Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Бойна слава

Плевенската епопея

Преди 140 години руските щикове, куршуми и снаряди, гладът, болестите и зимните студове сломяват съпротивата на Осман паша и извоюват една от най-важните победи за изхода на Руско-турската война

Иван Йорданов

8. Декември 2017 , брой: 241   459   0



Четвърти щурм на Плевен няма да има – в това е убеден генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен, когато е извикан от руското главно командване, за да ръководи обсадата на града. Героят от отбраната на Севастопол ще се окаже напълно прав – след трите неуспешни щурма за превземане на Плевен от ръцете на Осман паша турците са сломени. “Не аз победих Осман, а гладът!”, ще възкликне Тотлебен след отвоюването на Плевен, където е една от най-продължителните, тежки и кръвопролитни битки, а и най-важната за изхода от Руско-турската освободителна война.
Градът трябва да е напълно изолиран и обкръжен. За тази цел са мобилизирани и насочени тук нови руско-румънски гренадирски и гвардейски полкове, общо 122 000 офицери и войници. С превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и Враца се слага край на снабдяването на армията на Осман паша с боеприпаси и продоволствия. За да затрудни изхранването на турската армия, генерал Тотлебен решава да спре двете малки реки, преминаващи през Плевен. Построява бентове на реките Тученица и Гривишка, по чиито поречия е имало 24 воденици–караджейки. С взривяването им огромни водни маси помитат по пътя си всички воденици и складовете за храни на обсадения гарнизон.
В навечерието на войната на руското разузнаване е известно за разположения във Видин корпус на Осман паша, който е отлично въоръжен и подготвен. За неутрализирането на тази заплаха от десния фланг на руското настъпление е създаден Западният отряд, в състав от 35 000 души под командването на ген. Николай Криденер, който заедно с другите два отряда - Преден и Източен - настъпва в българските земи.
Според запазен документ на 15 юли 1877 г. румънският княз изпраща телеграма до главнокомандващия на Дунавската армия за турска колона от 25 батальона плюс кавалерия, която е напуснала Видин и се придвижва бързо в посока на Лом. По-късно в телеграмите на генерал Криденер, изпращани в дните преди първата атака на Плевен, не се споменава нищо за придвижването на Осман паша. Това означава, че Криденер не е бил уведомен за това от главната квартира.
Една от целите в стратегическия план на руската армия е завладяването на Плевен, където по това време живеят около 17 000 души, от които 10 000 българи, останалите – турци, евреи, татари. Плевен е

град без военни укрепления и там няма турска армия.

На 7 юли 1877 г. в него влиза руски разузнавателен отряд, воден от капитан Афанасиев, обезоръжава малкото турски войници и още същия ден напуска града. Два дни по-късно, на 9 юли, в Плевен влиза турска военна част под командването на Атуф паша, изпратена от Никопол. На 16 юли ген. Криденер, превзема силната турска крепост Никопол. На 18 юли по негова заповед отряд от 9000 войници под командването на ген. Юрий Шилдер-Шулднер се насочва към Плевен. Сутринта на 19 юли, след шестдневен 200-километров преход, елитна турска армия от 15 000 души, водена от Осман паша, влиза в Плевен и се разполага по околните височини, възползва се от релефа на града и започва незабавното му укрепване. При изграждането на отбранителните съоръжения са заставени да работят и много българи. По обяд отрядът на ген. Шилдер-Шулднер се придвижва към Плевен, без да разполага с конкретни сведения за разположението на турската армия и е посрещнат от силен артилерийски обстрел. Генералът допуска сериозна грешка, като не организира навременно разузнаване за силите и разположението на противника и атакува на другия ден, без да дочака подкрепления. Настъплението на 20 юли започва с артилерийски огън по турските позиции с минимален ефект, заповядва се атака на руската пехота, но е пресрещната от оръдеен огън, стига се до ожесточен ръкопашен бой. Загубите са значителни, силите са неравни и настъплението е спряно. В тези боеве са убити и ранени 2400 офицери и войници от руската армия. Загубите на турската армия са 2000 души.
Първият щурм за превземането на Плевен завършва без успех. С него се поставя и началото на Плевенската епопея.
Руснаците започват веднага подготовка за втора атака на града, като увеличават числеността на армията от 9000 души на 26 200 пехота и конница и 140 оръдия. Турската армия разполага с 22 000 души и 58 оръдия при Плевен и 8000 души при Ловеч и изгражда добре укрепени редути в околностите. Вторият щурм започва на 30 юли 1877 г. в един часа през нощта. При село Гривица артилерийският обстрел не дава резултат и пехотата започва настъпление. Изтласква противника и напредва към Гривишкия редут. Опитите да овладеят редута са неуспешни. Не достигат сили, за да се задържат заетите позиции от руснаците, подкрепление няма и се дава заповед за отстъпление. Броят на жертвите от руската армия е много по-голям, отколкото при първия щурм – 7200 убити и ранени, турските загуби са 1200 убити и ранени, а Плевен си

