Доверете се на учените и им дайте свобода

Проф. Тиери Курвоазие е астрофизик. Роден е през 1953 г. в Женева, Швейцария. Изучава теоретична физика в Шведския кралски технологичен институт, защитава докторска дисертация в Университета в Цюрих през 1980 г. Работил е в Европейския космически център в Дармщат (Германия) и в Южноевропейската обсерватория в Гарчинг (Германия). През 1992 г. става професор в Университета в Женева, където сега е хоноруван преподавател. Работи в областта на астрофизиката на високите енергии, на гама-лъчите и галактичните ядра. Има около 400 научни публикации, три книги и около 6000 цитирания. Бил е президент на Швейцарската академия за естeствени науки и на Швейцарската академия за изкуства и науки. От 2010 г. е президент на Европейското астрономическо общество. За 2017-2019 г. оглавява Европейския консултативен научен съвет на академиите на науките (EASAC), който в края на миналата седмица проведе своето поредно заседание в София. Негов домакин и съорганизатор бе БАН.

"Ако искате да задържите качествени учени в страната си, трябва заплатите да бъдат приемливи"


- Проф. Курвоазие, има ли връзка провеждането на вашия форум в София с предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС?
- Да, разбира се. Нашият Консултативен съвет винаги заседава в столицата на страната, на която й предстои да председателства Съвета на Европейския съюз. Мисля, че това е много добре, защото ни позволява да ходим по места, които може би иначе няма да посетим. Чудесно е да се запознаем по-отблизо с Българската академия на науките, със София, с български учени и журналисти. Всичко това има много предимства.
- Колко национални академии на науките членуват в EASAС?
- Всички академии на страните членки на ЕС са представени в Консултативния съвет, но Малта и Люксембург нямат академии, Кипър сега изгражда такава. Към нас обаче са присъединени и две академии от държави, които не са членки на Евросъюза - Норвегия и Швеция. Така че общо в нашата организация членуват 29 академии на науките.
- За мен поне беше любопитно, че сред дискусиите във вашия форум в София голямо място бе отделено на хомеопатията. ЕАSAС неотдавна публикува становище, че за хомеопатичните средства трябва да се въведат изисквания, които да са еднакви с тези за останалите лекарства.
- Това становище е по инициатива на Шведската академия на науките, която направи проучване за хомеопатичните средства в национален мащаб. Според шведските учени добре е това да се направи и на европейско равнище. По този въпрос мнението на науката е много ясно и категорично - хомеопатичните средства не носят друга полза, освен ефекта на плацебото. Но това е въпрос, който засяга обществото. Много хора приемат хомеопатични средства. Важно е при тях етикетите да са като при другите лекарства и ясно да се казва какво съдържат те - например вода и захар. Хората трябва да знаят какво приемат. За хомеопатичните продукти трябва да има същите стандарти като за другите медицински продукти, щом те претендират, че имат ефект. Науката е много наясно с хомеопатията, но е важно и на обществото да се кажат ясно нещата.
- Но хомеопатичните лекарства вече са много разпространени, как може да им противодействате?
- Наистина е така, но това може да бъде и много опасно. Особено когато човек не взима лекарства за някое сериозно заболяване и разчита на хомеопатията, не отива на лекар. Последиците могат да бъдат много сериозни. Така че хомеопатичните средства не са нито толкова хубави, нито толкова безвредни, както смятат много хора. Затова ние ясно заявихме позицията си, в редица страни това становище се прие много сериозно и привлече общественото внимание, тъй като това е мнението на европейската научна общност.
- Обсъждаха се и теми, свързани с енергията, околната среда, биологическите науки.
- Това са трите области, за които е много важно да се вкарат колкото може повече знания в процеса на вземането на политически решения. В тези три области работим много добре, но не се ограничаваме само в тях.
- Според вас каква е ролята на академиите на науките за развитието на обществото във всички аспекти?
- Академиите са много различни в различните страни. Вие имате академия, която изпълнява две задачи - обединява научната общност, която съветва политиците, освен това управлява научните институти. В БАН има 42 института и тя има тези две основни отговорности. В някои страни институтите се ръководят от министерства или от външни фондации, а академиите са отделно. Във вашия случай, в бившите социалистически и в други страни идеята е изследванията да се управляват от учените. В противоположния модел идеята е научните изследвания да се управляват от бюрократите, които нямат достатъчно научен усет. В Германия например системата институти "Макс Планк" се управлява от учени, работи в тясно сътрудничество с университетите. Това, което трябва да правите, е научните институти да се управляват от учени. Това не е толкова лесно, защото бюрократите искат да управляват. Когато учените кажат, че нещо е важно, те ги обвиняват, че го правят заради интереса на института си. В това е проблемът. Тази игра между учените и бюрократите тревожи учените. Ако искате да правите дългосрочна реформа, вероятно моделът на "Макс Планк" е най-добрият. Но това е трудно, защото има интереси, пари.
- А връзката на научните институти с университетите?
- Много важно е изследователските институти  да работят в тясно сътрудничество с университетите, това е добре и за двата процеса. Трябва да се намери точният баланс. Но независимо от това изследователските институти са много ценни, защото изследователската работа и науката са от съществено значение за напредъка на обществото. Ние трябва да знаем какво ни заобикаля, ако искаме да знаем кои сме, къде сме и какво трябва да правим. Изследванията във фундаменталните науки също са много съществени за нашата култура. И това е също ролята на тези институти. В много академии има и програми, насочени към децата от началното училище. Много трябва да се прави в тази посока, но мисля, че учените знаят това.
- Вслушват ли се политиците в мнението на учените?
- Мисля, че ако погледнем през последните години, ще видим, че преди 20 и повече години науката е била напълно откъсната от политиката. Академиите на науките сега полагат усилия да запълнят тази пропаст. И тя малко по малко се преодолява. Трябва да добавя, че винаги съм бил много впечатлен от Европейската комисия, която иска да знае колкото може повече, преди да приеме някой закон. Някои от националните правителства правят много по-малко, тъй като са по-близко до властовите игри и политическите противопоставяния. Вчера видях председателя на парламента и вашия вицепремиер. И двамата казаха, че искат да видят едно сближаване между общността на политиците и тази на науката. 
- Имате ли поглед върху работата на БАН, вашата организация, доколкото помня, участва в международния одит на нашата академия преди няколко години? Какво е мнението ви за равнището на науката в БАН?
- Мисля, че имате редица учени и институти, които се вписват много добре в европейския контекст. Нямате проблеми с това. Проблемът е в ниските заплати на учените в академичните институти, за които научих. Ако искате да задържите качествени хора в страната си, трябва заплатите да бъдат приемливи.
Хората в тези академии, по-опитните, трябва да протегнат ръка на младите. Вие в България не искате да губите младите си учени, вие искате те да управляват тези институти. Това по мое мнение са много важни въпроси. Трябва да се доверите на някои учени и да им дадете свобода, за да направят това, което смятат, че е полезно. А да се дава свобода е винаги трудно.
България трябва да бъде много внимателна в това отношение, защото иначе се стига до изтичане на мозъци и така ще останете без интелектуален елит. Ще бъде лошо за цялото общество. Затова хората трябва да погледнат на този проблем много сериозно, иначе ако загубите това, цялата ви научна инфраструктура може да изчезне.