Смъртта на Тото Риина, желана от цял един народ

В последните дни една смърт разбуни духовете в Италия - на Салваторе (Тото) Риина - бос на най-страховитата престъпна организация в Италия - "Коза Ностра". Кончината на "il'capo dei capo" (бел. ред. "босът на босовете") бе оповестена миналия петък, след като той бе пет дни в кома. Босът на "Коза Ностра" умира един ден след 87-ия си рожден ден в затворническото отделение на болницата "Маджоре" в Парма.
Тото Риина бе осъден на 26 доживотни присъди без право на обжалване при строг затворнически режим. Заловен е през 1993 г. пред къщата си в Палермо след 24-годишно издирване от властите. Предава го бившият му шофьор. След като разбира, че има издадена смъртна присъда от "Коза Ностра", близкият сътрудник решава да си отмъсти и подшушва маршрута на Риина на полицията. Арестът е незабавен.
От 1993 до 2009 г. завалява серия от съдебни дела и разследвания и Риина е осъден на 26 доживотни присъди. Сред престъпленията, в които е обвинен, са няколко убийства на висши магистрати, между които съдиите Джанджакомо Чачо Монталто, Алберто Джакомели, Роко Кинничи. Отговорен е за убийствата на прокурора Джовани Фалконе, съпругата му и трима полицаи, които са ги охранявали, както и за смъртта на съдията Паоло Борселини и петима полицаи от охраната му. Осъден е още за убийството на Барбара Рицо и шестгодишните й близнаци, които загиват в бомбен атентат, предназначен за убийството на друг висш магистрат - Карло Палермо. Сред присъдите му има още няколко за убийствата на негови "авери" от мафията, за отвличания и заплахи. Сред най-жестоките убийства на Риина е това на 13-годишния Джудзепе, син на разкаял се мафиот, който започва да сътрудничи на италианската полиция. Детето е отвлечено по поръчка на Риина, за да накара баща му да мълчи. Държано е в издълбана дупка в земята с верига около врата. 779 дни след отвличането момчето е удушено и залято с киселина, която разяжда трупа на детето. За това свидетелства друг покаял се мафиот - Джовани Бруска, изпълнител на убийството, поръчано от Салваторе Риина.
Темата за смъртта на Риина от няколко дни се върти в медийното пространство на полуострова. Вестниците припомнят поръчковите убийства, бомбените атентати, коментират изказванията на роднините и думите на близки на многобройните жертви на Салваторе Риина.
Дъщеря му Мария Кончета Риина раздвижи допълнително страстите на полуострова с апела си за "тишина и респект" около смъртта на баща й. Синът му Джудзепе Салваторе Риина пък написа в туитър "За мен ти не си Тото Риина, а моят баща. Честит рожден ден! Обичам те! Твой Салво".
Семейството му не успя да се сбогува с него въпреки извънредното разрешение за посещение, издадено от министъра на правосъдието Андреа Орландо, предвид влошеното здраве на Тото Риина.
Дори италианците - силно вярващи и добросърдечни католици, не можаха да простят на Риина десетките убийства на невинни хора, които мафиотът пожертва във войните си срещу законността и в стремежа си за власт и пари. Времето не можа да заличи престъпленията му и да смекчи гнева на хората. Още в първите часове след смъртта му социалните мрежи бяха буквално залети от ругатни не само към Риина, но и към семейството му. Коментари от рода на "закъсня, трябваше по-рано да умре" или "да гори в Ада" са от най-щадящите. Обикновено италианците са тези, които призовават за християнско смирение и прошка, но този път такива липсват. Цял един народ е обединен в ненавистта и омразата си срещу "il'capo dei capi". Обединени са и срещу малкото негови роднини и приятели, които се осмеляват да изказват съболезнования и да боготворят мафиота.
