Германия, коалиция и социални земетресения

Геополитикал фючърс
Джордж Фридман

Десетилетия Германия беше стабилния център на Европа. Тя има четвъртата икономика в света и най-голямата в Европа. Нейното общество е сравнително сплотено в рамката, която е определена в Европа от 1989 г. насам. Нейната политическа система е била солидна през това време, като двете основни партии в страната, Християндемократическият съюз и Социалдемократическата партия, формират управляваща коалиция последните 12 години. Докато интересите на членовете на Европейския съюз се разминаха поради кризата през 2008 г., а социалното и политическото напрежение разкъсва структурите на други държави, Германия остана стабилната скала, на която почива Европа. Не е преувеличено да се каже, че ако Германия се дестабилизира, европейските институции и Европейският съюз като цяло няма да оцелеят.
Германия не се дестабилизира, но се клатушка. Един признак за това е невъзможността немските партии да формират ново правителство след изборите през септември. Причината за това е, че политическата реалност на Германия се е променила: както ХДС, така и СДП са загубили по около 20% от местата си в парламента на изборите; Християнсоциалният съюз в Бавария, дългогодишният партньор на ХДС, загуби почти толкова; и двете леви партии, Зелените и Левицата, едва успяха да спечелят. Междувременно дясната Алтернатива за Германия получи 93 места, за да стане третата по големина партия в парламента, като взе повечето от своите гласове от ХДС и СДП. Освен това, Свободната демократическа партия, традиционно либерална партия, посветена на свободните пазари с малцинствена евроскептична фракция, стана четвъртата по големина партия, след като не успя да спечели места на предишните избори.
Това не е земетресение, но базата се е изместила. ХДС и СДП все още могат да формират голяма коалиция, но засега не са успели да направят това. Както при всички политически въпроси, има много причини за това, но най-дълбоката причина е, че ХДС и СДП се превърнаха в една и съща партия. Те са управлявали заедно, споделяйки една и съща еврофилска идеология и имайки подобни възгледи за ролята на Германия и начина, по който трябва да се управлява германското общество. Двете големи политически партии не успяха да предоставят на германската общественост различни визии за бъдещето на страната и различни гледни точки по въпросите, които засягат германците - като ЕС, имиграционните и социалните програми.
В резултат на това се появиха други партии. Тези партии са твърде малки, за да се очаква да управляват, и затова не е нужно непременно да заемат позиции, за които широко се призовава. Вместо това те издълбаха ниши с мнения, предназначени да обединяват фрагменти от германското общество. Левицата прави това от години, а сега Алтернатива за Германия се засили, за да представлява националистическото право, а свободните демократи представляват неясна либерална позиция. Нито една от тези партии няма да управлява, но заедно те представляват единствената опозиция срещу онова, което се нарича утвърдени партии. Проблемът е, че утвърдените партии се състоят от много по-малки потоци и тънкостите дори на управляващата коалиция са забравени. Това е един фактор, който доведе до негодувание от тази политическа хегемония. Маргиналните партии привличат не само споделящи едно мнение идеолози, но и такива, които са отблъснати от упадъка на дебата между големите партии. Поради това СПД е много предпазлива при приемането на място в друго коалиционно правителство. Германия се нуждае от утвърдени партии, които обсъждат и не се съгласяват, а не от хегемонистичен център, който предизвиква бунтове в покрайнините.
В голяма степен политиката е незаинтересована от геополитическа перспектива. Гледането на личните амбиции на различните играчи, които се крият зад полезни принципи, рядко разкрива лежащите под повърхността социални реалности. Но ние живеем във време, когато политиката в САЩ, Обединеното кралство, Германия и други страни разкрива дълбокото социално напрежение, на което трябва да се обърне внимание. Гневът между различните крила е реален и извеждането им наяве е единственият начин да се справим с тях.
Германия не е Ангела Меркел, макар че тя умело е изградила политически център, за който твърди, че говори от името на цялата страна. Но Меркел също така създаде опозиция, която отправя предизвикателства към центъра по редица въпроси. Когато една голяма коалиция пренебрегва противниците или се преструва, че те са просто механизъм, базата под коалицията отслабва. Всъщност има голям дебат в Германия за бъдещето на страната по въпроси от ролята на германската култура до социалната държава. Голямата коалиция избутва встрани тези неща и колкото повече го прави, толкова повече политическата система и социалната действителност ще се различават, докато земетресението неминуемо пристигне.