Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Общество

Черно на бяло

Гьоринг построява сградата на Българското радио със задача възхвала на хитлеризма

7. Декември 2017 , брой: 240   205   0
Снимка

Новата сграда на Радио София, 1942 г.

Подготви Христо Георгиев

Темата за българските творци и Втората световна война тъне в дълбока сянка и рядко някой се опитва да навлезе в нея. Използвана е преди всичко за конюнктурни политически цели, за да се заклеймят комунягите, които били избили цвета на българската интелигенция през 1944 г. - твърдение, което не почива на никакви научно-исторически проучвания. Слагат се в един кюп откровени фашисти интелектуалци като проф. Богдан Филов, Райко Алексиев, проф. Любомир Владикин (автор на едни от най възторжените панегирици на фашизма) и др. заедно с големи български творци, като целта е всичко така да се омеси, че да не може да се разбере кой е бил фашист и кой искрен патриот на родината.
Предлагаме ви със съкращения едно уникално изследване на д-р Ани Златева на пропагандата и творческите институти в България по време на Втората световна война, създадени по немски образец и с всеотдайната помощ на хитлеристка Германия. Наред с това авторката осветлява имената и дейността на десетки талантливи български творци и учени, потопили перото си в мастилницата на родолюбието. И след 1944 г. те остават в плеядата на най-изявените и почитани от народната власт български творци и академици.

Из доклада на д-р Ани Златева "За обединена България" или приносът на творческите ни съюзи през 1941 г. за утвърждаване на имиджа на българската армия освободителка

