Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Отново на кръстопът ли са Балканите?

Как да се умиротвори регионът, когато непрекъснато пламват искри от онова "буре с барут", които уж заравяме и се стремим да оставим в миналото

Зорница Илиева

5. Декември 2017 , брой: 238   613   0



Във Вашингтон се провежда конференция "Предстояща буря" за Западните Балкани на тема "Балканите напред: Новата стратегия на САЩ в региона". "Дойче веле" прави интервюта с лидерите на трите етнически групи в Дейтънската държавица, Босна и Херцеговина и (БиХ), и отделя специално внимание на един от тях, президента на Република Сръбска Милорад Додик, със заглавие "Човекът, който иска да преначертае Балканите". В БГНЕС препечатват статия на "Авангарда", Сараево, посветена на политиката на Русия в региона. Акцентите в становището на автора, Миливой Бешлин, най-общо е, че Москва чрез открити политически действия, икономически методи, спецслужби и т.н. се "стреми да постигне Сърбия, Македония, Черна гора и БиХ да се окажат под неин контрол". А във Вашингтон не крият, че стратегията им за Балканите накратко се изразява с "координиране действията с ЕС за възстановяване на ясната обща трансатлантическа цел на политическо ниво" т.е. "гарантиране на сигурност с възможност за дългосрочно влияние върху събитията", което всъщност включва ликвидиране или поне ограничаване до минимум влиянието на Русия на Балканите. "Американската администрация много ясно доказа, не само на думи, а и с конкретни дела, че се интересуваме от този регион. Искаме да бъдем добър партньор на страните от Западните Балкани и на ЕС", казва Хойт Брайън Ий на споменатата конференция, а вече е почти сигурно, че той ще е новият посланик на САЩ в Скопие. Известни са важните за Вашингтон негови мисии в Македония, Черна гора, Албания, Сърбия, а преди това в Гърция и Хърватия. Събитията в тези страни доказаха, че ролята му е съществена.
Безспорно напоследък събитията в нашия регион са толкова експресивни, разнопосочни и подложени на различен натиск, че

амбицията ни да играем роля

на Балканите чрез нашето председателство от 1 януари напряга не само политиците ни. Напрежението прозира и в многобройните анализи, които наблюдателите на това "барутно буре", както е прието да се казва за този европейски полуостров, правят в редица сериозни медии. Едни твърдят, че "ключът за решаване на балканските проблеми се намира в БиХ", други, че случващото се в Македония е просто "сваляне на маските" на геополитическите играчи САЩ и Русия. Мотивите на едните са за приобщаване на поредната балканска страна към структурите на НАТО и ЕС, за да се "стегнат Балканите" в онзи обръч около Москва, който е наречен Триморие и започва от Балтийско море. Кремъл пък от своя страна се стреми "да реализира една от най-важните външнополитически стратегии на Русия, чиято цел е да бъде спряно разширяването на НАТО". Във Вашингтон валят призиви на експерти по Балканите САЩ да се "намесят спешно и да запазят мира и стабилността на Балканите", защото "една от основните причини за нестабилността е намесата на Русия, която се противопоставя на прозападното и продемократично развитие на тази част от Европа" (Даниел Сървър от "Джонс Хопкинс"). Кремъл чрез изявления на своя външен министър Лавров уверява, че са налице "политически поръчки" и "обвиненията са абсурдни и несъстоятелни". В

американската визия за региона

включваща конкретни инициативи като БиХ с необходимостта от конституционна реформа, статута на Косово и името на Македония, няма изненада. Има нюанс в посока опити за постигане на помирение със Сърбия и приобщаването й към партньорско-съюзническите отношения на Вашингтон с другите балкански страни. Условието, разбира се, е "разграничаване от Русия" и активиране на диалога с Косово, за да се излезе от тупика на непризнаването му. Базата "Бондстийл" там си е наистина достатъчно основание за твърдения, че "постоянното военно присъствие в Югоизточна Европа на САЩ ще осигури възможност за дългосрочно влияние върху събитията". В такава ситуация няма как управляващите в малките балкански страни да се чувстват особено комфортно, въпреки "цивилизационния им избор". Каквото и друго да се говори или внушава. Ако Сърбия инициира вътрешен диалог с цел "намиране на решение на замразения косовски конфликт", което не обезличава преките преговори Белград/Прищина, то Хашим Тачи, президент, при неотдавнашното си посещение във Вашингтон поиска участие на представители на САЩ в преговорния процес. Търси се традиционна опора или има доза неувереност в отстояването на интереси и позиции? Разбираема е реакцията на Белград, който чрез своя външен министър Дачич отхвърля включването на международен посредник в диалога, та дори той да е бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, която задкулисни слухове определят като специален пратеник за Балканите. В случая интерес представлява реакцията на Брюксел, която отхвърля възможността за промяна на формата на диалога между Белград и Прищина, включително присъединяването на САЩ в него, ако няма съгласие на двете страни. Това като отзвук на новата стратегия на САЩ за Балканите, където се казва, че "Балканите дават шанс САЩ и ЕС да докажат своето сътрудничество и еднакви позиции", защото "много хора не очакват Вашингтон и Брюксел да имат еднакви позиции".
Остава ли поле за изява на

