Светът е в преходен период

Николай Шопов

    До 1989 година светът беше относително спокоен. Между двете системи - капиталистическата и социалистическата имаше мирно съвместно съществуване. Не че е нямало конфликти и кризисни ситуации, но те бяха разрешавани сравнително безболезнено. Карибската криза бе най-сериозна, но и тя бе разрешена, без да стига до сериозен военен конфликт.
Преди 1989 година имаше два полюса в света - САЩ и СССР. Зоните за влияние бяха разпределени още в Ялта и Потсдам и в основни линии се спазваха. Така беше до разпадането на Съветския съюз. Това беше катастрофа не само за СССР, но и за света, защото започна разместване на пластовете, което доведе до днешния хаос в международните отношения и до срива на международното право. Всъщност всичко започна още с обединението на Германия, което беше извършено без допитване и без санкция от ООН. Неспазването на нормите на международното право се прие благосклонно и като нещо нормално. Да се плаче сега за потъпкване на международното право, за нарушаване на границите е смешно. Раздели се Чехословакия, под радостните възгласи на Запада се разпадна Югославия, създаде се Косово и т.н.    
Установеният световен ред се разруши

На Ялтенско-Потсдамския свят беше нанесен съкрушителен удар. След края на Студената война се установи нов световен ред. Имаше само един хегемон, една световна глобална сила - САЩ. То не беше нов световен ред, а едностранен диктат на Съединените щати. Всички вървяха в единен строй и изпълняваха директивите, спуснати от Вашингтон. Неолиберализмът, финансовият капитал, транснационалните компании пуснаха своите пипала почти в целия свят. Те определяха световния дневен ред, те определяха правилата, те казваха, кое е правилно и неправилно.
Обама заяви, че САЩ ще определят правилата и другите трябва да ги спазват. САЩ брутално нарушаваха международното право. В края на 20-ти век те бомбардираха в центъра на Европа една страна като Югославия, с лъжлив предлог нападнаха Ирак и доведоха страната до разпад и милиони жертви. Разрушиха съвместно със съюзниците си от НАТО Либия, която също е разпокъсана и в постоянни военни действия с хиляди жертви. Започнаха "Арабската пролет", която се превърна за народите в Близкия изток в студена и мрачна  зима, съпроводена с глад, смърт, бежански поток и безкрайни страдания и мъки.
САЩ бяха със самочувствието на световна икономическа и военна сила и смятаха, че ще се справят с предизвикателствата, които има пред света. Установи се еднополюсен свят под тяхно ръководство. Международните организации бяха впрегнати в служба на хегемона. Това продължи почти две десетилетия. Всички ръкопляскаха и поддържаха установения, едва ли не вековен световен ред.

Но! На този свят няма нищо вечно

Първото леко стряскане предизвика Мюнхенската реч на Владимир Путин през 2007 година. След това последва изненадата от реакцията на Русия в т.нар. Грузинска война. Нещо се пропукваше в уж уредения нов световен ред.
    САЩ започнаха да губят контрол над развитието на събитията в света. Те не могат да се справят с проблемите в Афганистан, с тероризма в света, с "Ислямска държава", загубиха част от позициите си в Близкия изток. Авторитетът им е силно разклатен. Принудени са да търсят помощ от Русия и други държави, за да се решат проблемите с тероризма, със Сирия, със Северна Корея, с Украйна. С помощта на други сили се стигна до споразумението с Иран за ядрената им програма, със съдействието на Русия се реши проблемът с химическото оръжие в Сирия.
След намесата на Русия в сирийската криза се стигна до разговорите в Астана и до споразуменията за зоните за деескалация. Ако не бяха военните успехи на Руските военнокосмически сили, войната в Сирия щеше да продължи още дълго време. Не че сега разрешаването на кризата е близко и лесно, но все пак има надежда за по-бързо разрешаване на този кървав възел.
    След всичко, което става през последното десетилетие, се видя, че светът не може да бъде еднополюсен, че предизвикателствата пред съвременния свят не могат да бъдат решени от една държава, пък била тя и най-мощната. САЩ обективно загубиха възможността да доминират в света. Възраждането на Русия, мощта на Китай, бързото икономическо развитие на Индия са силно противодействие на желанието на САЩ да доминират еднолично и да решават проблемите единствено в свой интерес. А за тях беше важно всичко да се решава в името на националните им интереси. Те не се интересуваха, че и другите държави имат национални интереси, че са суверенни.
    Независимо от разместването на пластовете в световен мащаб