Тото Риина никога не се разкайва за престъпленията си, никога не иска прошка на роднините на жертвите. Преди три години от затвора, където излежава присъдата си, излиза стенограма, в която той обяснява в часовете за разходка на друг затворник, че както е направил Джовани Фалконе на риба "тон", същото ще се случи и на прокурора Нино Ди Матео.
"Добре е да се мисли за смъртта, защото тя не е фантазия, а реалност. Дали срещата ни с нея ще бъде лоша или не, зависи от нас...", това казва папа Франческо часове преди да настъпи смъртта на Салваторе Риина. Италианците вярват, че думите му са адресирани към боса на "Коза Ностра".
Алесандро Салусти, известен италиански журналист, директор на в. "Ил Джорнале", публикува смело размислите си за смъртта на Риина. Написаното олицетворява емоциите и мислите на повечето италианци за боса на мафията.
"Когато някой почине, се казва "Мир на душата му!". Аз обаче се надявам душата на Тото Риина никога да не намери мир, подобно на душите на прокълнатите, за които Данте пише в седмия кръг на Божествена комедия, да се потопят завинаги в горещата кръв на жертвите си.
Знам, че не съм този, който трябва да издава присъди, но така мисля.
Тото Риина живя твърде дълго и много добре, дори в затвора, и вредата от този човек е нищо в сравнение с двадесетте и няколко години, които той прекара в изолация в затвора.
От часа на неговата смърт - 3:37 ч. предната нощ (бел. ред. 17 ноември), на Земята има един кучи син - мафиот по-малко. Това е добра новина. Не ме разчувства скръбта на близките му, подразни ме молбата (към журналистите) на дъщеря му за "мълчание и уважение". Бих искал да видя разследвани за подкрепа на мафията всички онези мафиоти, които в тези часове публично оплакват смъртта на героя си.
Бихме могли да изпитваме милост към този човек, ако се беше ограничил в избиването на конкуренцията си, мафиоти и хора, за които никой не би съжалявал. Но не, звярът отиде твърде далеч. Това, което правеше той, бе клане на всички, изпречили се на пътя му, от политици (между които и братът на президента Матарела), съдии (Фалконе, Борселино и други), полицаи и карабинери. А бомбите, с които избиваше цивилните граждани, само и само да сплаши правителството...
Рийна никога не се покая - според него нямал за какво да съжалява. Не ме интересуват тайните, които отнася в отвъдното, задоволявам се само с факта, че вече е в гроба. А гробът му трябва да е анонимен, за да не може нито едно цвете, нито една молитва да напомнят за него или пък да утешават последователите му. Дължим го на многото невинни жертви и техните роднини. Дължим го на онези, които, макар никога да не са срещали очи в очи мафията, са изгубили деца или приятели в потопа на дрогата, дирижиран от Риина, превзел Италия, за да утоли глада си за пари и власт.
Много добре знам, че днес мафията не свършва. Но поне се свърши с него. Съжалявам обаче, че беше подпомаган и утешаван от семейството си, един твърде щедър жест от страна на правителството - за разлика от жертвите му, които нямаха тази възможност."
Погребението на Риина ще бъде в общинското гробище в родния му град Корлеоне. Гробището е известно като "гробище на потайностите" заради няколко скелета, намерени там през годините, за които и до ден днешен има само догадки. Предполага се, че един от тях е на изчезналия Франческо Конилио, собственик на траурна агенция в града, който е познавал голяма част от тайните на "Коза Ностра".
Гробът на Риина ще бъде до тези на мафиотите Микеле Навара, Лучано Лиджо и Бернардо Провенцано.
Църквата отказа публична церемония и кортеж на ковчега на Салваторе Риина по улиците на града, както повеляват местните ритуали. Католическата църква позволи само молитва от капелан при полагането на ковчега в гроба.
Съгражданите му обаче се притесняват, че това може да предизвика особен вид "туризъм" в малкото сицилианско градче и то да стане обект на чести посещения от мафиоти и последователи на Риина. Повечето жители на Корлеоне настояват гробът на главореза да остане таен или тялото да бъде кремирано.