    Министерството на общественото осведомяване и пропаганда, създадено от Хитлер през 1933 г., начело на което е назначен Гьобелс, изработва и оформя матрицата на съществуващите и бъдещите културни институции на Германия, държавите на Оста и техните сателити. Става дума за създаване на културните камари и международни федерации, базирайки се на немския опит в областта на пропагандата от Първата световна война. В техния състав като подразделения (секции) влизат творческите съюзи, между които и тези на професионалните журналисти.
    Министерството на Гьобелс се ръководи от аксиомата, че пропагандата трябва да изпреварва събитията, за да разчиства пътя на политиката. На "Вилхелмщрасе" виждат възможността за реализиране на новото европейско съжителство чрез използване на формата на традиционните двустранни културни спогодби, които трябва да осигурят логична официална публична предпоставка за пряка намеса и участие в идейно-пропагандната работа на националните институции. В дейността му като методи и форми на работа негласно са утвърдени ловката дискриминация и бруталното ликвидиране, наречено "саморазтуряне" на проявилите се антифашистки настроени авторитетни и утвърдени антифашистки организации на европейските интелектуалци. Според д-р Ото Дитрих - идеолог и ръководител на германския печат, на тяхно място се налага бързо изграждане на еднотипни по същество цели нови организации, преди всичко в съюзните и в симпатизиращите на Оста страни.
Първа крачка към осъществяване на този замисъл по схемата на Камарата на културата екипът на "Вилхелмщрасе" прави на 26.Х.1941 г. във Ваймар, когато се поставят основите на новия Европейски писателски съюз. На тържественото откриване по поръчение на фюрера присъства Гьоринг. България влиза в новото сдружение като учредителка наравно с още 16 държави (под протектората на Райха) без официално решение от страна на СБП. Поради това писателката Фани Попова - Мутафова, присъстваща там по лична покана от немска страна, става председателка на българската секция - съюз "Иван Вазов", организиран от нея предимно от немски възпитаници.
"Обединението на духовния европейски и световен елит против болшевизма и Съветска Русия, плутокрацията и еврейското господство" е главната стратегическа цел и следваща стъпка на Берлин. На мястото на "саморазтурилата се" Международна федерация на журналистите със седалище Париж започва изграждането на нова подобна организация. Официално идеята идва от Съюза на немските журналисти в края на октомври 1941 г. с мотивировка: "За по-голяма журналистическа отговорност в международните отношения и всестранна подкрепа на журналистите в техния професионален труд" Тя веднага е подкрепена от Дружеството на столичните журналисти.
В услуга на организацията Райхът веднага предоставя сформирания във Виена ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПООЩРЕНИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ПЕЧАТ. Институтът, със съдействието на Берлин, е настанен в световноизвестния замък Шьонбрун. Виенският дворец, седалище на новия пропаганден тръст филиал на "Вилхелмщрасе", не е избран случайно. Като геополитически център на Европа той трябва да подпомогне реализирането на очертаните мегапланове на Райха за Европа, Балканите и Изтока. Формите и методите му на работа са подчинени на Гьобелсовите възгледи за пропагандната.
Естествено е потокът от Райха към България да бъде много по-мощен и активен. У нас се разпространяват безплатно немските списания "Нова Европа", "Сигнал" (за войската), "Европейска литература" (новия писателски съюз) и в. "Устрем" за българския корпус в Белград. Увеличават се значително предаванията за българските слушатели, посветени на Хитлеровия Райх. За целта германският пропаганден институт инвестира построяването на нова модерна сграда на Радио София, като в замяна страната ни се задължава да увеличава часовия поток на немски спецпредавания.
През пролетта на 1941 г. по немски образец у нас е организирана Дирекция на националната пропаганда. Новите й специализирани издания "Народна информация", "Нашенец", "Народен вестник" с притурка "Папагал", "Народна дума", "Войнишки вести", са сформирани в подкрепа на официалната власт.
Дирекцията започва планирана настъпателна акция за отразяване на събитията, свързани с "възкресението на българския дух" в т.нар. нови земи, в които се вплита и задължителният мотив за "братството й с Германия по оръжие и съдба". Темите са подкрепени и разработвани и от влиятелните водещи всекидневници "Зора", "Утро", "Дневник", "Слово", многохилядния "Щурец" на Райко Алексиев и подгласника му "Щука", "Папагал", "Весел българан". Сред авторите са Ст. Танев, Д. Крапчев, Васил Павурджиев, Т. Кожухаров, Чудомир, Сирак Скитник, д-р Петър Джидров, Ф.П. Мутафова, Е. Багряна, Д. Габе, Г. Константинов, Борис Руменов - Борю Зевзека, Никола Костов - Червен Лилян, Петър Завоев "Прохор Пчински", Ал. Добринов и др.
За успешната реализация на акцията се използват утвърдени вече в практиката вътрешни организационно-структурни механизми:
- изграждане на "верен на правителствената политика печат" в новоосвободените земи на Обединена България;
    - провеждане на общи теоретико-практически журналистически конференции в Южна и Северна България и подобни с членовете на другите творчески сдружения по въпросите на съвремието и включването на страната ни в строителството на Новия европейски ред под егидата на Райха;
    - Обявяването на конкурси за художествено произведение в областта на литературата, изящните изкуства, музиката.
    Не може обаче да не се отбележи фактът, че журналистите от централния и провинциалния ни печат, както и тези от новоосвободените ни земи, твърде умело успяват да утвърдят интересни рубрики, в които намират място сериозни аналитични статии, разглеждащи в ретроспекция развоя на важни и съдбовни за националната ни история въпроси. Публикуват се статии, излезли изпод перото на едни от най-изявените творци като проф. Михаил Арнаудов, проф. А. Иширков, проф. Й. Иванов, проф. Л. Милетич, проф. Кр. Кръстев, проф. Г. Гълъбов, Ст. Чилингиров и мн. други, които не могат да бъдат обвинявани в сервилност и най-малко в професионална некомпетентност или груб национализъм. Доказателство за това са и присъдените по-късно съюзни конкурсни награди.
Това "засенчване" на чисто европейската тематика или разглеждането й в контекста на пробългарските балкански проблеми все по-осезателно се забелязва и буди недоволство на "Вилхелмщрасе". БАН ознаменува обединението на българския народ, като единодушно гласува нов свой устав, с който се учредява клон "Литература и изкуство" и се избират първите академици творци Т. Влайков, Е. Пелин, Ал. Божинов, Ив. Лазаров и С. Иванов. Академичния съвет на Софийския университет единодушно приема предложението да проведе своето тържествено заседание по повод Обединението на България в "люлката на българщината" и заминава на "поклонническо" посещение в Охрид. На 21.Vтт.1941 г. ректорът на СУ презвитер Цанков отслужва в храма "Св. Климент" тържествена литургия и открива заседанието, потвърждавайки писаното от видинския вестник "Бдин" още в навечерието на българското Възкресение: "Да, шовинист е българският народ с любовта си към родната земя!"
Творческите съюзи на писатели, артисти, художници, журналисти и музиканти от Майка България участват и във всяка инициатива, утвърждаваща осъществения с помощта на Райха идеал за обединение на българските земи както там, така и в "старите предели". По този повод наред с многохилядните събори и празненства в Македония, Беломорието и Добруджа журналистическата гилдия подробно отразява ефекта и обществения резонанс от откритите във връзка с деня на славянската писменост 24 май три подвижни изложби на българския периодичен печат и на българската книга, открити от проф. М. Арнаудов в Скопие, Битоля, Охрид, и проведените във връзка с тях първи литературни четения, в които участват като "първопроходци на българската духовност" председателят на Съюза на българските писатели Ст. Чилингиров, Д. Немиров, Ел. Багряна, които разкриват красотата и възвишеността на този "боголик народ", както го определя в своите "Български балади" поетът Теодор Траянов. Те са почетни гости и на учредителното събрание на скопския Клуб на интелектуалците. Певческият съюз и ръководството на Съюза на музикантите изпращат на концертни турнета в новите земи един от най-утвърдените си колективи - мъжкия хор "Гусла" и железничарския мъжки хор с подбран "високопатриотичен репертоар", а на 29.V.1941 г. издава музикален сборник "Бог и България" с подбрани масови песни за младежта. Съюзът на артистите под ръководството на П. Димитров и подкрепата на Кр. Сарафов, Ст. Костов, Г. Гочев и др. обсъжда въпроса за спешното изграждане на Скопския народен театър.
По решение на Дирекцията и с помощта на Съюза на филмовите дейци се създава "Българско дело", чиито първи документални филми са посветени на "Дните на възкресението" и възторженото посрещане на Българската армия в Македония и Тракия. За 50-ата си обща художествена изложба 211-членен Съюз на съюзите на художниците събира 416 картини, като голям дял от тях са посветени на новите земи. Между тях са и творбите и на първия художник, посетил Скопие след Великия ден на свободата, Н. Щъркелов. Малко по-късно столичната публика и културната общественост в Скопие, Битоля и Охрид се запознават снови тематични изложби на българските художници, посветени на Македония и нейните старини. В еуфорията на свободните дни гостуванията на Народния театър - София, и експонирането на български художници в Берлин и Мюнхен не се коментира широко, но фактът се отчита като "жест на искрено приятелство между двата народа". Вестник "Български журналист" пръв избира девиза на нова Македония: "Блести и благоденствай!" и отпечатва за нея свой специален брой. Особено силно въздействие върху слушателите има започналият в началото на 13.тV.1941 г. по идея на Радио София "Час за Македония", по който за първи прозвучава химнът на Македония "Изгрей зора на свободата".

(Сборник с доклади и научни съобщения "Втората световна война, България и следвоенния свят", научна конференция в София, 20.04.2005 г.), Военно издателство, 2005 г.)

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"