други геополитически играчи

в нашия регион? За Турция се споменава предимно в посока Близкия изток, но нейните амбиции и претенции към Балканите, особено към населението изповядващо мюсюлманска религия, не са се променили от десетилетия. БиХ е една от балканските държавици, където Анкара има неоспоримо влияние и се стреми да приобщава чрез инвестиции и ефектни културно-медийни прояви. В същото време БиХ се счита за "тясно място" в региона поради дълбокото разделение между трите етнически общности в страната, включително между лидерите им. Не само, че рожбата на Дейтънското споразумение трудно функционира и от години е на кръстопът, но и евроатлантическата й перспектива не стои на дневен ред. Въпреки уверения на Сараево, че това е посоката, която ще се следва. Но ако се проследят изявленията за бъдещето на страната и готовността им за отстъпки на тримата лидери на 3-те общности - хървати (Драган Чович), бошняци-мюсюлмани (Бакир Изетбегович) и на сърбите (Милорад Додик, който е президент на РСръбска) ще се забележи разединението и отстояването на разнопосочни интереси в политиките, които следват в тройното председателство на БиХ. Интервютата им за "Дойче веле" ясно открояват различни позиции по отношение на ключови въпроси като ролята на Русия и Турция в страната и региона като цяло, за признаването на Косово и нежеланието да се говори на висок глас за бази на ислямисти на територията на БиХ, за обучението там на радикализирали се мюсюлмани, за опасенията от нарастващия брой завръщащи се по бащини домове на бойци от "Ислямска държава". Драган Чович, например, признава, че трудно се работи заедно с другите лидери за решаване проблемите на страната, че спорните въпроси не се координират предварително между тях, че непризнаването на Косово е проблем. Но щом един от тримата (президентът Додик) във външната политика следва посланията на Белград, няма как да се постигне съгласие. За Русия и Турция обаче е убеден, че "Бих трябва да поддържа  отлични отношения с тях, също с Америка и Китай, но най-вече с Брюксел". Той твърди, че не се чувства притеснен от твърде голямото влияние на Русия и Турция в страната му и непрекъснато поставя въпроса за получаване на трети ентитет на хърватите т.е. да бъдат равнопоставени със сърбите и бошняците. Всъщност без "тройката" не могат да се решават никакви международни въпроси, а при невъзможност за съгласие, държавата буксува или "тъпче на едно място".
Доста по-различно звучат изявленията на президента на РСръбска (в състава на БиХ) Милорад Додик, който напоследък е променил становището си за провеждане на референдум за независимост т.е. отделяне на РСръбска от БиХ и присъединяването й към Сърбия. Слухове обясняват тази промяна като следствие от проведен разговор между заместник-помощник държавния секретар на САЩ Хойт Брайън Ий със сръбския президент Александър Вучич в Белград. Още повече, че вече е известно, че чрез своята стратегия за Балканите САЩ изпращат сигнал за предотвратяване на "необмислени ревизии на сега съществуващи граници". Е, сигналът може да визира повече идеите за подялба на Косово или т.нар. размяна на територии между Белград и Прищина, за да се намери начин Сърбия да признае независимо Косово. Но Додик не крие, че за него

"БиХ е провалена държава"

и че "сърбите нямат никаква полза от БиХ". За него в бъдеще БиХ сама ще се разпадне, защото не може да функционира като нормална държава. По този начин РСръбска ще стане факт като самостоятелна държава. Просто не са налице в момента такива политически условия, но той "действа, за да се получат". За Косово няма нужда да го питат. Той наистина следва решенията на Белград. Ако там признаят Косово, тогава той ще постави въпроса "защо РСръбска да не може да бъде независима". Твърди, че няма натиск от Русия, но членство в НАТО не се предвижда, защото не са забравили бомбардировките на Алианса. За исканията на хърватите за трети ентитет няма категорично становище, защото "този въпрос е извън неговите интереси".
От своя страна във връзка с признаването на Косово Бакир Изетбегович, лидер на бошняците,  казва, че "това трябвало отдавна да стане", но по този начин "би се навредило на вътрешните отношения със сърбите". Мнението му за отношенията с Турция не е изненада. "Турция играе на Балканите, в частност в БиХ, съвсем положителна роля като работи за помирение". Не се притеснява от влошените отношения между Анкара и Брюксел, които "няма да повлияят на евроатлантическия ни път". За него Турция е "фактор на стабилност". Смята, че влиянието на Русия на Балканите "постоянно расте", "тя присъства все повече медийно", но "Русия не може да надвие НАТО и ЕС, когато стане дума за БиХ и Балканите като цяло". За съжаление обаче "в настоящия си вид БиХ е недостатъчно функционална държава", а исканията на хърватите за трети ентитет не са приемливи.
Когато по важни теми от вътрешната и външна политика в една държава, макар и създадена чрез споразумение, няма единомислие и интересите на населяващите й общности се разминават, тогава

