Поезия

Капчукът

Капчукът е сълза
на сняг прощален,
от пролетта, погален
в среднощни небеса.

Навред вода, вода.
А точно под капчука
кокиче е разпукнало
с юмручето леда.

Леда е издълбал,
капчукът непреклонен;
вълшебни звуци рони
ледунката-кавал.

Ледунки там и тук
кристални звуци леят,
кокичето се смее
в сълзите на капчук.

Капчукът е сълза
на сняг прощален,
от пролетта, погален
в среднощни небеса...


С венче от звезди

Щом набъбна здрачът син,
буен огън ни събра
под вековен исполин
в свечерната гора.

Планината е с венче
от звезди. Във тая нощ
пламъкът - разискрен нож -
тъмното сече.

Под вековната вежда
на потайната гора
тлеещата буйна жар
стана алена зора...


Сама

Самотна роза на брега е спряла
да се огледа в бистрата вода.
Трепти във сребърното огледало
лицето й, умито от дъжда.

Дъждът, благословен от щедра есен,
дъждът - на плодородието знак,
дъждът - от гръмотевици нестреснат,
дъждът - преди да се превърне в сняг.

Въздъхна лъх. А може би това е
въздишката на розата - мома.
В очакване на милия. Сияеща!
Преди да прецъфти... Сама!



Насаме със съдбата

        На Стоян Дърпатов

Летях и долетях. Обърна ли се - виждам
на битието в лабиринта продрана паяжина.
Висят по нея, впримчени надежди -
хербарии завинаги под карантина.

Надзърнах във тефтера на Съдбата
и деликатно ядовит й рекох:
"Госпожо, моля те, върни ми сетивата,
които вече са от мен далеко."

А тя ми каза: "Връщане, човече, няма!
Душата ти е разграфена до секунда.
Помни! Човешката душа е драма
с невъзвръщаем хаос от заблуди!..."




* * *
Завой надясно и завой наляво
и ето ти живот зигзаг;
нататък трудно е да продължаваш,
но продължаваш ти все пак.

И носиш белези от трайна суша,
от водолей и... листопад.
Във ехото им грапаво заслушан
пътуваш пак напред-назад.

И най-накрая спираш се смирен и
наместо с лаври на глава,
с листа от лапад със канап скрепени
и осланени при това.



Неприкосновеност

Открай докрай огледай се в душата си и, взел юздата
на съвестта си здраво на надеждите в дланта,
благослови у себе си на родовата памет неприкосновеността -
най-висшата човешка добродетел - свободата.

Защото няма по-сляпа участ между тръстики блатни
да гониш вятъра и сам да станеш вятър,
безцелен празнодумец с изцъклени очи,
понесъл наръч тръни и трошляк от надежди,
когато пролетта пред тебе хоризонтите подрежда
и химнът на живота тържествено звучи...



Обнадежденост

Върху Земята, древна стомна,
догоре с бистрота и мрак,
сред бъркотията световна
човекът търси брод и бряг.

И нищо, че денят е щърбав,
и че горчив му е смехът,
и че житейската му стълба,
опряна е на кръстопът.

Там приливът догонва прилив,
с обнадежденост зареден
напук на алчността граблива
и на духа закрепостен.

Щом слънцето обкичи с рози
омълниените била,
възкръсват младите възторзи
върху соколови крила,

където с корен в ледовете,
неразтрошени, с порив благ,
на братските могили свети
свещичката на ален мак.




* * *
Рождение и Смърт!
И няма, няма бряг.
И тука, и отвъд
е тишина и... мрак.
Библейският въпрос:
Дамоклев меч - виси;
Човекът идва гост,
с надежда - да спаси
и себе си, и всичко
красиво и добро.
Но... в глухоняма жмичка
Живее на ангро.




Стъпало

Като оключен извор блика
пътеката ми в слънце цяла;
началото върви към спирка,
а всяка спирка е начало.

Началото е праг на жажда,
която ражда вихрен полет
и всяка спирка в нас поражда
по-дръзновена, горда воля.
Не е в застой тя, а стъпало
по стълбата към върховете
и закодирано начало
в матрицата на вековете...



* * *
Нощта е пазва за опознаване на себе си.
Зората - кладенец на триж благата светлина.
Денят - надежда своя стъпка да оставиш в ребуса
на закодираната в теб човещина.

И тъй година след година - клас до клас
в житейския ни сноп бистрее съвестта ни -
светулка в дебрите на родовата свяст
и незаръбила в надеждата ни рана...



Картина

Терасата е с взор към планината.
Тук гледките мехлем са за душата
със най-различен аромат
на сняг и на цъфтеж,
на сенокос и листопад,
на най-красив копнеж
за бистрота...

Сега е зима.
Вали и пухкав, и кристален сняг.
Отгде ли бистротата взима
за рунтавия бял калпак
на бора върху хълма извисен?
Довчера тук пейзажът беше друг,
обилно боядисан с гваш и черен, и зелен.
На зимата невидимият плуг
небето разора и от хамбара
на вечността потече бяло жито,
което с жест ритмичен, легендарен
се стеле над браздите, във които
рътило е библейско жито.

Застанал на терасата, усещам
снежинковия бял трептеж
над тънките брези отсреща,
гледжосани от боцкав скреж.
И тишина, разискрена долавям,
и дрезгав глас на мургаво врабче,
което върху пряспа се търкаля.
Приижда зима. Сняг тъче
картина бяла, бяла...



Коренче в снега

Разсъмването януарско сипе
снежинки блудни в будна бистрота.
Довчера хълмът, почернял и дрипав,
немее в тая бяла глухота.

Разгърнах глухотата с ласкав порив.
Във незабрава рейна се света.
В снега като самотно тъжно коренче
стоеше ти, вглъбена в пролетта.

А сее, сее ситото небесно
снежинки, и за теб изплита шал -
от звездните селения донесен,
за да завиеш прясната печал...



Сред звездния безброй

Когато звездният безброй
небето позлати и над земята
нощта се спусне тиха, свята,
оттатък острия завой
на романтичните видения,
във длан с библейския въпрос,
пулсира тъмната вселена.
Там, ти, очакван неин гост,
във фееричната позлата
на безграничния покой
между небето и земята,
влезни във звездния разбой,
разсъдъка си отключи,
съдбата си доизтъчи.

Нестресната от глухи стъпки
и от лъжливи небеса,
от жал по осланени пъпки,
и по посечената сълза,
благослови нощта, в която
посред звездите си звезда
със крехко коренче в душата,
в сърцето с жилава беда...




Благо ПРАНГОВ е роден на 1 септември 1933 г. в село Бачево, Разложко. Завършил е гимназия в Разлог и българска филология в СУ "Климент Охридски". Работил е като учител, бил е отговорен редактор на поетичното приложение на вестник "Вяра", завеждащ отдел "Култура и образование" на в. "Пиринско дело". Автор на поетичните книги: "Кръговрати" (1980), "Пукнатини" (1990), "Същинското ми име" (1994), "Голосек" (1995), "Пирински писмовник" (1996), "Предел" (1997), "Глина" (1998), "Просека към слънцето" (2003), "С душа на трепетлика" (2008), "Между снега и цъфтежа" (публицистика, 2008), "В цедилката на трите хълма. Чуто. Видяно. Преживяно." (документални разкази за село Бачево, 2009).
Член е на СБП.