В бюджет 2018 г. липсват реформи

От Института по пазарна икономика (ИПИ) разкритикуваха бюджета за следващата година на правителството. Според експертите се пренебрегват препоръки на Европейската комисия. Така правителството предвиждало да вдигне данъците, да харчи излишъка и да формира дефицит. Ние сме учудени от общата рамка - имаме излишък, икономиката расте рекордно, ще вдигнем и някои данъци и в същото време ще направим дефицит. Тези три неща не би трябвало да се случват заедно - ръст на икономиката, на данъците и поява на дефицит. Това коментира пред БНР Петър Ганев, експерт от ИПИ. Според него в бюджет 2018 г. липсват реформи.
За 15-и пореден път институтът предложи алтернативен държавен бюджет и оповести детайлите на пресконференция вчера. Идеите на експертите са за реформи като намаляване на основни данъци и осигуровки, оптимизиране на публичните разходи, повече избор в осигурителните системи, задълбочаване на финансовата децентрализация и други.
Приходите в държавния бюджет през 2018 г. могат да бъдат 36,914 млрд. лева, или 35 на сто от БВП, при заложени в проектобюджета на МФ приходи от 38,223 млрд. лева, което е 36,2% от БВП, пресметнаха експертите от ИПИ.
Според тях разходите в държавния бюджет през 2018 г. трябва да са 35,754 млрд. лева, или 33,9 на сто от БВП. Министерството на финансите предлага в своя проектобюджет разходи с близо 3,6 млрд. лева повече - общо 39,323 млрд. лева. ИПИ предлага 1 бюджетен излишък от 1,1 на сто от БВП, а МФ - бюджетен дефицит от 1,0 на сто от БВП.
Експертите на ИПИ предлагат премахване на "неефективни" данъци, като тези върху дивидентите, лихвите, застрахователните премии, както и премахване на данъчните преференции като намалената ставка ДДС върху туризма.
Предлага се също отказ от увеличението на осигурителната вноска за държавна пенсия (заложено е увеличение от 1% от 2018 г.), отпадане на възможността за прехвърляне парите от пенсионните фондове към солидарната система (държавното обществено осигуряване).
От ИПИ смятат още, че трябва да се разбие монополът на НЗОК и да се прехвърлят 2 на сто от здравните осигуровки към частните фондове.
5537 лева е разходът на човек от населението за година. Така всеки работещ плаща повече и на практика в зависимост от ползваните от него акцизни стоки връща близо половината в държавния бюджет. В тази сметка старите дългове набъбват до размер от 3309 лева на човек.
В представения фиш разходите за администрация са в размер на 348 лева на човек. Близо двойно повече отиват за отбрана и сигурност - 627 лева. Разходите за образование са в размер на 541 лева, а за здравеопазване - 663 лева.
Най-висока е сметката, плащана за пенсии и осигуровки - 1841 лева. Сумата за благоустройство и околна среда е 329 лева., за транспорт, съобщения и селско стопанство - 834 лева, за култура и спорт - 93 лева, лихвите по стари дългове - 102 лева. В сметката се включва и вноската към ЕС - 160 лева.

БСК: Бюджетът е провинциален, консервативен, без цели
Бюджет 2018 е провинциален, консервативен, без никакви цели. Няма никаква визия за бъдещето на България и не се инвестира във високотехнологични работни места. Това заяви пред БНТ изп. председател на Българската стопанска камара Божидар Данев за бюджет 2018.
Когато икономиката на света се тресе от технологични промени, ние се занимаваме само с подоходна политика. България остава с една маргинална икономика, в ъгъла на Европа.