Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Общество

На фокус

Докъде я докарахме...

Дали някой разбра правилно какво всъщност ни каза д-р Алейда Гевара?

Зорница Илиева

30. Ноември 2017 , брой: 235   684   0
Снимка

Напред към...

Няма начин мислещите българи, които следят публицистичните предавания на БНТ, да не са останали смаяни, меко казано, когато в интервю с дъщерята на кубинската (и световна!) легенда Че Гевара, д-р Алейда Гевара, журналистката загуби ума и дума, замълча при отговор, че кубинците знаят какво става в България и че ще се поучат от опита. Откровено и прямо, с ведра усмивка, д-р Гевара убедено заявява, че Куба остава вярна на социализма, ще го реформира по свой образ и подобие, както ние казваме, и трудно проумява нашия избор. Мълчанието на задаващата въпроси принуди гостуващата в София за ІІІ международна среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа дъщеря на Ге да заяви със смях, че тя е искрена и това е мнението й. 

Смущаващото в случая

е наистина ли сме стигнали до положение да смятаме, че истината е само от едната страна на монетата и че тази истина принадлежи само на евроатлантическата ни ориентация? Въпрос на време е другите да ни последват в тази ориентация, дали? Неолибералните стратегии ли са алфата и омегата на човечеството днес? Ще има ли кураж да се задават такива въпроси на представител например на Китай? Та там си има една партия, "един пояс, един път", музеите на ККП и Ленин си стоят по местата и се посещават масово, сувенири с портрети на Мао, Си Дзин Пин и Дън Сяопин се продават на всеки ъгъл, но цял свят завижда на постигнатото за последните 30 години от Пекин. Даже се гордеем, че следващата година ще сме домакин на инициирани от Китай срещи "15+1" и изведнъж започнахме да говорим за китайски инвестиции у нас. Хората по света имат различни възгледи, различни идеи за развитие на страните си, имат законно избрани правителства и ако не застрашават сигурността на други страни, тогава какво право имаме да се отнасяме с недоверие, също меко казано, към избора и бъдещето на тези народи? Да, в Куба имаше и има купони, но нито за ден не е спирано разпореждането всяко дете в страната да получава

безплатно по литър мляко всеки ден

Дори за 1 дете в планината пътува учителка да го учи там, независимо че може да пътува с допотопни транспортни средства. Излишни са приказките за безплатното образование и здравеопазване, за постиженията в тези области, за песните и танците по улици, които не са виждали асфалт от десетилетия. Достатъчно беше да се види възторгът, с който стотици присъстващи на споменатата среща посрещаха гостите от Куба и още от 25 страни, които не скриваха симпатиите си към страната на Фидел и Че. Въпросът е защо загубихме онази мярка, която е характерна за онези, които мъдро наблюдават света, дават си сметка за процеси и идеи, които в крайна сметка имат отношение към бъдещето на човечеството? Не става въпрос за "цивилизационен избор". Куба също си има избор и го е направила, а как ще се справи в бъдеще време си е вътрешна работа. Има си и герои-легенди, боготвори ги и едва ли някой ще си позволи да ги принизи до "прескочи-ограда". Близостта със САЩ е и заплаха, и изход. А филмът "Хемингуей в Хавана", САЩ, излъчен от БНТ неотдавна, е поредното доказателство за ролята на Вашингтон в кубинските събития по време на Батиста и революцията, за факта, че и до днес има сълзи на съжаление в очите на североамериканците, когато става дума на Куба.

За нас остава горчивото усещане

че объркването ни е стигнало до невъзможност да мислим трезво и професионално.
Раздуханият въпрос с "да стане нашата църква майка на македонската" е поредното доказателство, че може и да сме "правилно ориентирани и равностойни съюзници", но сме забравили правилата за експертно мислене и дипломатично поведение. Особено, когато става въпрос за щекотливи теми, каквато е "историческият шанс, който не трябва да се пропуска", т.е. всъщност да признаем като църква-майка автокефалността на македонската църква. Станахме свидетели на коментари на "обикновени миряни", които "не съм запознат/а с каноните на Светия синод, но съм подписал/а писмото на интелектуалците", протест-натиск по време на заседание на клириците ни с "ще мълчим и бдим, за да стане нашата църква майка на македонската", но и с информации в интернет, че председателят на фондация "Българска памет" е участник в авторството на писмото на МПЦ и е негов приносител и т.н. Все прояви, които замъгляват с аматьорските си изблици един наистина важен за нашите интереси въпрос. Исторически нашата църква е майка, защото просто сме били една църква. Но днес сърбаме попарата на исторически неправди, които ни ощетиха не само териториално, но и духовно. След като има подходяща политическа среда, последвала подписването на Договора за добросъседство и сътрудничество с Македония, правилното решение беше да се остави Патриаршията ни да намери подходящия начин чрез доказалата нивото си наша църковна дипломация, чрез християнско търпение и молитви (те си знаят къде и как да ги отправят) да предприеме точните стъпки, за да не се предизвикат последствия,

непреценени от гръмогласните "патриотари"

В света на ислямистки заплахи и попълзновения никак не е без значение дали не може да се предизвика разкол сред православието. Сръбската църква вече заяви, че "единственият легитимен представител на християните в Македония е Охридската архископия на архиепископ Йован Вранишковски", а той не е писал писмо до нашата БПЦ. Църквата ни е пред изпитание, историческо и осъзнавано по достойнство от всички в Светия синод. Нямаше нужда от раздухване на непремерени  емоции, които целяха по-скоро ПР-акция за управляващите в стил "успешна външна политика" Дано не се получи "изваждане на очи" вместо "изписване на вежди", защото неведоми са пътищата на църковните политики, в които има и крамоли между Вартоломей и руския патриарх Кирил, и противоречия с Ватикана, и стремежи за влияния, които задължително следват определени интереси, повечето извън Балканите, и стремежи за ислямизация на определени групи от балканско население, и опасност от смут сред останалите поместни православни църкви, ако се действа не по канон и чрез смирение и т.н.
Видно е, че липсата на експертност, на достатъчно познания, на сдържаност и прецизност, когато се цели успех в сложни и натрупани с десетилетия проблеми между страни и съюзи, включително църковни, може да предизвика

резултат, обратен на очаквания

Единственият призив в случая би трябвало да бъде да се оставят компетентните да си свършат работата и то без да ги притискат и подтикват за ускоряване на крачки.
А ако искат да бъдат полезни в българския интерес, нека се погрижат ресторантите ни да не се казват "Forest" или коледния базар в градската градина в центъра на София да си е наш, а не Weihnachtsmarkt и там да се продават Bratwurst in bread, schmuck, erzgebirgische volkskunst и т.н.
Пият хората немско греяно вино със спестени традиционни добавки и то на цени, които са съпоставими с европейските. Слуша немски коледни песни и то на живо, никой не се замисля. Няма друг открит коледен базар в центъра, а народът се настройва празнично. Дори и да е убеден, не се съмнява, че все сме си на последно място в Европа по доходи и нерешени проблеми. Е, имаме си "успешна външна политика", но тя ще напълни ли джоба ни и ще спре ли младите българи да напускат страната? Иначе може и да прегръщаме Ангела и Виктор, но "Дейли телеграф" написал в "нескрито критична публикация", по Иво Инджев, редица нелицеприятни слова за нашия премиер. Защо ли? И то при такива постижения в областта на външната политика и предстояща визита в Лондон? Експертите биха разчели сигналите. А ние можем да продължим да откриваме тоалетни и то от вицепремиери по границите, които никой не знае кой как ги охранява. Наистина дотам ли я докарахме?

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"