Евросъюзът готов да обмисли членството на Западните Балкани

В Европейския съюз има все по-голямо желание да се обмисли присъединяването на Западните Балкани към блока, което може да помогне за осигуряването на мира в региона и да обогати ЕС. Това заяви еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан в интервю за в. "Винер цайтунг".
"Има по-голяма воля сред държавите членки (на ЕС) да обърнат внимание на разширяването (отколкото преди година)", каза Хан.
Албания, Македония, Черна гора и Сърбия са кандидатки за членство, а Босна и Косово се стремят към получаването на статут. За ЕС регионът е важен заради широк кръг от въпроси от контрола на имиграцията до заплахите за сигурността като евентуална намеса на Русия и радикален ислям.
Държавите членки осъзнаха, че "мирът може да бъде постигнат на Балканите и че перспективата за присъединяване към ЕС е от голямо значение за нас", посочи Хан.
Западните Балкани и тяхното 20 милионно население, което иска да се развива, са много привлекателен пазар за блока, каза Хан, според когото една "нова държава членка не означава бреме, а обогатяване".
Еврокомисарят коментира, че не подкрепя идеята за Европа на много скорости. Вместо това според него трябва да се положат усилия, за да могат по-слабите страни да напреднат и да се засили съюзът.
В края на октомври ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че е необходимо да се запази за страните от Западните Балкани перспективата за членство в ЕС заради сигурността на цяла Европа. Той обаче подчерта, че очаква разширяване на ЕС едва след 2019 година, когато Великобритания напусне общността.
Европейският съюз е "напълно объркан", смята от своя страна турският премиер Бинали Йълдъръм по време на посещение в Лондон, предаде Ройтерс.
"След решението за "Брекзит" ЕС трябва да преразгледа визията си за бъдещето, до каква степен ще се разширява и какво място ще има Турция в това. Ние сме тук. Никъде няма да отидем", посочи Йълдъръм.
Турция води трудни преговори за присъединяване към ЕС от 2005 г., но масовата чистка, която президентът Реджеп Тайип Ердоган предприе след неуспешния опит за преврат миналата година, влоши отношенията между Брюксел и Анкара.
Въпреки влошените отношения обаче контактите между Брюксел и Анкара не са спрени. Преходът към безвизов режим между Европейския съюз и Турция може скоро да се осъществи, заяви еврокомисарят по миграцията, вътрешните дела и гражданството Димитрис Аврамопулос по време на форум в Истанбул.
"Ние с Турция работим по постигането на общите ни цели и искаме в скоро време да предоставим на нейните граждани възможността за безвизово пътуване с биометрични паспорти. Аз съм отговорен за тази работа и ние вече се намираме на финалния етап от регулирането на този въпрос", каза еврокомисарят. Той посочи още, че Брюксел и Анкара работят в тясно сътрудничество и се стараят да вземат предвид нуждите на всички страни.
Въвеждането на безвизов режим за краткосрочни пътувания на турски граждани в ЕС е едно от условията между Брюксел и Анкара за ограничаване на миграционните потоци към Европа, който беше сключен през март 2016 г. В него беше посочено, че след изпълнението на определени условия от страна на Турция ще бъдат премахнати визите. До визова либерализация обаче така и не се стигна, тъй като Турция отказа да направи промени в законодателството си за борба с тероризма, което според ЕС е предпоставка за неправомерните арести на журналисти и други общественици. В отговор Турция заплаши, че ако не отпаднат визите, ще излезе от мигрантското споразумение.