Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Май 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Точката на И-то

Публиката е стока за тв форматите

Иво Атанасов

16. Ноември 2017 , брой: 225   781   0



Мнозина настояват формати като "Биг Брадър" и производните му да не се гледат. Някои наистина не го правят, и то защото са вътрешно убедени. Други следят с най-голямо внимание сезон след сезон и епизод след епизод, но изпитват неудобство да си признаят. Защото са подочули, че интелектуалците странят от това предаване, пък им се ще повечко да са в тон с тях, отколкото с онези, за които шоуто е върхът. За трети дистанцирането от "Биг Брадър" е начин да покажат, че са по-специални. Че не са част от онези, които всяка вечер са пред екрана и поради това са набедени за простолюдие.
Подобни формати обаче трябва да се гледат. Може би не като се лепнем за тях и забравим всичко друго. Те са донякъде като индийските сериали - дори да пропуснем цял сезон, пак ще сме в час със ставащото. Достатъчно е да видим, че някои победители са дотолкова впиянчени, та едва се качват в получените като награда коли. Че други стигат до върха, защото повече от всички в Къщата са успели "да бъдат себе си". В което не би имало нищо лошо, ако това "себе си" беше цвете за мирисане, а не възможно най-егоистичното поведение. Че руси и черни златки, емануели и тризначки шокират с липсата дори на елементарна представа за света извън силикона, партитата, парите и колите. Че овации печелят дори "пипируди", грошита, недовци и пеньовци, а джукиани, даряващи "предните" си гърди, макар и не на онази, на която Божидар Димитров би препоръчал, ни се натрапват като пример за подражание.
Тъкмо заради моделите за поведение, които подобни формати лансират, се налага да бъдат гледани не само от непретенциозната аудитория. И не просто да бъдат гледани, но и да се влияе върху резултата. Това е толкова трудно, че мнозина се предават и са съгласни да става каквото ще. Защото екипът на шоуто държи всичко в ръцете си. Той решава кого в Къщата пред какви предизвикателства да изправи, кого на какви психологически атаки да подложи, на кого какъв образ да изгради, какво от случващото се вътре да излъчи в ефир. Неслучайно всяка година се появяват съмнения за манипулации, за предрешаване на изхода от състезанието, за спестени изцепки на някои от участниците и за поощряването на други съквартиранти. И въпреки това зрителите, които са загърбили "Биг Брадър", трябва да преразгледат решението си. Защото може и да е чудесно победител да е онзи, който в най-голяма степен е "бил себе си", но ние живеем не в джунгла, а в общество, в което всеки би трябвало да "бъде себе си". Което означава, че при гласуването трябва да се насърчава не безпримерният егоцентризъм, а онова поведение, което дава шанс не само на избраните, но и на другите. А това може да бъде резултат на активна позиция, не на иронични, високомерни или злобни коментари.
Типичен пример е тазгодишният финал на шоуто. Сблъсъкът между неизвестния досега за мнозина рапър Тото, който е и стопроцентово ще си остане еднодневка, особено на фона на десетилетната успешна кариера на съперничката му, и Маргарита Хранова бе представен като битка между старото, което е прекрасно, но уж му е минало времето, и новото, на което принадлежи бъдещето, ама всъщност надали. Това бе неоспорима дискриминация по възрастов признак, която дори лавината от двуличие не можа да скрие. Марги е супер, но стига й толкова, да дадем път на младите, се чуваше често и в ефира, четеше се и в социалните мрежи. Сякаш гласуването е за егенета, а не за качества. За разлика от свои колеги от естрадата, които в предишни издания си изтърваха нервите и влязоха в грозни конфликти, Хранова се държа изключително достойно. Тя е толкова липсващият днес пример не само със забележителната си певческа кариера, но и със семейния си живот. Но бе пренебрегната заради едно момче, които мнозина ще запомнят с непрекъснатото надигане на чашата и с трудното потискане на бликащата му отвътре агресия. Ако Марги се беше изложила, щеше да е нормално да се каже, че е голяма певица, но същността й е отблъскваща и затова не бива да бъде подкрепена. Ако Тото се беше представил блестящо, щеше да е оправдано да се твърди, че може да е млад, но е извънредно стойностен и следва да победи. Но да се заявява, че единият е супер, но по-добре да се гласува за другия, е не просто неискреност или дори шизофрения. Това е налагане на модел и тук е проблемът. Защото този модел няма как да е добър за общество, което уж е афиширало принадлежността си към определени ценности.
Публиката е стоката, с която телевизиите търгуват. Затова често са готови да снижат критериите, стига това да им носи по-висок рейтинг, а оттук - и по-големи приходи. Неслучайно след финала на един от предишните сезони продуцентът на "Биг Брадър" призна: "Ние не искаме да ни харесвате, искаме да ни гледате". Все още можем да се противопоставим на тази философия. Освен ако не сме се примирили, че наистина сме стока.

Други статии от автора на www.ivoatanasov.info

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"