остава все така непревземаема крепост.

Руските офицери и войници се сражават с твърдост и саможертва, но грешките на командващите и недооценяването възможностите на турската армия довеждат до неуспех и на втория щурм.
Следва подготовка на трети щурм, направен е подробен план на плевенските околности, изградени са пътища и мостове, увеличава се числеността на войските, подобрява се разузнаването. На 5 септември 1877 г. при Плевен пристига 35-хилядна румънска армия, под командването на ген. Александру Чернат. Обединените руско-румънски сили от почти 100 батальона - 75 500 войници, поддържани от 8600 кавалеристи и 424 оръдия, са под командването на румънския княз Карол. Осигурено е трикратно превъзходство на силите - Осман паша разполага с 29 400 души, 1500 саби и 70 оръдия.
На 7 септември започва артилерийска подготовка, огънят е насочен към различни обекти и не дава очаквания резултат. Руското главно командване взема решение третият щурм да започне на 11 септември в 15 часа. Условията са неблагоприятни – няколко дни вали, хора и оръдия затъват в лепкавата кал, мъглата се стеле навсякъде. Въпреки това щурмът се провежда, защото е именният ден на руския император Александър ІІ и генералите се надяват да му подарят победата. На източния участък от фронта, при с. Гривица, се сражава младата румънска армия, за която тази битка е бойно кръщение. Вечерта със съвместните усилия на румънските дивизии и руските полкове Гривишкият редут е превзет. В този труден бой падат убити и ранени около 3600 руси и румъни. На централния участък при с. Радишево турските части не допускат превземането на редутите. Тук само за няколко часа падат убити и ранени 4300 руски воини.
Най-кръвопролитните боеве на 11 септември 1877 г. се водят на южния участък от фронта, при Зелените възвишения. Тук се сражава 13-хиляден отряд на ген. Михаил Скобелев, наричан Белия генерал. Той е най-младият генерал в руската армия, само на 34 години, и един от талантливите руски командири. Ген. Скобелев е легендарен и с това, че за своите близо 20 години войнска дейност е водил около 70 битки и не е загубил нито една. Обичан е от войниците си и за своята изключителна смелост. В 15 часа, с развети знамена и барабанен бой, с гръмко „Ура”, започва атаката на скобелевци. Посреща ги ураганен турски огън. Ген. Скобелев решава лично да поведе войските си към победа и тръгва към предната бойна линия. Появата на Белия генерал вдъхновява руските воини. Те превземат редута Кованлък и редута Исса ага - двете най-близки до Плевен укрепления, но не получават подкрепления от руското главно командване и това предрешава неуспеха и на южния участък.
На 12 септември Осман паша организира контраатака като изпраща срещу скобелевци общия резерв на Плевенския турски гарнизон и 15 табора свежи отпочинали войници. Първите четири атаки на турската армия са отбити. Руснаците с неимоверни усилия се задържат 30 часа на заетите позиции. Положението в редутите е изключително тежко и ген. Скобелев, вече убеден, че помощ няма да дойде, късно след обяд е принуден да даде заповед за отстъпление. Шепа доброволци под командването на майор Фьодор Горталов остават в редут Кованлък да прикриват отстъплението - загиват със смъртта на храбрите, защитавайки своята воинска чест.
В това сражение падат убити и ранени 6500 офицери и войници от отряда на ген. Скобелев. Оттогава долината пред редутите се нарича Мъртвата долина. По време на третия щурм от 7 до 12 септември Западният отряд на руската армия губи около 13 000 офицери и войници, румънците – около 3000 човека. В началото на ХХ век там, където се сражава отрядът на Белия генерал по време на третия щурм, е създаден Скобелев парк-музей, един от паметниците на българската признателност към загиналите руски воини.
След неуспеха и на третия щурм руското главно командване решава да промени тактиката и преминава към изграждане на блокаден обръч около Плевен.
Към началото на ноември 1877 г. Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и изгражда силна инженерно-отбранителна линия. На 11 ноември отклонява руското предложение за капитулация. Централната османска армия с командир Сюлейман паша преминава Стара планина на 4 декември, превзема Елена, но не успява да отклони руските части от обсадата на Плевен. Понася много загуби и прекратява придвижването си към Плевен, който е под пълна блокада и положението на турската армия и населението с всеки изминал ден се влошава. Това, което не могат да извоюват руските щикове, куршуми и снаряди, много бързо го

