Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Август 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

Преписвачи

Николай Коев

17. Ноември 2017 , брой: 226   1001   0



Навремето учехме здраво. Наистина понякога не оставахме чужди на изкушението и преписвахме от "пищови", но ни наказваха сериозно, защото искаха да знаем истински. Да се учудваме ли тогава, че в онази, анатемосаната днес държава, общата култура на хората и постиженията във всички области бяха впечатляващи. При това се налагахме със свой стил в света, в повечето случаи, без да копираме механично и дори профански чужди схеми, независимо от политическата и икономическата ни обвързаност с тогавашната социалистическа общност.   
Днес подозрително много от бъдещите строители на капитализма също преписват, но и унизително подражават, окултуряват се с пошли образци на новите ни идоли за масова употреба. Натрапва се обаче фактът, че общата култура на тези след нас е доста слабичка. Речникът им постен, мислите им - объркани, стремежите - потребителски, но в хармония с масово прокламираното от модераторите на обществения вкус тържество на нагона, не на закона.
Разбира се, има млади хора, които осъзнават силата на образованието и се доказват, но след това мнозина от тях отлитат към други географски измерения в търсене на перспектива, загърбвайки родния хаос, проблемното ни обучение и... слабите преписвачи. Някои от последните пък поради липса на амбиция и пристрастеност към живота в стил Чака-Рака се обявяват за "патриоти" и прокламират лицемерно за драма раздялата с Отечеството. Пък и ако се замислим, защо му е на младия човек без стремежи към истинско знание и усъвършенстване да се трепе, когато у нас изпити, цели дипломи, шофьорски книжки и всякакви други документи за "квалификация" се вземат не чак толкова трудно. Всичко си има цена, казват посветени. Кръвните ни братя от съседна Македония понякога се шегуват така: "...плати, па клати". Е, накрая пак ние като общество сме изклатените, ама не си признаваме. По-важно е да се самозалъгваме с несъществуващи постижения, да демонстрираме послушно подражание в най-лошото, да преписваме ценности, които далеч, далеч назад сме имали и следвали. Но все пак младите преписвачи отнякъде са зърнали този порок и най-малко са негови създатели. Я се огледайте какво копиране и яростно преписване вилнее от самото начало на драматичния ни преход към демокрация. Та нима не се синхронизирахме с всички европейски норми, включително и правните такива, за да ни припознаят за членове на европейското семейство? В което все повече изпадаме в положението на доведеното дете. Или отбрани стари преписвачи от времето на хартиените "пищови" ни пуснаха всички вкупом по улея на бобслея. На тях документално всичко им е наред. И с обществените поръчки, и с еврофондовете, и с всичко друго под слънцето, свързано с така възлюбената от нашите политици дума "ценности", но в прекия, а не в иносказателния й смисъл. Дават обещания, после рапортуват, а началниците от Евросъюза ни награждават със снимка пред знамето за спомен от неизпълнените критерии. То не бяха доклади, то не бе чудо. Сега отново за 17-и път ни поощриха за старанието, но било рано да не ни обследват периодично. Ами като имитираме, а не се реформираме, така ще бъде. Пък и на противниците ни за Шенген от Германия и Холандия това си е още един аргумент за тяхната правота. Независимо че точно по този пункт наистина сме изпълнили поставените предварителни условия. Явно е обаче, че в Берлин и Хага имат "некои съображения", за които можем само да се досещаме.
Та механичното преписване и подражание без размисъл очевидно не ни води към слънчевата страна на живота. Някой си печелил от шистов газ, хайде и ние да дупчим недрата и пръскаме химикали в най-плодородната ни земя. Друг ни набутал в програма за защитени степи и ние веднага сме готови да превърнем в пустиня маса плодородна земя в Добруджа. Трети от позицията на своите интереси ни принуди да изоставим изгодните за нас "Южен поток" и "Белене", без да мисли, че енергията ще се превърне в основен проблем за доста близкото ни бъдеще. В ужасно мръсната София пък се готвят да изчистят въздуха с елеминиране на замърсяващите въздуха автомобили и преписали евроангажимент за това. Добре, всички искаме повече кислород. Но защо се превърнахме наистина в гробница за стари дизели. В унеса да се докарваме и присъединяваме към критерии на хартия забравихме за реалните нужди на хората. Едни "преписват" живота на богатите, пушат пури, живеят по европейски, помпат силикон и други простотии за много хиляди, а на други милион и двеста хиляди истински бедни пенсионери, 57 на сто от хората на тази възраст, подхвърлят по 40 лева за Коледа. Какво великодушие!
Сега разбираме, че на нашия континент държави, които са си надвили на масрафа, узаконили "трети пол". Нищо чудно и родните преписвачи след време да поемат ангажимент и ни присъединят към тази толерантност. Народът едва ли ще има нещо против, но ако и ние си надвием на масрафа. Нали?

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"