Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Глобус

Презумпция за виновност

Атаките срещу руските спортисти ще продължат защото са част от мащабен политически натиск

Георги Георгиев

5. Декември 2017 , брой: 238   388   0
Снимка

Допингът не само в руския, а изобщо в световния спорт отдавна вече не е спортен, а преди всичко политически проблем

В навечерието на заседанието на Международния олимпийски комитет (МОК), което трябва да реши съдбата на руския олимпийски отбор за Зимната олимпиада в Пьонгчанг, атаката срещу спортистите, състезаващи се под бяло-синьо-червеното знаме, достигна своята кулминация. Комисия на МОК под ръководството на Денис Осуалд от две седмици насам наказа с отстраняване от Олимпиадата над 20 руски спортисти (броят им може и да нарасне), уж за нарушаване на антидопинговите правила по време на Зимната олимпиада в Сочи, през 2014 г., когато Русия стана първа по златни медали. Решенията на комисията на Осуалд, според коментари в руската спортна преса, фактически обезглавяват отбора на страната, и дори той да бъде допуснат до участие в Пьонгчанг догодина, резултатите му ще бъдат силно влошени, поради липсата на най-силните спортисти. Става дума за спортове като ски, биатлон, скелетон, бобслей, кънки бягане. Неофициално се говори, че спортистите са отстранявани по списък от 28 имена, който според комисията на МОК е на тези, които са приемали допинг по време на сочинската олимпиада, а според руската страна списъкът на изгонените напълно съвпада с този, изготвен за руското Министерство на спорта, който показва кои спортисти за какви медали са могли реално да претендират в Сочи.
Решенията на комисията на Осуалд пряко произтичат от доклада на канадския спортен адвокат проф. Ричард Макларън, който оглавяваше комисия, която трябваше да установи дали в Русия е имало сформирана държавна система за допингиране на спортисти и колко атлети са били замесени в нея. Доказателствата на Макларън пък се крепят

основно на показанията

на бившия ръководител на Руската антидопингова лаборатория (РУСАДА) Григорий Родченков, който преди  две години избяга в САЩ и оттам дава в нужните моменти нови и нови порции "разобличения" за руския спорт, допинга и ролята на държавата. При това прави впечатление, че Родченков се включва с нови данни точно в навечерието на важни за руския спорт дати. Преди беше Лятната олимпиада през 2016 г. в Рио де Жанейро. Сега, малко преди заседанията на комисията на Осуалд, бе обявено, че бившият шеф на РУСАДА имал дневници, в кои                                         то старателно документирал всички нарушения, които искали от него да върши спортните чиновници в Русия.
Освен че тези твърдения прекрасно обслужват тезата на обвинението срещу Русия, те са и недоказуеми, защото са просто думите на един човек, който на всичкото отгоре се разследва в страната си за корупция и даване на допинг. Но това изобщо не е проблем за разследващите. Чиновникът от МОК Денис Осуалд обяви в петък, цитиран от руски медии, че: "...изводите на проф. Макларън са толкова сериозни, че позволяват да се предположи, че всички руски спортисти от високо ниво са били част от системата. Само спортисти, способни да опровергаят това предположение, ще бъдат допуснати до Игрите. Тъй като системата е така разработена, че да скрива употребата на допинг, то при тези обстоятелства смятаме за правилно да прехвърлим бремето на доказване на невинността (върху спортистите-б.а.)."
Излиза, че няма нужда от никакви специални доказателства. Просто разказът на един персонаж е достатъчно и необходимо условие, за да бъдат дисквалифицирани руските спортисти и окалян руският спорт, а и цялата държава. Най-абсурдното е искането обвиняемите да докажат, че са невинни, при положение че

