Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

27 Май 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Култура

Булевард: Срещи

Кристина Корниенко:

Нека сме по-често в реалния живот!

Искам да имам време да рисувам, споделя стюардесата от "Аерофлот"

Боян Бойчев

8. Декември 2017 , брой: 241   339   0
Снимка


Кристина Корниенко е родена на 18 май в г. Кемерово, Русия. До 8 клас учи в Ачинск, Красноярския край, след това се премества да живее в Москва. Завършила е бакалавърска степен в Московския държавен лингвистичен университет и магистратура по същата специалност в Московския държавен университет. Три години е работила в сферата на образованието като специалист по международни отношения. Сега е стюардеса в "Аерофлот".

"Главното е да намериш това, което търсиш, и да избереш правилно пътя, по който да изпълниш желанията си."

- Кристина, ти си отскоро стюардеса. Как стана така, че постъпи на работа в "Аерофлот"?
- Аз работех доскоро в сферата на международните отношения в образованието. Разбрах обаче, че след три години в тази област душата ми копнее за промяна и се реших на тази стъпка - постъпих в авиацията.

- Удовлетворява ли те новата работа?
- Да, макар че съм отскоро, много ми харесва. Чувствам се свободна. В момента, в който сляза от самолета, работният ден е приключил, а остатъкът от деня можеш да посветиш на роднините и близките си хора. 

- Какви са плановете ти за бъдещето, с авиацията ли са свързани?
- Ако говорим честно, в далечното бъдеще не обичам да гледам. Искам да живея с днешния ден, с днешните желания. Засега искам да работя в авиацията. Кой знае, един ден може да сляза отново на земята. Времето ще покаже.

- Как живеят младите хора в Русия, какви перспективи има пред тях?
- Русия е много разнообразна. Има и малки, и големи градове. В големите, несъмнено, има много повече възможности. Но всичко зависи от човека. Ако иска да постигне нещо значимо в живота, то той напуска малките градчета, колкото и уютни да са, и отива в големите, където животът кипи и на всяка крачка пред теб има нови перспективи. Главното е да намериш това, което търсиш, и да избереш правилно пътя, по който да изпълниш желанията си.
 
- Много младежи в България заминават в чужбина да търсят по-добър живот. Но ми се струва, че в Русия през последните години повечето млади хора избират да останат в родината си. Така ли е или се лъжа?
- Въпросът е сложен. Няма да крия, аз също бих искала да се пробвам да уча в чужбина, макар и само за година. Но само да уча. А иначе младите хора ще се стремят натам, където има повече перспективи. Всички искат да живеят красиво. На някои им се получава в Русия, на други - в чужбина. Аз живея с родителите си и все още не мога да усетя трудностите на живота. Но мисля, че животът в Русия през последните години наистина се подобри значително.

- Как изглежда образът на младия руски човек? Обича ли да чете книги, стреми ли се към добро образование? Твоята гледна точка.
- Младежта се стреми да върви в крак с времето, което е и хубаво, и лошо. Хубаво е да познаваш всички иновации и да можеш да ги използваш, обаче те постепенно изтласкват реалния живот. Станахме зависими от телефоните си и от интернет. Най-ужасното нещо е, че за децата най-хубавата играчка е телефонът. А всъщност това е голямо зло.
Сега най-често може да видиш младите хора със слушалки. Няма да споря, може би те слушат аудиокнига или някакъв полезен тренинг. Но най-често това е просто музика. Дали се стремят към добро образование? Да, защото болшинството осъзнават, че без него в днешно време са заникъде. Има и такива, които смятат, че техникумът е достатъчен, но това си е личен избор.

- А ти самата как би се описала? Какво обичаш да правиш в свободното си време? 
- Обичам да прекарвам времето си сред приятели. С тях всяка работа става приятна. Трудно ми е да отговоря какво не обичам да правя. С удоволствие ходя на театър, кино. Обожавам да чета интересни книги или просто да се разхождам, когато времето е топло. Много обичам спорта, иска ми се да пробвам и спортове, които досега не съм опитвала: тенис, скално катерене, сърф. Като ученичка рисувах много добре, но сега нямам време. Надявам се, че един ден ще мога да го правя отново. Искам да рисувам картини с маслени бои.

- Не си московчанка по рождение...
- Да, преди години пристигнах в столицата от Сибир, от миньорския град Кемерово. Баща ми ме доведе в Москва, за да получа добро образование. Все пак в столицата има много по-големи възможности за това. Тук завърших училище и висше образование.

- Как се промени Москва за времето, в което живееш в нея?
- Наистина, градът непрекъснато се променя в положителна посока, става по-красив. Появяват се нови паркове, нови места за прекарване на свободното време. Това не може да не радва.

- Един малко по-различен въпрос. Русия и санкциите. Какво мислиш за тях?
- За мен това са просто думи. Аз не съм свикнала с продуктите, които сега казват, че ги няма. За някои може липсата им да е нещо съществено, но за мен - не.

- Какво знаеш за България?
- Няма да си кривя душата, не зная много. Знам само, че е слънчева страна с топли хора и красива природа.

- Твоето пожелание на читателите на вестник ДУМА?
- Приятели, не спирайте да се развивате! Правете го с всички възможни средства. Бъдете по-често в реалния живот, по-далеч от телефона и от интернет. Живейте наситен и ярък живот!

 

 
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"