1 млн. и 100 хил. били енергийно бедните в страната

Около 1 млн. и 100 хил. са енергийно уязвимите потребители в страната, което прави около 480 000 домакинства. Това обяви вчера председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по време на седмата регионална енергийна конференция, организирана от Българския енергиен и минен форум. Според Иванов към досегашните средства, които са около 90 млн. лева за социално нуждаещи се домакинства, трябва да се добавят още 50 млн. лева. "Общо за енергийно уязвими потребители са необходими 140 милиона за тяхна подкрепа в предстоящите пет години", каза Иван Иванов.
Председателят на КЕВР съобщи още, че в рамките на една година 86 000 от небитовите - стопанските потребители, са сменили своя доставчик на електроенергия, което е едва 8,12 на сто от всички потребители. "Битовите потребители все още с изключителна предпазливост и неувереност пристъпват към излизане на свободния пазар на електроенергия и само около 1000 души от тях се престрашиха да излязат на свободния пазар", добави председателят на КЕВР.
Той припомни, че от април 2016 година е възможна смяната на доставчика на електроенергия. Количеството електроенергия, търгувано през енергийната борса, е малко по-малко от 6 на сто от общия търгуван обем, уточни Иван Иванов. Председателят на КЕВР смята, че до 2021 г. България може да премине към пълна либерализация на пазара на електроенергия, като по този начин страната ни ще изпълни препоръката на ЕК, която даде 5-годишен период на страните членки на ЕС да преминат към пълна либерализация на енергийните си пазари. "За да се осъществи пълна либерализация, трябва да се реши въпросът с производителите на електроенергия на преференциални цени. Това са договорите за дългосрочно изкупуване на електроенергия от двете централи в Маришкия басейн. Това са производителите на електроенергия от възобновяеми източници и топлофикационните централи, които работят на принципа на когенерация", заяви Иван Иванов. По думите му особен проблем ще бъде решаването на въпроса, свързан с двете централи за дългосрочни договори, защото становището на ЕК е, че в този вид и при тези договори те не могат да излязат на свободния пазар.
По-рано вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че купувачът на ЧЕЗ България ще бъде внимателно оценен от българската държава и продажбата няма да бъде приета автоматично. Тя уточни, че сделката за продажбата на активите на чешкото дружество у нас ще бъде оценена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за финансов надзор (КФН) и от КЕВР, така че да бъде гарантирана енергийната сигурност на страната и защитата на потребителите. От пролетта ЧЕЗ Груп търси продавач на българското си звено. В активите освен ЧЕЗ Разпределение са още и електроснабдителното дружество ЧЕЗ Електро и търговското дружество ЧЕЗ Трейд. Компанията притежава още и няколко зелени централи на територията на страната. Преди две седмици чешката компания продаде ТЕЦ Варна на варненската компания "Сигда".