Леля Катерина, или добрата фея от Флоренция

Добрите феи не съществуват само в приказките, те могат да бъдат навсякъде сред нас, в супермаркета, на улицата, в театъра... и в таксито. Пример за това е една флорентинка с дълго шарено наметало, руси къдрици, прибрани в цветна шапка, ръце, пълни с балони, плюшени играчки, цветя, колоритни пластмасови гердани и усмихнати сини очи. Това е Катерина Беланди - шофьорка на такси във Флоренция.
Историята на тази жена е запленяваща и пълна с любов. Преди 16 години започва да върти волана на таксито "Милано 25" из улиците на града. На пръв поглед в това няма нищо необикновено, защото в Италия има много жени таксиджийки. Странна е обаче колата на Катерина, която привлича погледите на туристите. Местните я познават от години, махат й сърдечно, правят й път и я наричат простичко леля Катерина.
Возилото е облепено с детски анимационни герои за радост на малчуганите, от антената се веят няколко разноцветни балона, а от прозорците надничат всякакви плюшени играчки. Леля Катерина обслужва всякакви клиенти и за туристите, които не знаят историята й, е просто поредната атракция на града. Тя обаче вози най-вече деца, онкоболни, и това, което я прави необикновена е, че го прави безплатно 24 часа в денонощието. Посреща ги пред домовете им, на флорентинската гара, на летището, за да ги придружи най-често до "Майер" във Флоренция - една от най-големите педиатрични болница в Италия. Катерина вози безплатно с колата си не само болните малчугани, но и техните семейства. Прави го всеки ден, защото това е мисията на живота й.
Благородната история започва много тъжно, продиктувана от личната драма на 58-годишната флорентинка. Преди 16 години от тумор умира мъжът в живота й - Стефано. Дотогава той е бил шофьора на "Милано 25". Преди да почине обаче, той й казва: "Ти ще бъдеш "Милано 25", мен и работата ми". Така през 2001 г. Катерина от служителка в офис става таксиметрова шофьорка. Година по-късно се случва нещо, което преобръща живота й за втори път. В таксито й се качват Паоло и Барбара, заедно с тригодишното им момиченце Костанца. Малката бързо се отпуска пред Катерина и й разказва, че има и братче - Томазо, което обаче е "отлетяло при ангелите", заради тумор в мозъка.
Катерина е развълнувана и съпричастна към огромната болка на семейството и скоро се сприятелява с тях и разбира, че родителите на момченцето са създали фондация на името на починалото им дете. Фондация "Томазино" подпомага изследвания и научни разработки в областта на медицината и специално при детските туморни образувания, но също помага на онкоблони деца във всекидневието им. Така Катерина решава да помага с каквото може.
Местните я наричат "гордостта на Флоренция", а Катерина обича да определя себе си като смесица между Мери Попинз и Пач Адамс (бел. ред. - лекарят-клоун, който интерпретира Робин Уилямс в едноименния филм).
Болните деца, които вози, нарича "супер герои", защото смята, че всички онези, които надвият страха и се борят за живота си, са именно такива. Според нея тези деца не умират, а остават винаги в сърцата на близките си. Всички деца на света са мои, те са онези, които аз не можах да имам, казва с усмивка леля Катерина.
Много са децата и семействата, на които е помогнала и продължава да помага леля Катерина не само във Флоренция, но в цяла Италия, дори извън границите й. Един следобед отговаря на телефонно обаждане и чува странна молба от болно момиченце, което я моли да я закара в родината му - Албания. Така, без да мисли много-много, тя тръгва за Албания.
Возила е деца до Лондон, до германското детско селище "Леголанд". Обхожда с кемпер пътя "Камино" към испанския град Сантяго и така задоволява желанието на друго болно дете.
Винаги усмихната и лъчезарна - в най-трудните моменти, когато изпраща любимците си до  "последния им път", намира силата да бъде опора на близките. Обича да казва, че земята не принадлежи на нас, хората и че не е важно накъде пътуваш, важното е, че си устремен нанякъде. 
Супер Нико, Супер Кико, Супер Беа, Супер Серена, все супер герои на леля Катерина, които й пишат в блога.
Запознах се с леля Катерина в болницата. Просто в един момент влезе усмихната жена, отрупана с гердани, гривни, звънчета. Хареса ми гласът й. Остана да си поговори с мен и се почувствах радостен и щастлив. Така простичко обяснява първата си среща с Катерина 8-годишната Беатриче от Каляри. Когато изрича тези думи, малкото момиченце допълва, че иска да стане музикантка и стилистка в Париж.
И 18-годишната Микела от Сицилия среща Катерина в болницата "Майер" по време на първата й химиотерапия, когато е била едва 10-годишна. В онзи момент бях в стаята заедно със Супер Сисита, която вече отлетя на небето, разказва Микела. Тогава в стаята връхлита Катерина и не се разделят вече 8 години, а от тумора в мозъка на младото момиче остава само тъжен спомен.
Супер Рикардо, който обича да нарича себе си "лъвското сърце" е 10-годишен малчуган, диагностициран с рак на крака. Бих искал да се излекувам, за да играя с приятелите си футбол, пише Лъвското сърце в блога на леля Катерина. Запознават се през 2014 г. отново в болницата. Рикардо помни как чува по коридора дрънчене на звънци, смях и имитации на животински звуци. След цялата тая дандания в стаята му влиза Мери Попинз с шапка с цветя, чадър, цветни дрехи и много плюшени играчки.
Супер Киара пък е 23-годишно момиче, което разказва историята на заболяването си. Когато й диагностицират рак на раменната става е 19-годишна, следва терапия и щом побеждава тумора и си поема глътка въздух, той пак се връща. В писмото си "Сбогом на моята дясна ръка" до леля Катерина, тя описва своята любов към ексцентричната си приятелка от началото на срещите им, докато ампутират ръката й. Когато ме гледа в очите, тя вижда душата ми, а така страхът ми изчезва, пише младото момиче.
Блогът на леля Катерина е пълен с истински истории, написани от малките й любими герои. Пълно е и сърцето й с техните болки и радости.
А вечер, когато е сама, често плаче за тях.
И ако някога я срещнете из тесните флорентински улички, да знаете, че това не е поредната ексцентричка в средновековния град, пълен с артистични чудаци, а обикновена жена, но с огромно сърце и прекрасна душа.