постигат гладът, болестите и зимните студове.

Неочаквано ранната и студена зима е тежка и за двете воюващи страни. Войниците няма къде да се подслонят от студа, започват да копаят землянки. Дневната дажба от храна е минимална. Хлябът се прави от смес от пшенично брашно и царевица на зърна, защото водениците не работят. В края на ноември месото свършва и за да избегне касапници от глад, Осман паша забранява клането на коне и впрегатен добитък. Турците стрелят по гарги и врани, които се ценят като деликатес. По думите на един турски офицер положението на турския гарнизон в Плевен става изключително критично. Остро се чувства недостиг на захар, кафе и най-вече на тютюн, който се заменя с лозови листа. Пълната липса на спиртни напитки и малките дажби месо правят войниците още по-чувствителни към студа. Гладът покосява по 30-40 човека дневно. През декември дажбата на аскера е само около 300 грама безвкусен царевичен хляб и малко булгур. За вода се използва разтопен сняг, а за запалване на огън се пукат патрони, защото в изобилие има само боеприпаси.
Поради изкопната работа и лошото време униформите се превръщат в дрипи. Щастливци са тези, които успяват да се снабдят с женски дрехи, не се пренебрегват дори кадънските шалвари. Много често скрити под турските шинели се обличат руски и румънски униформи от убити войници. Ботушите от кърпене и поправяне едва се държат цели. Градът прилича на голям лазарет. Всички джамии, обществени сгради и конюшни са пълни с ранени и болни войници, нуждата от медицински персонал е толкова голяма, че много турски жени пристъпват религиозната забрана и се включват в грижата за болните.
Независимо от тежките изпитания и драконовите закони, войниците се отнасят към своя любим командир Осман паша с безгранична вяра и преданост. Случаите на непокорство са единици, дезертьорството се увеличава едва през декември, стигайки до около 200 души. Плевенският укрепен лагер се превръща в обширна гробница. Една 40-хилядна армия бавно измира от студ, лишения и болести, които нанасят по-големи опустошения за един ден, отколкото руските оръдия.
На 30 ноември Осман паша събира в главната си квартира всички висши командири. Въпросът е: дали да останат в града още няколко дни до пълното изчерпване на хранителните запаси и след това да капитулират без бой, или пък да се опитат да атакуват блокадната линия с цената на огромни жертви. Взето е решение за пробив на запад по долината на река Вит. Честта налага да се направи едно последно усилие, в чийто успех самият Осман паша не вярва.
В навечерието на пробива Осман паша вика при себе си българските свещеници и 10 души от първенците на града, като им напомня за благосклонното си отношение и за протекцията, която те винаги намират от страна на турските власти. Турската армия се изтегля от заетите позиции заедно с колите и товарните си коне, придружена от мюсюлманското население от Плевен. На 10 декември обсадените войски атакуват на фронт от 3 км, като за по-бързо и лесно преминаване на пехотата през река Вит се построяват няколко моста от наличните коли. Води се ожесточен бой за първия ред руски окопи и руските части успяват да отблъснат атаката. Обкръженият от всички страни Осман паша разбира, че опитите за съпротива са безсмислени, и решава да сложи оръжие и да запази живота на войниците - дава заповед да се прекрати стрелбата и да се издигне бяло знаме. Раненият Осман паша лично предава сабята си на генерал Ганецки в знак, че признава поражението си и капитулацията на войските си. Руските загуби в този бой възлизат на 1900 убити и ранени. 6000 убити и ранени, пленени 10 паши, 2000 офицери, 40 000 войници, 88 оръдия и 7 знамена – такава е равносметката за турската страна.
Вестниците в цяла Европа гърмят: Плевен падна!

