За тикета

Революцията, която Столичната община планира да направи в градския транспорт, отново бе отложена. Преди дни обществената поръчка за интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение за 88 млн. лева, наречена по-просто "тикет-система", за пореден път бе спряна заради жалба на кандидат за усвояване на милионите.
Дотук са ясните факти от настоящето. Бъдещето на прехваления тикет засега е обвито в мъгла. В момента никой не знае кога може да тръгне проектът, ще се намери ли кандидат да го осъществи, въпреки предлаганите милиони на тепсия, и дали изобщо ще има такава полза от него за пътуващите, за каквато се мъчат да ни убедят. Вече година обществото се облъчва за неизбежната и спешна потребност от нововъведението. Оказва се обаче, че са малцина онези, които изобщо имат представа с какво ще ги улесни новата електронна система. Мнозинството е обгърнато от съмнението, че когато се раздават толкова пари, значи има нещо нечисто, подозрително, което накрая ще донесе полза за поръчителя и изпълнителя, но не и за потребителя.
Така, от едната страна, са транспортните шефове, които обясняват, че чрез 15 000 устройства за електронно таксуване и видеонаблюдение във всяко превозно средство, транспортът ще стане по-удобен и модерен, гратисът ще спре, а новият билет ще се зарежда едва ли не по въздушен път. От другата страна, са обикновените, не така добре информирани пътници, които се чудят дали все пак заложената цел на системата не бе да направи пътуването им по-евтино - чрез таксуване на изминатото разстояние или според времето. Липсата на достатъчно информация, странното и неразяснено набъбване на сумата за проекта от 20 на 88 млн. лева за няколко месеца, неяснотите с отлагането на търга будят само безпокойство и нарастващо недоверие. Няма да е чудно, ако след 2-3 години се окаже, че системата не е никакво генерално решение на проблемите, а само безразборно и самоволно харчене на пари без видим резултат.