Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

16 Октомври 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

Зимни кошмари

Николай Коев

24. Ноември 2017 , брой: 231   1028   0



Зима е. По принцип гаден сезон за онази част от населението, която вече е далеч от красивата част на живота, а го е ударила на преживяване. Но не мислете, че пиша тези редове за малцина българи и навлизам спекулативно в тъжните мисли на хората. Подло обаче е да се мълчи, когато повече от половината останало в Отечеството население съществува в унизителен недоимък. Когато крадливците в т.нар. преход ни превърнаха от индустриална държава в зона на повсеместна нищета и поле за експеримент на човешката издръжливост. Когато едно подозрително малко процентче е практически собственик на националното богатство и капитал. Вярно, съществуват и по-уверено кретащи във всекидневието, присламчили се я към държавна службица, я към партия, я към евросубсидийка, я към фирма, я към възраждащите се "онези", които не си изкарват парите, а просто си ги вземат. Но това не променя нещата, а най-малкото е повод на управляващата конюнктура да говори за някаква стабилност и ръст на... хартия. Истината е една и тя е повече от тъжна - в България се живее мизерно и несигурно. И то не от днес и от вчера, а от деня, в който родни властолюбци се наведоха раболепно и всеки откъсна не без чужда помощ част от тъканта на държавата.
Но нека се отдалечим от тържествените фанфари, да напуснем магистралите и да нагазим в многобройните кални пътища на всекидневието. По тях бродят всеки ден милиони българи. Затова и зимните им сънища са кошмарни и свързани с оцеляването. Ето някои прихванати мисли от група, седнала на чаша евтино кафе в още по-евтино "капанче" от краен столичен квартал.
"Брат ми, вчера младите вкъщи ме обвиниха в насилие над внучето. И защо? Стискам му аз здраво ръката при преминаване на улицата, защото маса селяндури карат като изоглавени през зебрата. Ще бастисат детето. Но нали съм стара служба, годежният ми пръстен се изтъркал от едната страна и направил раничка на ръчичката на Васко. Леле, не съм бил внимателен, причинил съм му страдание. Детето им вика, че нищо му няма, но те... Четат някакви глупости, а после - ние виновни, че не им стигнали точките и не се уредили с детска градина. Как преди нямаше точки, а имаше детски градини? Сега всеки трупа точки, а народът се гърчи. Как да изкарат двамата с ниските заплати. Затова са нервни. Аз съм им сложил зелето на балкона, направил съм компоти, защото ходя преди затварянето на Женския пазар и пазарувам евтино от циганките. Псуват ни, но ни дават, дотам я докарахме. Ама кой ти мисли", споделя бивш строител от "Кремиковци", предоставил апартамента от соцкомбината на младите.
"Днес, ако не те сгазят джигитите, ще те отнесе я водата, я някой дрогиран или пиян кретен. То ние сме изцяло извън коловоза, ама това със стената на яз. "Бели Искър" ме втрещи. Стената била кофти и Цацаров бързо си върза гащите с искане да се започне веднага укрепване. Ама то било голям погром с тези водоеми в страната, та и Бойко се облещи. "Водоноските" пък искали да повишават цената на водата с някаква такса "солидарност". Луда работа - вместо да си гледат работата, ни карат да сме солидарни в харча им. На бедняците като нас пък давали бонус - ниска цена за кубик и половина. То да сме на село, да изкараме две кофи вода от герана в поцинкования леген, ама като сме граждани к'во става? Ще се вмиришем предварително, това е", разгъна сакрална мисъл бивш бригадир от процъфтяващо ТКЗС в Първомайско, изнасяло продукция на източния и на западния пазар.
"То, вмирисването, братле, започва от главата на рибата. Знаеш за какво ти говоря. Не може гербаджиите само да се хвалят, а народът да се гърчи в мизерия. Имало, казват, депутати в наркоразпространението. Ами, покажи ги, назови ги, излез от Министерския съвет и отиди в парламента, разобличи мръсниците. Писна ми вече - този казал това, онзи - друго. И това европредседателство... Все едно всички чакат с нетърпение ние да оправим проблемите на Евросъюза. Не ми се връзват приказките. И този началник от Брюксел - Таяни ли беше? Май дойде на инспекция тук, а и нашите вкупом бяха там да се отчитат. Но дано всичко е наред. Както навремето в стил "Балкантурист" - ушите на гостите да пращят от мешана скара и хубаво вино. Танци всякакви и танцьорки - също, та дори и нестинарки им водихме. А и работата вървеше ударно, поне така казваха", сподели напрегнато някогашен регионален шеф в монополната туристическа организация по онова време, когато морето не беше лукс за българите.
Така си разговарят нашенци - обикновено, цветущо, но и будно, за проблемите на деня, които точно тях връхлитат непрестанно. Те не искат думи за проценти ръст, за това колко сме важни, значими, единствени и, представете си... стабилни. Интересуват се най-вече от своята жизнена стабилност, която е неизмеримо отдалечена дори от по-скромните очаквания от това управление. И се страхуват от зимните си кошмари, които често се превръщат в реалност.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"