Живописният мистицизъм на Веско Велев

Чудех се как да озаглавя новата изложба на Веско Велев в галерия "Контраст". Помогна ми един спомен от 2016 г. с дъждовната и дълго продължила пролет. Бях седнала в двора на Веско в село Дълбок дол и с тревога наблюдавах скупчените бели облаци как се гонят в небето, опитвайки се да скрият слънцето да надникне зад тях..., пише проф. Аксиния Джурова. По думите й мигът на игра на облаците с луната и слънцето бе част от мистерията, която може би бе накарала Веско да избере този кът на Троянския Предбалкан, с оставените на забрава стари къщи с каменни покриви и стени, оживени от картините му.
Импулсите на земята се бяха вселили в оживените чрез замаха на четката или длетото стари предмети, които бяха пръснати навън в градината и в стаите, напомняха на тотеми, пазещи миналото. Точно това преплитане на тотемно-примитивни форми и иконографски мотиви от Средновековието, макар и преосмислени още в началото на ХХ век, придаваха възможност не само за творчески инвенции и живописни и пластични решения, но и да усетиш времето в неговата безкрайна протяжност. Свързани плътно със земята, но и прелитащи през историята и пространството, живописта и пластиките - реликти на Веско Велев, създаваха усещане за полет, за прелитане и надежда над конкретните тегоби с изплуващите от дебрите на паметта образи, поддържащи крехката ни илюзия за вечност. И неговите призрачни образи видения, изплуващи от миналото, наподобяващи безплътните и безстрастни ангели, приканваха да полетиш. Въпросът бе накъде, след като вече продават билети за други светове, а ние сме още в меките гънки на баирите, аромата на тревата и старите стени, посочва Джурова.
Отговорите търсете в картините на Веско Велев, изложени до 3 декември в столичната галерия "Контраст", ул. "Цар Самуил" 49.