САЩ продължават твърдоглаво и по инерция

да смятат, че са единствената световна сила и сами според техните критерии да "решават проблемите" във всички краища на света. Макар все пак самочувствието им да е разклатено. Фактът, че Тръмп официално поиска помощта на Русия и Китай за решаване на кризата със Северна Корея и призна, че без Русия не могат да се решат проблемите в Сирия и Украйна, че не може да се постигне победа в борбата с тероризма, е доказателство за това.     Проблемите на САЩ и специално на Тръмп се увеличават и заради невижданото разделение и острата вътрешнополитическа борба, която се води срещу новия президент. Това е нещо ново в политическата история на Щатите и усложнява неимоверно много вземането на решения във вътрешната и външната политика. Всъщност Тръмп много често е с вързани ръце и не може да прокара политиката си. Дори Републиканската партия в някои случаи е срещу него. Може би заради тази несигурност Тръмп взема решения, които не срещат одобрение не само в страната, но и сред съюзниците му. Лайтмотивът на Тръмп "САЩ над всичко" и "националните интереси на държавата са най-важни" доведе до противоречиви решения. Обявиха напускането на ЮНЕСКО, защото не могат да прокарат своите интереси. Отказаха се от Договора за климатичните промени и от Договора за ядреното оръжие с Иран. Критики и недоволство имаше от много страни за тези решения. Особено критично се посрещна излизането от договореностите по климата. Не по-малко критики имаше и за едностранното решение с отказа от договореностите с Иран. Тук бяха изненадани и съюзниците на САЩ. По този договор страните са шест. Европа не подкрепи решението на Тръмп. Подкрепа получи само от Израел и Саудитска Арабия.

Хаосът в света днес е очевиден

Съюзниците на САЩ се съмняват, че те са в състояние да ги защитят, да се справят с предизвикателствата на съвременния свят. Международните договори и правов ред въобще не се спазват. Япония създава армия и се въоръжава с най-модерно оръжие в нарушение на международните договори. ЕС се загрижи за безопасността си и 22 държави подписаха споразумение за създаване на европейска армия. ООН, СТО, МВФ, ПАСЕ и други международни организации загубиха авторитета си. МВФ не спази собствените си правила, за да помогне безпринципно на Украйна. ООН приема резолюция за правата на малцинствата в Крим, без въобще чиновниците от организацията да са били на място. Оправдават екстремисткия Меджлис на кримско-татарския народ, който устрои блокада на Крим и остави населението без електричество и вода. Решението се взема само от измислените и митични тиради на украинците. И въобще кой се интересува от истината? Във външната политика явно няма морал. Всъщност голяма част от  международните организации са инструмент на САЩ, за да прокарват собствената си политика. Когато в ООН не могат прокарат решенията си, започват да говорят за реформиране на организацията.
   
