29 Март 2024петък04:21 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Събеседник

Изабела Шопова:

Вълнува ме промяната в мисленето на българина

Светът предлага много предизвикателства, културни и философски промени, разместване на социалните пластове, промени в светогледа, това са нещата, с които се самоидентифицирам, казва популярната писателка, която живее в Австралия.

/ брой: 236

visibility 53

ИЗАБЕЛА ШОПОВА е родена във Варна. На 11 години е приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в Математическата гимназия във Варна и завършва училище, преди да навърши 16 години. Продължава образованието си във Варненския технически университет, специалност "Радио- и телевизионна техника". Дипломира се в края 1993-а година, когато всички варненски заводи затварят и хиляди квалифицирани, опитни инженери остават без работа. В годините на прехода е работила какво ли не - била е манекенка в завода за облекло "Дружба", плетяла е пуловери и ги е продавала в прохождащите тогава частни бутици, водела е курсове за манекени към фирмите "Богоя" и "Инел", била е рекламен агент във варненския ежедневник "Народно дело", работила е в рекламния отдел на Радио Варна, била е търговски представител на "Пиер Фабр", регионален мениджър в "Интербрандс".
През 2002 заминава за Нова Зеландия. В продължение на години пише писма и статии за живота там, които публикува в Интернет. Впоследствие ги предлага на издателство "Колибри", което ги издава под заглавие "На изток - в рая". Приключенията на австралийска земя се превръщат в "На запад от рая". По покана на българския Антарктически институт прекарва един месец на базата "Свети Климент Охридски" - на остров Ливингстън в Антарктида и така излиза "На юг от разума". 

Интервю на Георги Н. Николов

- Изабела, с приятна изненада четох издадените ти досега книги "На изток - в рая", "На запад от рая" и "На юг от разума". Как ги определяш ти самата - като духовен мост към нашите читатели или и опит за себепознание върху пулса на далечен свят?
- Според мен всички книги са и двете - авторът търси себе си, задълбочава се в собствения си вътрешен свят и споделя с читателите разкритията си. В този смисъл да, моите книги са също себепознавателни, но и мост към хората, с които съм най-дълбоко свързана духовно - моите сънародници и съвременници в родината.

- Творбите, за които говорим, са сбор от пътеписни елементи, социални и културни наблюдения, подплатени с много художествени достойнства. Какво ново замисляш, или вече пишеш и ще пробваш ли перото си в "чистата" белетристика?
- Със сигурност имам намерение да пътувам още - светът е голям и предлага много предизвикателства и възможности за себеоткриване. Дали ще пиша не знам, нямам конкретни планове, но от опит знам, че за мен писането е процесът, чрез който аз осмислям преживяванията си и научените уроци. Ако имам нови преживявания и открития вероятно ще пиша за тях.
Белетристиката малко ме плаши - с амбицията и отговорностите си. Тя предполага да създадеш един цял нов свят, да доведеш на бял свят герои, които не са съществували преди. Това е малко като да си родител - оставаш отговорен за децата си до гроб. И само от теб зависи какви ще са те - добри или лоши, достойни или подлизурковци, щастливи или жалки. На мен като че ли не ми достига смелост и амбиция за подобен грандиозен проект. Аз се осмелявам да разказвам само за собствените си наблюдения и открития. Моите книги са писани в първо лице и са базирани на реални преживявания - малко страшничко е да разголваш душата си пред непознати, но пък нося отговорност единствено и само за себе си.

- Що е то български писател в чужбина? Познаваш ли в Австралия и други сънародници-творци? И имаш ли своя местна аудитория от слушатели и ценители?
- Ами то май повечето съвременни български писатели са все в чужбина. Не знам защо така се получава. Може би шокът от емиграцията, сблъсъкът с други народи и култури, необходимостта да се преопределиш, да се регрупираш и да се самоидентифицираш в новата среда са силни стимули, които провокират хората да започнат да пишат. За мен поне това бяха факторите, които ме подтикнаха да се захвана с нещо толкова трудно, болезнено и плашещо като писането.
Всъщност не съм много сигурна как дефинираме кой е писател. Познавам доста българи в чужбина, които пишат - различни неща, някои публикуват - но повечето от тях не се смятат за писатели. Аз самата имах серозен проблем с това определение. Някак си все си представях, че писателят е човек, който денонощно мисли, чете, анализира и излива мъдрите си мисли на хартия, или поне си вади хляба с писане. Което изобщо не важи за мен - аз си имам целодневна работа в офис, която няма нищо общо с писането, занимавам се с всевъзможни битови, делнични проблеми, имам разни други хобита и забавления, писането в никой случай не е най-важното и определящо в живота ми. Много по-важно за мен е например четенето.
Чак след като издадох три книги и имах стотици почитатели, които ми пишеха от цял свят, започнах да се замислям, че май е време да преразгледам позицията си по този въпрос и да приема, че ако пишеш и публикуваш, и някой чете писанията ти, то в неговите очи ти си писател. И от уважение към читателите си престанах да отричам, че съм писател.

