Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Януари 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Общество

Барометър

Половината българи вече искат да живеят в периода на социализма

Тодор Живков събира 41% одобрение и едва 16 на сто отрицателни оценки, сочи проучване на "Тренд"

Валентин Георгиев

16. Ноември 2017 , брой: 225   408   0



Любопитно проучване на общественото мнение публикува изследователски център "Тренд" за нагласите на българите към историческите периоди и личности отпреди и след 9 септември 1944 г. То е поръчано от евродепутата Андрей Ковачев. Същият Ковачев от ГЕРБ, който през март миналата година се опита да направи един пишман форум в Европарламента, на който присъства само една българска антикомунистическа агитка и представителите й един през друг настояваха на учениците у нас да се преподавала "истината за периода на престъпния комунизъм" и да се развенчаели "лъжите, че тогава е имало сигурност и добър живот за населението". Та да се изкореняла носталгията по онова време. А който не плюе по периода до 1989 г., в техните очи се оказа неевропеец.   
За съжаление и вероятно за изненада на самия г-н Ковачев, дори според поръчаното от него изследване поне половината българи се оказват неевропейци по неговия аршин.
Вижте какво мислят българите за "оня мракобесен" период почти 30 години след края на социализма въпреки всичките усилия младите поколения в тези три десетилетия да бъдат обработени в духа "на правата истина".

Българите са раздвоени по въпроса дали годините от Освобождението до 9 септември 1944 г. са били добри или лоши за България. Еднакъв е процентът на хората, които искат да живеят след 10 ноември 1989 г. и преди 10 ноември 1989 г., показват данните от проучването. Интересното в него обаче е тенденцията, която, сравнена с други проучвания на други агенции отпреди няколко години, не само я потвърждава, но показва и драстичен спад и разочарование за периода на т. нар. Преход. Нека припомним, че две години след падането на социализма, докато е все още жива и релефна паметта за живота в този период, 76% от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Тодор Живков. В днешно време е налице рязко преобръщане - 55% позитивни оценки отчете например "Алфа рисърч" в свое проучване от 2014 г. А какви ли ще са нагласите след 3,5 или 10 години, ако въпросната негативна тенденция на разочарование се запази?

Позитивните и негативните асоциации за периода от Освобождението до 9 септември 1944 г. са сравнително поравно разделени, твърдят анализаторите от "Тренд". От една страна, се отчитат натрупвания около подема и развитието (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), но, от друга страна, са споменът за националните катастрофи (8%), двете световни войни (6%) също са част от националния ни спомен за периода. С него се свързват още глад, мизерия, неграмотност, бедност (6%).  
 Прави впечатление, че 44% от всички анкетирани не могат да направят никаква асоциация с този период. Това се дължи в някаква степен на по-слаби познания на респондентите за периода, както и на историческата му дистанция.


Общественото раздвоение на оценката за периода на следосвобожденска България ясно личи и на въпроса дали това са били добри или лоши години за България, като 31% смятат, че това са били добри години, докато 30% са на обратното мнение. Така зададен обаче, въпросът е абсолютно некоректен, защото този период е доста различен в годините след Освобождението, когато следва разцвет, структуриране на всички институции в държавата, но после имаме периоди на 2 национални катастрофи, фашизъм и т.н.  
Въпреки това 41% са на мнение, че в периода от Освобождението до 1944 г. България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави обаче високият дял на хора (младите?), които не знаят или не могат да преценят (43%).
Поради историческата близост със социалистическия период по-висок процент от запитаните успяват да асоциират с конкретни неща годините от 1944 до 1989-а. Тук преобладават положителните оценки, свързани най-вече със социалните постижения на комунизма - работа за всеки (16%), спокойствие (11%), безплатно здравеопазване и образование (8% / 7%).  След това идват, но у твърде малко хора, негативните асоциации като цензура и ограничаване на личните свободи (5%), репресии (4%), изолация и забрана за пътуване (2%). Тук можем да изразим хипотезата, че мнозинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, поради факта, че не са живели в този период. Дяловете на отказ да отговорят на въпроса сред най-възрастните са минимални, което до голяма степен формира обществената картина по този въпрос.


Мнозинството от запитаните (52%) са на мнение, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо хората, докато само 17% не споделят това мнение.

Поставихме респондентите в ситуация да избират в кой период биха предпочели да живеят - в сегашния, след 10 ноември 1989 г., или в този преди промените, казват от "Тренд". Обществото е напълно раздвоено в отговорите на този въпрос, като всяка една от опциите събира по 41% от отговорите. В разбивката по възраст логично се отчита сериозна динамика, защото много от по-младите нямат спомен за този период, а в днешно време са подложени и на небивала манипулация за него с изкривяване на историята и истината. Под една пета от младите между 18 и 39 г. искат да живеят в периода преди 10 ноември, докато над две трети от хората над 60 години биха предпочели социализма.
Тествано е и отношението към различни исторически личности. Тук са налице няколко зависимости: положително отношение към фигурите от комунистическия период имат преимуществено по-възрастните хора, докато най-младите имат по-скоро отрицателно отношение към тях. Не се забелязва съществена динамика при различните демографски групи, когато се определя отношението към личности от периода след Освобождението до 1944 г. Тук голямата изненада отново е отношението към бившия Първи в държавата Тодор Живков - 41% дават положителна оценка, 33% нито добра, нито лоша и само 18% - отрицателна. Андрей Луканов и Петър Младенов пък събират най-много високи стойности на отрицателни оценки. Положителното отношение към Желю Желев се споделя практически във всички възрастови групи.
С най-ниско одобрение от всички исторически личности се ползва кръволокът Александър Цанков - едва 8 на сто, а най-впечатляващо е, че цели 28% не знаят кой е той...
Изследването е проведено в периода между 18 и 26 октомври 2017 г. сред 1005 пълнолетни български граждани по метода "лице в лице". Интервюирани са 1005 души на възраст над 18 г., а размерът на статистическата грешка е 3%.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"