, за да отговорят на дисбаланса при търсенето и предлагането на пазара на труда по един систематичен, гъвкав и последователен начин."
Друго изследване - на КНСБ, акцентира върху гъвкавостта и сигурността на заетостта през първото полугодие на 2010 г. Какво показват резултатите? Заетите на пълно работно време са обявили средна продължителност за седмицата от 41,16 ч. през първо и 41,36 ч. през второто тримесечие на 2010 г. Часовете на заетите на непълно работно време през първото тримесечие на 2010 г. е 18,54 ч. и отбелязва известно увеличаване до 19,13 ч. през второто тримесечие. При заетите на пълно работно време мъже продължителността е по-висока от тази при жените, докато наетите на непълно работно време жени имат по-висока продължителност на обичайното седмично работно време.

Висшистите работят средно около 40,4 ч.

като разликата е от порядъка на 1-1,5 ч. спрямо заетите на пълно работно време със средно и с основно и по-ниско образование. Най-дълго се трудят през седмицата в хотелиерството и ресторантьорството, търговията и селското стопанство. Почти законорегламентирано работят близо по 40 часа в здравеопазването и социалната сфера, културата, спорта и развлеченията, професионални дейности и научни изследвания, добивна промишленост, производство и разпределение на енергия.
В изследването са представени и резултатите от оценката на доброволната работа на непълно работно време като форма на вътрешна гъвкавост. Тук предпочитанията са на наетите на непълно работно време млади хора на 20-24 години (около 60% от тях са приели тази форма доброволно). За заетите лица на непълно работно време от 55 до 64 г. изборът е по-скоро доброволен, отколкото принудителен. "Доброволците" преобладават сред  неплатените семейни работници, а образованието е много съществен фактор за непълното работно време. За средно 6 от 7 заети на непълно работно време с основно или по-ниско образование обаче причината е принудителна. Налице е

принудителна причина и за 83,3% от заетите

на непълно работно време нискоквалифицирани работници.
Най-често използваната форма на гъвкаво работно време е работата без фиксирано начало и край, но с точно определен брой часове (43,5% от наетите на гъвкаво работно време). Гъвкавите форми на организация на работното време са много по-рядко прилагани при ръководните служители и квалифицираните производствени работници.
Още една интересна подробност изнасят в просторното си изследване специалистите - наличието на повече от една работа или бизнес е по-характерно за наетите лица след 35-годишна възраст. Повече от една работа или бизнес е най-характерно за наетите с висше образование в сектора на услугите, като техният възрастов профил е над 35-39 г. Установеният много нисък относителен дял на наетите лица, които са обявили официално работа на повече от едно място, е по-скоро индикатор за наличие на допълнителен неформален сектор за работа, посочват експертите.
Експертите коментират, че независимо от  създадените законови възможности за гъвкавост на заетостта, доминиращото предпочитание сред заетите българи е свързано със сигурността. А тя е свързана от своя страна с размера на предприятието, вида договори, наличието на колективен трудов договор, продължителност на работното време и др. В малките и средните предприятия най-несигурни се чувстват наетите с основно и по-малко образование и нискоквалифицираните работници.

Въвеждането на европейската "синя карта"

ще спомогне за преодоляване недостига на висококвалифицирани кадри за икономиката. Около това мнение се обединиха в Българската стопанска камара на дискусия в тази връзка. Големите държави засмукват каймака от нашите кадри, коментираха специалистите нещо, което вече е обществена тайна.
Проучване на Европейския институт за нуждите на българския пазар от висококвалифицирана работна ръка показва, че 65% от анкетираните твърдят, че биха постигнали най-високо равнище на ефективност чрез инвестиции в качествени машини и оборудване, а 22% разчитат на вложения в обучението на персонала. Резултатите сочат още, че най-голям е недостигът на квалифицирани работници и служители (52%), а най-малък - на ръководни кадри (11%). Очакванията на бизнеса са през следващата година да се увеличи необходимостта от висококвалифицирани специалисти (според 72% от анкетираните), а търсене на нискоквалифицирани работници прогнозират едва 13 процента от участвалите в проучването. Отново сред ключовите изводи от проучването се нарежда

липсата на връзка между образование и бизнес

Най-често (в 60 процента от случаите) работодателите разчитат да намерят подходящи служители чрез лични контакти и препоръки от познати. 29% от анкетираните декларират, че биха наели висококвалифицирани работници от други страни, за да преодолеят проблема с търсенето на работна ръка, но по-голямата част от запитаните (45%) не са склонни на подобна стъпка.
Основните изводи, които правят експертите в проучването, са, че структурата на заетостта в страната е на една все още бавно модернизираща се икономика; определянето и заявяването на бъдещите потребности от работна сила с определена квалификация е едно от предизвикателствата пред системите за управление и развитие на човешките ресурси в предприятията; икономиката все още не е достатъчно мощен стимул за развитие на образованието.
Анализът на реултатите от споменатите  изследвания биха подсетили управляващи и работодатели как да намират път към онези таланти, които днес не достигат, а утре съвсем ще липсват... Стига да има кой да прочете резултатите и да приложи изводите на експертите.
Само преди ден ресорният за европарите зам. социален министър бе сменен със съветничка на Бойко Борисов. Май безработицата му изяде главата, допуснаха запознати. Че министърът е ядосан, пролича и когато на извънредна пресконференция освен за оставката на Красимир Попов той съобщи и последните данни за безработицата - под 9%. И за пореден път защити като безпогрешна методиката на Агенцията по заетостта, която отчита безработните, а не тази на НСИ, който преди дни съобщи равнище на безработицата от 12%. Агенцията брояла вярно на базата на Закона за насърчаване на заетостта, а статистиката борави с анкетни карти и води като безработни хората от 15 до 74 г. Младенов забрави да уточни обаче, че в бройката на статистиката влизат и хората, които са в бюрата по труда, но не вземат обезщетение. Съветничката на премиера много разбирала от социална политика и веднага щяла да засили процесите с усвояването на европарите по различните програми, както и надзора и координацията на Агенцията по заетостта с другите институции. Та да не изтичат разни ми ти цифри, различни от правата линия сигурно... Може, може и да е кадърна жената. И дано да е така. Защото и пазарът на труда по време на безработица ще разчита на нея.

Не на шега
Младите - работа само за пари, секс за забава

Младото поколение не се интересува от политика и мечтае за забогатяване, показва социологическо изследване сред 1000 души на възраст между 18 и 30 г.
21% от младежите няма да работят, ако имат достатъчно пари. 67% биха работили, дори и да имат достатъчно пари. 69% предпочитат да изберат платена пред интересна работа, а 20% биха избрали по-интересна работа с по-ниско заплащане.
Държавата се разглежда като нещо далечно и абстрактно. "Само чалгата е на ниво", казва 20-годишен компютърен специалист.