няма доказателства

за тяхната вина. И без да сме юристи, може да преценим, че това е някакъв алабализъм. Още по-безумно е, че например Международната федерация по бобслей и скелетон разреши на наказаните спортисти от Русия да се състезават в международни състезания, което означава, че не приема безусловно изводите на МОК. То така пише и в прессъобщението, че комисията, направила проверката, не е намерила достатъчно доказателства, за да ги изхвърли от световния спорт. Но в същото време те остават без олимпийски медали.
Всъщност Осуалд просто повтаря във видоизменена форма коментара на ръководителя на Антидопинговата агенция на САЩ Травис Тайгърт. Преди няколко дни той заяви пред най-големия норвежки вестник VG, че за отстраняването на спортисти от състезания вече не е нужно да има положителни допинг проби. "Доказателствата трябва да бъдат достоверни, но това не означава задължително положителни допинг проби", каза Тайгърт и добави, че при такива сложни системи за прикриване на допинга не могат да бъдат взети положителни проби, и натърти, че има предвид и руснаците.
Тези коментари изобщо не са случайни. Работата е там, че двайсетината отстранени руски спортисти не бяха хванати с допинг. Освен, че бяха в "онзи" списък, за някои от тях бе казано, че са забелязани драскотини върху бутилчиците с биологични проби, които са дали в Сочи, и които се съхраняват в Лозана. Да, бутилките дори не са отворени, за да се види дали има допинг в тях или не. Просто е отбелязано, че има драскотини. Но, когато бутилките са предавани в Сочи, никой не е направил забележка, че има нещо нередно по тях, а сега след три години съхранение в склад на МОК, се казва, че има следи от манипулации с капачките. Без обаче да може да се докаже, че бутилките са наистина отваряни.
Тези "подробности" обаче не вълнуват поръчителите на акция срещу руски спорт и Русия. Разполагайки с най-огромния в света медиен ресурс, зависимостта на спортните федерации и МОК от големите спонсори, които по съвместителство са и най-големите американски компании, те могат смело да потеглят и

срещу здравия разум

Те имат цел.
Целта е да се повлияе на общественото мнение в страната, да се смачка гордостта на този народ, който току-току започна отново да я изпитва, да се създаде отново атмосфера на обреченост сред този народ. Тезата, че това се прави специално в навечерието на президентските избори, дори да е вярна, играе вторична роля. Целта на удара не е отделния лидер, целта е целият народ. А методът, който са избрали за постигането на тази цел е прост - Русия да капитулира.
Точно това цели изискването на Международната антидопингова агенция (УАДА), Русия да признае, че е съществувала държавна система за допингиране, т.е., че държавното ръководство или поне част от него е осъществила заговор срещу международните правила, а следователно има престъпление. В противен случай от УАДА казват, че няма да възстановят правата на РУСАДА, което пък на свой ред означавало, че руснаците няма да участват в олимпиади, освен ако МОК не реши да ги помилва. Едва ли има съмнение, че искането за капитулация при това държавно ръководство няма да бъде изпълнено.
Вижда се обаче, че руските власти се опитват да играят по правилата с хора, които имат за цел не установяване на истината, а нанасянето на вреда на Русия. Подобно поведение, изпълнението на всевъзможни "пътни карти", "предписания", "препоръки" неизбежно ще води до създаването на усещане, че Русия се оправдава, включително за неща, за които очевидно не може да носи вина. Както са казали патили хора - не може да играете на карти с шмекери по техните правила и да се надявате, че ще спечелите. Още повече, ако сте сами в това начинание, както е с Русия. Страната не може да победи на този терен по съществуващите правила. Никакви съдилища няма да помогнат. Никакви обяснения, апелирания към съвест, доказателства и т.н. Те знаят всичко и разбират всичко. Ситуацията

