За да спечелиш, първо трябва да дадеш нещо от себе си

Златин Ройдев е на 25 г. и е от град Гълъбово. Завършил се спортното училище "Васил Левски" в град Пловдив. В момента следва технология на материалите и материалознание в Бургаския технически университет "Проф. Асен Златаров". Още от детската градина тренира борба, от три години обаче се е насочил към друг спорт - кудо.


"Не бива да се допуска агресията да избива извън спортната зала"


- Г-н Ройдев, силовите спортове борба, бокс, ММА и др. сякаш стават все по-популярни напоследък. На какво се дължи това според вас?
- В момента бойните спортове наистина са много популярни. ММС, киокошин, карате, кудо и т.н. наистина привличат все повече внимание към себе си.
- С какво успяват да привлекат това внимание?
- В зависимост от дадения човек - какво иска да постигне и какво търси в спорта. Някои го приемат като модерно увлечение, други наистина виждат себе си в тези спортове.
- Вие какво търсехте в спорта и намерихте ли го?
- Търсех спокойствие и мисля, че успях да го намеря. Когато влезеш в залата за бойни спортове, треньорът никога не ти казва: "бъди лош". Той винаги предупреждава това, което практикуваш, да си остане в залата, да не го прилагаш извън нея. Спортистите, които прилагат уменията си извън залата, биват гонени. Така и трябва да бъде. На това трябва да ги учи техният сенсей или треньор. Това е и част от задълженията на преподавателите - да учат спортистите да не се бият извън залата, а да оставят спортната си злоба на татамито, на тепиха или в клетката.
- Напоследък все по-често чуваме за случаи на насилие между ученици. Може ли спортът да тушира това напрежение или всъщност го подклажда?
- По принцип би трябвало да го намалява, за съжаление днешната младеж използва спорта не по предназначение. Има случаи, в които дадено момче или момиче се възползва от факта, че е по-подготвено от другите. Агресията понякога е подплатена именно със самочувствието, че са по-силни и можещи. Това е най-лошото - спортът да не се използва по предназначение, а за оправяне на междуличностни отношения. Не бива да се допуска агресията да избива извън спортната зала.
- Как могат да се спрат подобни практики?
- Това може да се постигне, само ако децата наистина бъдат научени, че бойните спортове са само в залата. Агресивните хора трябва да се гонят, те не са спортисти. Тогава и подобни случаи ще намалеят.
- Освен призивите агресията да си остане на тепиха, на какво друго трябва да се залага при подготовката на младежи в спортовете, без значение от вида им?
- Самият сенсей или треньор трябва да ти наложи необходимата дисциплина. Не е клише - спортът учи на дисциплина. Създава ти правилен режим на хранене, на лягане и ставане, на поведение. При децата, които учат в спортни училища, графикът е ясен още от рано сутрин до края на деня. Няма как това да не изгради ред и дисциплина.
- Помага ли държавата достатъчно, за да развива спорта, или просто очаква медали без нейна намеса?
- Определено държавата не дава това, което е необходимо за създаването на истински спортисти. Или поне не е достатъчно.
- Какви мерки са необходими в тази насока?
- Трябва да се инвестира повече в клубовете, да се стимулират младите хора. Да се обръща повече внимание на спортните училища - твърде малък процент от тях получават държавно подпомагане. Повечето клубове разчитат основно на спонсори, а не навсякъде се намират такива, което обрича спорта в малките и по-бедни населени места. Подготовката при добри условия е важна за всяко състезание. Да не забравяме, че освен зали и тренировки, за спортистите е много полезно да обменят и опит, да пътуват, да виждат какво правят колегите им... За това също са необходими средства. Не говорим за разходки до чужбина, а за истинска обмяна на опит, това става и между школите в различни населени места, без значение в България или не. Дори най-голямото спортно училище, с традиции в сферата, това в Пловдив е изоставено от държавата и се разпада. За съжаление виждаме как се разрушава база, градена с години.
- За сметка на това има много футболни стадиони...
- Трябва да се инвестира повече в спортове, които носят медали. Виждаме как се толерира футболът, а резултатите от него са никакви, постиженията - също. Спортове като киокошин, карате, ММА, борба, лека атлетика, плуване, гребане и безброй други са донесли на България много медали, световни и европейски титли, а са пренебрегвани от управляващите. За съжаление всичко накрая опира до наличието на спонсори. Да, държавата отпуска някакви парични награди на медалистите, но достатъчно ли е това, все пак подготовката за медалите също струва пари.
- Често говорим за връзката между поколенията, в семейството ви има традиции в спорта, смятате ли, че младото поколение умее да цени постиженията на предците си?
- Сякаш днешната младеж не е чак толкова амбициозна, колкото наборите преди 1990 г. Няма го онзи хъс, поне според мен.
- На какво се дължи това - на липса на перспектива, или просто няма желание за развитие в спорта?
- Абдикацията на държавата от дадени спортове има голяма роля за загубата на интерес и амбиция в някои сфери. Младите хора виждат, че няма шанс за развитие и напускат спорта, или пък се занимават с него, само за да поддържат фигурата си.
- Гълъбово, където живеете, не е особено голям град. По какъв начин подобни населени места се справят в поддържането на спортната си база и успехи?
- За късмет, кметът на Гълъбово е успял "да хване" предприятията в района за спонсори. С тяхна помощ спортът в общината успява не само да съществува, а и да се развива.
- Местната власт в комбинация с частни инвеститори стимулира спорта вместо държавата...
- Местната власт и бизнесът помагат на момчетата и момичетата с екипировка, с лагери, дори с почивка...
- Какво би накарало млад човек да остане в малко населено място, без значение дали в Гълъбово или някой подобен?
- Ако виждаш, че имаш възможност за развитие.
- Вие мислили ли сте да се развивате в чужбина?
- Никога не съм имал намерение да напусна страната. Смятам, че човек първо трябва да получи добро образование, за да може да се реализира и развива. За съжаление често младите хора само се оплакват, че държавата не им дава нищо, а самите те не допринасят нищо за нейното развитие и добруване. Те искат да получават, но не и да дават. За да спечелиш обаче, първо трябва да дадеш нещо от себе си.
- Т.е. процесът е двустранен и не може само да се чака на държавата?
- Ако наистина искаш да се развиваш, трябва и сам да положиш усилия за това. Това важи за всички във всички държави, отнася се както за България, така и за Германия, Франция...
- Какво си пожелавате да ви се случи от тук насетне?
- Първо искам да се дипломирам, да завърша и да се развия професионално.