- Вълнуват ли те теми от родината и какви? Как изглежда тя от другия край на планетата и заслужава ли внимание, съчувствие, обич, след като вече е напусната?
- Родината е нещо, което винаги носим в себе си, без значение колко далеч сме от нея. И като част от нашето Аз, тя ни вълнува естествено. Но не по начина, по който сънародниците ни в България си представят. Аз лично не се вживявам и дори не се интересувам от политиката, промените в здравеопазването, учебните програми или цените на тока. Тези теми са важни за хората, които живеят с тях ежедневно, но за емигрантите загубват съдбоносното си значение. Мен много повече ме вълнуват културните и философски промени, разместването на социалните пластове, промяната в мисленето и светогледа на българите, защото това са нещата, с които аз се самоидентифицирам - духовното наследство и настоящата посока на културното ни развитие.
Дали заслужва внимание, съчувствие и обич - разбира се! Хората които са ми дали най-много, на които съм най-задължена, които най-много обичам, живеят в България. Тя винаги ще има огромна власт над сърцето ми и ще продължава да упражнява огромна гравитационна сила върху живота ми.

- Имаш ли поглед върху съвременната българска литература? Изповядва ли тя ценностната система на ХХт в. или тихо наднича от познати балкански рамки?
- Българите сме племе любопитно и прогресивно, все се мерим с другите и не жалим усилия да сме в крак с новите тенденции. Ама в същото време имаме навика да прекарваме много време втренчени назад в миналото, влачим тежък товар - дълга, сложна, драматична история. И все не можем да решим кое е по-важно - дали да изоставим багажа, който ни спира и ни пречи в състезанието с другите народи и култури или да пренебрегнем безсмисленото лудешко бързане и щуране, и да се посветим изцяло на съзерцание и обмисляне на уроците от миналото.
Литературата ни и тя така - все е разколебана между новите тенденции и изразни средства и старите познати теми и философии. Ама в това няма нищо лошо според мен, това си ни е запазена марка един вид, нещо, с което сме уникални и различни. Ние така си я харесваме и обичаме, защото тя отразява нас самите. Българската литература има свой облик и национални особености, което е постижение само по себе си в тези времена  на световна  глобализация не само на пазарите, но и на ценностите.

 - Как би охарактеризирала австралийската литература и кои водещи автори си заслужава да познаваме тук, нас?
- Австралийските автори от ХХ век имат свой характерен изказ и творбите им представят Австралия и австралийския светоглед по свой, различен, разпознаваем начин - малко наивистично, провинциално, с много силни заемки от британския романтизъм. Съвременната австралийска литература е загубила като че ли този нюанс - австралийците отдавна вече не са екзотични обитатели на далечен, непознат континент, а напротив, те са една от водещите икономики в света, пътуват, четат, участват в глобалните тенденции и съответно литературата им отразява тази нова роля. Любим съвременен австралийски писател ми е Греъм Симсън, на български е издадена първата му книга "Великолепната жена".

- Как могат да се положат основите на едно по-системно сътрудничество между литературата на Австралия и на България? Ще се намерят ли допирни тематични, идейни и естетически хоризонти?
- Според мен всичко започва и зависи от това как си взаимодействат и сътрудничат хората. Моето лично кредо е, че пътуването и общуването с хора от други страни е това, което ни позволява да ги опознаем, да видим света през техните очи, да научим нещо за тях и за себе си. Четенето на техните книги и гледането на техните филми, театрални постановки, изобразителни изкуства също. В този смисъл сътрудничеството вече е започнало - много българи пътуват до Австралия, живеят в нея, и доста австралийци напоследък посещават България. Както вече стана дума, австралийски автори се превеждат и издават на български език - не много, но ги има. И същото важи за българските автори - все повече български книги се превеждат или направо се пишат на английски от български писатели, живеещи в чужбина. "На изток от запада" на Мирослав Пенков например направи силно впечатление тук. Новата книга на Елизабет Костова "Земя на сенки" също събуди интерес към България и българската история сред местните почитатели на американската писателка.

- Нашите две страни са само част от географската карта на Земята. Изповядваш ли максимата на писателя Борис Шивачев "да пребродиш света с отворени очи" и къде още би искала да отидеш?
- Светът е голям и колкото повече пътувам, толкова повече се убеждавам, че няма да мога никога да го пребродя и разбера напълно. Все ще има тайни кътчета и недоопознати култури, недоразбрана история и невидяни красоти. Иска ми се да видя колкото се може повече все пак. Човешкият живот е кратък, а преброждането на света - твърде амбициозна цел, затова инвестирам всичкото си свободно време и средства в пътуване. До където и да е. 

- Какво би си пожелала - в личен и творчески план?..
- Повече пътувания, още приключения, да науча поне още два езика и поне веднъж в живота си да стъпя на друга планета.







 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