отдавна вече не е спортна

а политическа. Това е открита война, която няма да спре, докато поръчителите от САЩ не получат тежък удар зад врата, от който да изтрезнеят.
Доводите, че спортистите са се готвили много дълго и ще страдат, ако не участват в състезания, са спорни. Апостол Петър е казал, че нито едно добро дело не заслужава сълзата на дете. Но тогава не трябва да се защитаваме срещу тероризма или срещу външната агресия, защото неизбежно някое дете ще заплаче. По такава логика ще трябва руснаците да търпят издевателствата, защото иначе спортистите ще се разплачат по телевизията (а те наистина го правят), тъй като са се готвили "цял живот" за Олимпиадата, а не са допуснати до нея. А издевателствата няма да спрат и по правилата на тази особена, гнусна война, колкото повече плачат спортистите, колкото повече направилите пачка спортни чиновници тревожно се оглеждат и ослушват, толкова повече ще стават атаките и толкова по перфидни ще бъдат те.
В момента се предлагат най-различни реакции на действия според решението на МОК. Една от идеите е, ако олимпийският отбор бъде допуснат до участие в Пьончанг със забрана за използване на националните символи, да бъде обявен бойкот на Олимпиадата. На това се отговаря, че така ще бъде изпълнена задачата на противниците на Русия - тя да се самоизгони от големия спорт. Това твърдение е спорно, най-малкото защото целта е много по-мащабна.
Каквото и решение да се вземе сега, то няма да реши дългосрочния проблем пред който са изправени руснаците. Той може да намери решение само след като САЩ и клиентите им от Европа бъдат лишени по едни или друг начин от инструментите, които използват срещу Русия. А това може да стане само с активна настъпателна политика, която дори да пожертва в името на държавния интерес частните амбиции. На война като на война.


Генадий Родченков периодично пуска компрометираща информация за руския спорт от САЩ, където се крие по американската програма за защита на свидетели
Снимка Zuma Press / Global Look Press


Президентът на МОК Томас Бах ще има неблагодарната задача да обяви дали една от най-големите спортни държави ще бъде изхвърлена от Олимпиадата

Прицелиха се и в Мондиала

Политическият характер на акцията срещу Русия се потвърждава и от факта, че половин година преди Световното първенство по футбол в Русия Генадий Родченков изведнъж се сети, че има и някакви записки, които уличават играчи от руския национален отбор в употребата на допинг. Значи господинът, който по думите на адвоката му "иска само да се установи истината и да има реформи", е мълчал почти две години, а когато дойде моментът да се дискредитира страната му точно в навечерието на Мондиала, той се оказа подготвен? Интересен подход, който издава сценарий, разписан спрямо календара на големите спортни мероприятия.
Сега адвокатът на Родченков Джим Уолдън заявява пред вестник "Дейли Мейл", че клиентът му е готов да даде на ФИФА имената на 34 руски футболисти, включително от Сборная, които са участвали в т.нар. държавна система за допингиране. Нарушенията са били извършени по време на Световното през 2014 г. в Бразилия, твърди той. Обаче през юни т.г. ФИФА излезе с изявление, че руските футболисти са били чисти от допинг на този Мондиал.
Това, че Родченков, разбирай американците, които сега го крият някъде из САЩ, се е обърнал към британските журналисти, изобщо не е случайно. Великобритания отдавна твърди, че Русия няма право да бъде домакин на такова първенство по политически причини и дори предложи своите услуги да домакинства. Тази наглост беше оставена без внимание от ФИФА, но пресата от Острова се състезава по количества жлъч, изстреляни срещу Русия. Например във в. "Файненшъл Таймс" преди десетина дни бе публикувана статия, в която се изразяваше мнение, че западните журналисти, които посетят Русия за Мондиала, ще напишат предимно негативни отзиви. За този "материал" съобщи посолството на Русия във Великобритания, като определи публикацията като "необичайно откровена". Впрочем някои вече оправдаха надеждите на "Файненшъл Таймс". "Жълтият" вестник "Сън" публикува в последните дни на ноември статия на журналиста Нил Аштън, посветена на базата на английския отбор по футбол край Санкт Петербург, която нагледно показва тона на бъдещите кореспонденции. В нея се казва, че селището Репино, на 45 минути път от Петербург, е "призрачен град, който има име, но изглежда няма жители", а британците щели да бъдат посрещнати с "топла минерална вода в хотела" и "комари, които лакомо ще се нахвърлят на прясното английско месо".

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"