Величествената панорама в Плевен

На 10 декември 1977 г., в чест на 100-годишнината от освобождението на Плевен, е открит музей-панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Изграден е в Скобелевия парк, непосредствено до редута Кованлък, където се водят едни от най-тежките сражения. Сградата има форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата на България. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете и декоративно-пластичния фриз - блокадата на града. Строителството на паметника започва на 19 януари 1977 г. като височината на корпуса с щиковете е 47 м, а общата кубатура е 54 000 куб.м, и се състои от четири зали: уводна, панорама, диорама и заключителна. Панорамната зала изцяло е заета от панорамното платно 115 на 15 м, изтъкано от лен, с един вертикален съединителен шев и монтирано в зала с диаметър 40 м. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е 8-10 км. На панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – Третият щурм от 11-12 септември 1877 г.

В чест на гренадирите

Малко известен факт е, че веднага след подписването на Санстефанския договор от 1878 г., генерал Иван Ганецки поставя въпроса за направата на паметник в чест на гренадирите, загинали край Долна Митрополия. По негова молба и по решение на Плевенски окръг участъкът земя около „Копана могила“ е предоставен като „Безвъзмездна собственост на гренадирите“. През 1881 г. е одобрен проект на паметника, а през 1885 г., след като е завършен, е предвидено да се превози до България. Със започването на Сръбско-българската война от 1885 г. отношенията между България и Русия се влошават. Тогава московчани решават "Паметникът на героите при Плевен" да бъде поставен в Москва на площад "Свети Илия". На 10 декември 1887 г. той е тържествено открит.

Тържествена програма

С различни прояви под патронажа на президента на Република България Румен Радев се отбелязва 140 години от Плевенската епопея. Честването, започнало от 16 ноември, включва: национална научна конференция; валидиране на пощенска картичка; откриване на национална изложба на детски рисунки; засаждане на "Гора на свободата"; откриване на изложба "140 години от Плевенската епопея" – живопис, графика, скулптура; художествено-документален филм "Плевен: краят на войната, началото на Европа"; спортни прояви; концерт-спектакъл "От мегдана" на Северняшкия ансамбъл; храм "Света Параскева" – Празнична света литургия, Параклис-мавзолей "Свети Георги Победоносец" – Паметен ритуал по повод 140 години от Плевенската епопея: панихида, отслужена от Плевенския митрополит Игнатий, Западноевропейския митрополит Антоний и Ростовския и Новочеркаски митрополит Меркурий.


Генерал Едуард Тотлебен

Паметна плоча на мястото на бента на река Гривишка, построен от генерал Тотлебен за спиране работата на водениците

Генерал Михаил Скобелев

Атака на Радишевския редут

Карта на сраженията при Плевен

Последният бой при Плевен

Последният бой при Плевен - худ. Дмитриев-Оренбургски

Книгата "Дневник на пребиваването на Царя Освободител в Дунавската армия 1877 г." на канонизирания за светец участник в Плевенската епопея руски артилерист и историограф на събитията Леонид Чичагов

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"