Двойният стандарт също играе решаваща роля

за хаоса в света. По един начин се оценяват събитията в Косово и по коренно различен начин  събитията Крим и Каталуния. Едните са борци за независимост, а другите сепаратисти. Референдумът на каталунците се посрещна на нож. Испанските власти нарушиха всички демократични правила. Не бяха спазени основни права и свободи - да изразяваш мнението си, да гласуваш. ЕС мълчи за нарушените права на каталунците, както мълчи за Одеса и Донбас. А мълчи, защото ако признае правото на Каталуния за независимост, трябва да признае и Крим, Абхазия, Южна Осетия. А след това следват и други. Европа се оказа страхлива и безпомощна. Не е способна на решителни стъпки. Ето, в Украйна се възражда неонацизмът. Чества се УПА, Бандера и Шухевич са национални герои, забранява се езикът на малцинствата. Европейските институции оглушително мълчат.
Европейските ценности потънаха в небитието. Да говориш и да прокламираш европейските ценности е едно, а да ги спазваш е друго.

Слабостта на ЕС, умората на Брюксел,
   
неспособността на европейските лидери да решат вътрешните си и общоевропейските проблеми  личат в жалките им опити често пъти да прехвърлят вината върху Русия. Всъщност първо започнаха в САЩ, а европейците ги последваха. Спомняте си, че се говореше за намеса във вътрешните работи на Германия и Франция. Е, нищо не излезе. Сега Тереза Мей, която има сериозни вътрешни проблеми, реши, че с една безумна реч, обвиняваща Русия и Путин, ще може да отвлече вниманието на британската общественост. Но няма как да скриеш проблемите в правителството, оставките, разнобоя. Няма как да се оправдаеш с неспособността да водиш преговорите за излизане от ЕС. Натискът върху Мей става все по-силен. Не само от опозицията, но и от собствената й партия. Особено жалко е обвинението, че Путин е виновен за разногласията в ЕС, че той искал да разруши единството му. А кой напуска ЕС? Кой работи срещу него? Кой помага да се разпадне? Испанските лидери в последните дни и те се включиха в тези печални обвинения.
    И така светът започва да се променя. Много държави имат претенции да имат решаваща роля в тези промени. Германия иска да се еманципира от САЩ. Полша иска да има ръководна роля чрез проекта за триморието и да измести Германия. Китай на последния конгрес на ККП начерта своя път на развитие и за разлика от Тръмп иска един отворен свят и свободна търговия. Индия се развива с високи темпове. Русия все по-ясно показва, че ще защитава националните си интереси и суверенитет. В момента

почти няма международни правила и норми,    

които да се спазват. Силните установяват свои правила и ценности. Няма изработени нови механизми за преодоляване на конфликтите в света. По този начин сигурността все повече е застрашена. Националисти, радикални елементи засилват позициите си. Това води до непредсказуеми действия. Терористичната заплаха е огромна. Жертвите на терора се увеличават.
    Някои побързаха да обявят, че светът е многополюсен. Но това не е така. Светът се намира в преходен период. САЩ искат да обединят и възглавят англосаксонския свят. Русия се опитва да противодейства чрез проектите БРИКС, ШОС, ЕАС. Китай има своя собствена политика. Все още няма алтернативи, като през 20 век - консервативни, либерални, социални, които да си съперничат, да печелят почитатели и да водят до развитие и напредък на обществото. С либералната идея за развитието на света се видя, че има проблеми. Либерализмът доведе до разтърсващи събития - тероризъм, кървави войни, етническо напрежение, много гладуващи по света, възраждане на национализма.
    Безспорно е, че трябва да се създаде нов световен ред, да има нови механизми за сигурност, защото хаосът може да доведе до непредвидими последици, до катастрофа. И вместо многополюсен свят, да се получи многоядрен свят. Защото и други държави са готови да създадат свои ядрени сили. Да не говорим какво влияние върху света могат да окажат новите технологии, изкуствения интелект, киберпространството.
    Светът не може да бъде вече еднополюсен. Но сигурно не може да бъде и многополюсен. А може би новият световен ред, новите правила и механизми ще бъдат изработени и наложени за спазване от 10-15 най-развити и силни държави. И този нов ред ще зависи от тяхната устойчивост, разбирателство и отговорност пред света. Отговорност, този свят да не бъде разрушен.