Четвъртокласниците ни се качиха на 14-то място в света

С 20 точки повече спрямо 2011 г. е резултатът по четене, който българските четвъртокласници са показали в международното изследване PIRLS през 2016 г. Резултатите са били оповестени вчера в Париж, а в МОН ги представи Неда Кристанова, директор на Центъра към МОН за оценяване в предучилищното и училищното образование. В PIRLS българските деца участват от началото на програмата през 2001 г., когато те се класираха на 4-то място сред връстниците си в света, през 2006 г. бяха на 140-то, през 2011 г. се сринаха на 22-ро място, а в последното проучване през 206 г. отново са се върнали на 14-то място. Средният резултат за участниците от 50 държави в теста миналата година е 500 точки, нашите ученици са получили 552 т.
На първо място са класирани децата от Русия с 581 т., пред нас са също Ирландия, Финландия, Полша, Англия, Латвия, Швеция, Полша. Затова пък по-лоши резултати от българчетата показват връстниците им от САЩ, Литва, Италия, Дания, Чехия, Канада, Австрия, Германия и др. Разликата в точките между момчетата и момичетата у нас е 15 т., докато средно за участвалите в изследването ножицата е отворена на 19 точки, посочи Кристанова. Има ръст и в процента на българчетата, които са отговорили на теста на най-високото ниво - над 625 т. Ако през 2011 г. на това ниво са се справили 11 на сто от нашите ученици, сега те са 19 на сто. Средно за участниците процентът на най-добрите е 10 и българчетата са доста над него. Пред тях по този показател се нареждат само връстниците им от Сингапур, Русия, Северна Ирландия, Ирландия, Полша и Англия.
На стабилното ниво 5 на сто обаче, остава броят на децата, които не могат да се справят с четенето дори на най-ниско ниво. Според Кристанова, въпреки добрите резултати като цяло, този процент на изоставащите трябва да ни тревожи. От изследването става ясно също, че най-важното условие за успех на децата след 4-та година на училищното образование е семейната среда. Децата от семейства, разполагащи с над 100 книги, с интернет и отделна стая за детето например (15% при нас и 20% средно за света) показват най-високи резултати, а средно със 144 т. по-ниско постигат деца от социално слаби семейства (14% у нас при средно 7% за света). През 2001 г. децата след ІV клас в България, които са имали ранни игри с букви и приказки, са били 62 на сто, през 2016 г. са 43 на сто, но показват по-висок резултат (580 т. при 569 т. през 2011 г.). На какво се дължи сривът през 2011 г. засега не може да бъде обяснено. През февруари 2018 г. ще бъда получен докладът на PIRLS и в средата на идната година центърът ще излезе с подробен анализ на резултатите, обясни Кристанова.