Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Станислав Тодоров-Роги:

Най-важното е киното да докосва

Хората искат да гледат човешки филми, убеден е известният режисьор, чийто пълнометражен дебют "Дъвка за балончета" излиза на голям екран

Альона Нейкова

7. Декември 2017 , брой: 240   735   0
Снимка


Станислав Тодоров-Роги е възпитаник на СУ "Димчо Дебелянов" в Бургас с над 50-годишни традиции в областта на математиката, музиката и спорта. Прочува се обаче като режисьор на известни телевизионни продукции и сериали, сред които са "Тя и той", "Кантора Митрани", "Столичани в повече", документалната лента за легендарния Емил Димитров "Само един живот" и др. Дебютът му като създател на филм за голям екран е "Дъвка за балончета", който ще може да се гледа по родните киносалони от 8 декември.

- За кого е предназначен филмът - за децата на 80-те или за днешното поколение?
- Мисля, че ще предизвика интерес и в двете посоки, защото децата на 80-те ще си припомнят какви са били като малки и могат да се погледнат в какво са се превърнали сега. А съвременното поколение ще види какви деца са били техните родители. Хората ще открият много неща за себе си, ще бъдат докоснати, ще притихнат, ще се разсмеят, ще се разплачат, ще реагират...
- Как си представяте зрителя на "Дъвка за балончета"?
- Разчувстван, чувствителен, готов емоционално да се отдаде и да съпреживее това, което сме направили.
- Как заснехте филма - с частно финансиране или все пак имахте и друг тип подкрепа?
- "Дъвка за балончета" получи държавна субсидия, продукция е на "Динамик артс", лентата е подкрепена от Националния филмов център, копродуценти са "Скрийн брадърс", "Зуум арт" и Нова телевизия в лицето на "Лента".
- Имахте ли някакви трудности?
- Много са. Трудно си беше. Все пак е нискобюджетен филм и условията не бяха лесни, но се справихме. 20 снимачни дни имахме, което е недостатъчно за такава продукция.
- Колко дълъг е пътят от идеята до реализирането на филма? Кога се натъкнахте на сценария на "Дъвка за балончета" и си казахте: "Да, аз ще го направя!"?
- Преди близо 10 години този сценарий ме намери. Не съм го поръчвал или говорил с някого. Сценаристите просто ми казаха, че имат готов текст. Прочетох го и ми хареса. Намерих в него теми, които ме вълнуват. Но идеята преживя неуспех при кандидатстването за субсидия тогава, малко замразихме филма, а преди две години всъщност намерихме финансиране и го заснехме.
- Какво ще остане скрито за зрителите?
- Всички сцени, които заснехме, са във филма. Липсва само някаква част от финала, но само аз знам коя.
- Фактът, че филмът получи отличието за най-добър сценарий на "Златна роза 2017", на какви мисли ви навежда: окрилява ли ви или, напротив, усещате определена отговорност пред българската публика?
- Наградите са хубаво нещо, със сигурност. Поне те забелязват и се оценява по някакъв начин трудът ти. Окрилява - не знам дали така може да се каже. По-скоро ме задължава за следващите проекти.
- Как подбрахте актьорите? Дали от самото начало си представяхте именно Теодора Духовникова и Иван Юруков в главните роли?
- Да, представях си ги по някакъв начин, събирах ги, опитвах ги, имаше кастинг. Пробвах и други актьори, което е нормално за такъв процес. Защото понякога дори да си твърдо убеден за някой, хубаво е да видиш други, за да можеш да сравниш дали оттам не изскача нещо интересно за образа или героите. Така че, според мен, кастингът на българските актьори не бива да се възприема като нещо, което ги проверява дали стават или не стават, а по-скоро дали са подходящи за даден образ и могат ли да му дадат някакъв техен облик. Добре е да се явяват на кастинги, за да могат и те да се видят отстрани.
- В качеството си на режисьор крещите ли на артистите?
- Избягвам. Макар че понякога се налага и имам леки избухвания, но гледам да се контролирам. Не мисля, че съм много крещящ. Имам изнесен глас, което може би стряска някого, но това са подробности.
- А как се държахте с децата? Те стреснаха ли се от вас?
- Не, но имаха респект, май. Може би заради това, че съм режисьор, предполагам. Но не съм им се карал много.
- Досега сте правили предимно сериали. С какво ви помогна този опит, освен че се вместихте в краткия снимачен период, както споменахте?