какъв шанс да общо бъдеще

имат гражданите й? Когато тези граждани продължават да живеят с миналото и натрупания гняв от насилие и несправедливост по време на войната от 90-те години на миналия век, тогава как да гледат в една посока и да милеят за Отечество? Когато лидерите й, в случая трима, с едно око винаги гледат към Белград, Загреб или Анкара и се чудят как да балансират между САЩ, Русия, ЕС и Турция, тогава как младите да не напускат домовете си в посока Запад, а някои от тях и към Близкия изток? Как да се живее в страна, където "икономическата ситуация е непоносима", което "обезлюдява обширни части от БиХ", казват в "Дойче веле"? Ако Сараево или Баня Лука (РСръбска) са "колабирали финансово и изцяло зависят от помощите на международната общност", тогава как да функционира нормално държавата? Само чуждите военни мисии ли осигуряват стабилност за съществуването на БиХ?  Интересно как на практика ще се реализира идеята, лансирана във Вашингтон, "да се направи преценка на успеха и недостатъците от провежданите мирни преговори за БиХ и Косово и да се предложат конкретни мерки на американската политика при разрешаване на сегашната ситуация в Югоизточна Европа"? Къде остават тогава призивите Балканите сами да решават проблемите си, сами да намерят общ път за изход от незавидната ситуация в икономиките на страните, сами да си подадат ръка за сътрудничество и загърбване на стари вражди и рани?
Такива идеи се развиват в София във връзка с нашата роля да поставим въпроса за Западните Балкани в дневния ред на ЕС и то точно по време на нашето председателство. И като за капак от Хага долетя новината, че в последния ден на съществуването на Международния трибунал за бивша Югославия ген. Слободан Праляк се е самоубил по време на самото заседание, когато е чул присъдата си (20 г. затвор). "Генералска смърт" са коментарите и в Загреб, и в Русия, но незабавното завръщане от официална визита в Хърватия на президентката Колинда Грабар-Китарович е сигнал, че спуснатите наполовина национални знамена не само в Загреб не са само емоционални изяви. Ген. Праляк е командвал босненските хървати, а те по време на войната са действали на територията на БиХ като сърбите. Сънародниците му в Хърватия в по-голямата си част го смятат за национален герой и те смятат, че "демонстративното му самоубийство ще стане ярко символно събитие за хърватите". Не приемат присъдите на Хага, но такива настроения има и в Белград. Генералът е работил за създаване на непризнатата Хърватска република Херцег-Босна, а това е включвало и насилие, и неправди.
Тогава как да се умиротворят Балканите, когато непрекъснато пламват искри от онова "буре с барут", които уж заравяме и се стремим да оставим в миналото? Белград смята, че тази последна присъда "не се отнася до тях", но "ще има последици за отношенията между двата народа". Защото хърватите в повечето случаи в БиХ са били съюзници с мюсюлманите и са извършвали престъпления спрямо сърбите, заявява Александър Вулин, министър на отбраната на Сърбия.
Каквито и стратегии да изработват геополитическите играчи за Балканите, в крайна сметка се оказва, че поставят балканските народи в ситуация да избират "по-малкото зло", но остава неизвестността дали това ще им донесе онзи просперитет, който им се обещава. Основният въпрос ще си остане - дали наистина ще съберат нужната енергия и смелост самите балканци, за да си "подредят къщичката", както казват в София. Другото е познатата игра за дърпане на балканската черга към собствени стратегически интереси, които винаги са ни обричали на етнорелигиозни противоречия, бедност и смразени всякакви връзки, включително транспортни, между страните в региона. Знае се кой кога е печелил от такава ситуация. Отново на кръстопът ли са Балканите? Кой ще води бащина дружина? А кой го може? И дали това е пътят? Както винаги, оставаме в очакване на отговори.


"Решихме, че Балканите трябва да бъдат добър пример в Европа за мир, стабилност и просперитет", заяви българският премиер Бойко Борисов след срещата във Варна с колегите си от Румъния, Гърция и Сърбия
БГНЕС


Балканите си остават проблемен район в Европа


Реакциите покрай обявените наскоро от съда в Хага присъди показват, че остават още много отворени рани
БГНЕС


Москва обвини Вашингтон в опити да „придърпа” Западните Балкани в НАТО

САЩ използват политически натиск, за да „придърпат” балканските държави в НАТО, заяви в интервю за РИА "Новости" директорът на департамента за европейско сътрудничество в руското МВнР Андрей Келин.
Според Келин основните усилия на Вашингтон сега са „насочени към това изцяло да овладее Западните Балкани и след Черна гора да привлече в орбитата си и други страни”.
Дипломатът каза, че освен политически натиск САЩ се намесват и във вътрешните работи на държавите, нарушавайки „Хелзинкските принципи”.
„Не приемаме това спокойно, защото всяка вълна на разширяване на НАТО, още повече в условията на лоши отношения, каквито са сега, е допълнително усложняващ фактор за европейската сигурност”, каза Келин.
Руският дипломат каза още, че Москва ще предприеме адекватни мерки в отговор на разполагането на система за противоракетна отбрана в Европа, по-специално в Полша.
През юни Черна гора официално стана 29-ят член на Североатлантическия пакт.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"