Здравна собственост

Всеки нов здравен министър заема поста, заканвайки се, че ще започне сериозни проверки на държавните болници и на "течовете" в системата. С такова обещание дойде и Кирил Ананиев. Нещо повече - миналата седмица дори намекна, че може да бъдат затваряни държавни болници, ако има частни, които могат да вършат работата им! Но очевидно в изминалите дни някой му е подсказал, че държавните болници са негова - на министъра на здравеопазването, собственост. И като принципал той е длъжен да се грижи и стопанисва за тази собственост, в противен случай той на практика се отказва от нея. Вероятно затова вчера министър Ананиев промени "визията" си и тръгна да "спасява" държавните и общинските болници. Дали пък самоотвержеността на ловешките лекари и сестри, дето от месеци са без заплати, но се явиха в почивния си ден в болницата, за да спасяват пострадалите край Микре, не наруши пресметливия ход на финансовия му мозък?
Най-интересното обаче е, че и прокурорът Цацаров, след като навлязъл по-сериозно в материята, осъзнал нещо, за което ДУМА пита от години: "Защо лечебните заведения трябва да са търговски дружества, при това без право на търговска дейност? Защо малки болници, които са единствените, даващи медицинска помощ, трябва да са търговски дружества?"
Е, добре че най-сетне някой се усети и колко е парадоксална практиката "болница в болница", когато частната дублира дейността на държавната/общинската и я обезкървява, отнемайки медицинските й кадри и пациентите. При това - с голяма печалба. Отделен въпрос е, че такава практика е напълно законна и по отношение на училища и детски градини. Разбира се, всичко това не би се случило, ако законите на държавата се правеха в полза на обществото. Да, на пациента му е все едно дали ще го лекуват в държавна, частна или общинска болница, стига да го излекуват и касата да плаща. Но на гражданите, на обществото, плащащо данъци и осигуровки, не му е все едно дали неговите пари отиват наистина за лечение на болни или просто за нечии далавери.