- Със сигурност ме направи по-оперативен и по-бърз в решенията. Естествено, опитът помага, защото все пак в сериалите също има постановка, сценарии, актьори, игра и т.н.
- Какви надежди възлагате на "Дъвка за балончета"?
- Според мен филмът докосва - на сетивно ниво, на чувствително дори. И това е най-важното. Мисля, че ще има широка аудитория.
- След прожекциите в България имате ли амбиция да покажете лентата и в чужбина?
- Нямаме все още дистрибутори за чуждестранния пазар, но предстоят разговори. Да, мислим да разпространим "Дъвка за балончета" и там.
- Какви филми според вас искат да гледат зрителите и дали те се различават от това, което излиза по екраните?
- Според мен хората основно искат да гледат човешки филми, където взаимоотношенията са истински и има всякакви емоции: любов, смях, радост, тъга - всички аспекти на чувствата.
- Какво е отношението ви към холивудските продукции? Учите ли се от тях или, напротив, се стремите да се абстрахирате от влиянието им?
- Холивуд умее много добре да разказва. А това не трябва да бъде пренебрегвано. Понякога някои режисьори изпадат в клишета, тъй като явно продукциите им са много големи, има повтаряеми неща и добре познати. Но за мен разказът е в основата.
- Към края на живота си Федерико Фелини е казал: "Моят зрител е умрял". Чий зрител според вас днес е жив?
- Онзи, който може да бъде докосван и разчувстван.
- Как приемате факта, че много кина в провинцията и дори малки салони в големите градове се затварят и напоследък филми могат да се гледат само в молове и в мултиплекси?
- За някои така е по-удобно между другото - в мола можеш да си направиш покупки, да обядваш или вечеряш, а после и да отидеш на кино. Това е един вид нелошо забавление за средностатистическо семейство. Аз се кефя на арт кината, така да ги наречем, които според мен не трябваше да бъдат орязвани, както беше преди, но има бъдеще и в това. Салоните са пълни май?
- Като че ли да. Напоследък дори излизат данни, че хората са зажаднели за българско кино, "Възвишение" на Виктор Божинов е сред най-гледаните у нас...
- И на мен този филм много ми харесва. Това е доста мащабна продукция, с изключително точен разрез на нашата народопсихология. Благодарение на "Възвишение" можем да се погледнем огледално, да видим що за народ сме.
- Според вас има ли мода на режисьори или на филми от определен жанр?
- Има модни жанрове в киното. Комедията винаги ще се търси, както и криминалните филми. Това са неща, които работят. Но аз не обичам да бъдат чисти жанровете, в смисъл да са ограничени само в един. За мен нещата винаги трябва да са смесени, защото тогава се получава нещо истинско. Животът не се състои само от смешки, има и тъга, и сложни взаимоотношения между хората...
- Какво мислите за т.нар. пиратство - нерегламентираното сваляне на филми и музика от интернет?
- Авторите трябва да бъдат уважавани. Според мен филмите и музиката за някои са нещо, което е във въздуха, а за други е огромно количество труд. Много тежък при това. Понякога отнема години. Затова не бива да бъде подценяван и просто да се вземат някакви неща, защото са в интернет пространството или на някоя онлайн платформа, и да се ползват. Този труд трябва да бъде оценен по достойнство, а не да се ограбва.
- Вие, като режисьор, успявате благодарение на... или въпреки че...?
- Интересен въпрос. Мисля, че и двете до някаква степен. Ще се опитам да го формулирам: успявам благодарение на, въпреки че... Ако това се приема за отговор?
- Има ли според вас трудни филми?
- Определено има. Но трудността на режисьора, на сценариста, на актьорите или на екипа въобще не трябва да се усеща във филма от зрителите.
- Съвременното кино, особено холивудските продукции рядко минават без насилие. Как гледате на този аспект от модерните похвати, с които ни заливат от екрана?
- Мисля, че и агресията, и насилието са част от живота и не трябва да им обръщаме гръб, да ги пренебрегваме. И когато те са част от филмите, стига да не е самоцелно, хубаво е да ги видим и да се опитаме да ги премахнем от реалността, да се спасим от тях.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"