Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

27 Май 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Общество

Мнение

Нужен ли ни е по-активен диалог с Русия?

Европредседателството дава шанс на България да предприеме конкретни стъпки за преодоляване на недоверието и конфронтацията

8. Декември 2017 , брой: 241   286   0
Снимка


Франц Спасов

Периодът на прехода и особено последните 8 - 9 години потвърдиха, че без системен, активен диалог между висшите власти на нашата страна и Русия отношенията между двете страни губят своя нормален ритъм и клонят към застой, както е сега. От това следват негативни последици за държавата ни и нейната икономика, даже и при членството ни в ЕС.
Едва ли е необходимо да се доказва, че именно активният диалог с Русия стоеше в основата на взаимоизгодните българо-руски отношения в началото на динамичните промени на международната арена. Изглежда, че това се подценява, както се  недооценяват и новите възможности на днешна Русия. Потенциалът на едни нормални партньорски отношения между двете държави може само да спомогнат за развитието на нашата икономика, за повишаване на нейната конкурентоспособност, за ускоряване на необходимото ни догонващо развитие в рамките на ЕС.
Наред със своите исторически и културни връзки и близост нашият и руският народ и страни са свързани и географски - чрез Черно море. Свързаност, която е предпоставка за търговско и икономическо сътрудничество в т.ч. за опазване на неговата екология, за развитие на корабоплаването и осигуряването на неговата сигурност, за взаимодействие при природни бедствия и предотвратяване на индустриални катастрофи, за поддържане на мира и сигурността между крайбрежните държави и в черноморския регион като цяло в т.ч в рамките на ЧИС и т.н.

Новите реалности в Европа и света

предполагат разширяване на връзките на страните членки на ЕС и с други държави от други региони и континенти, както и с т.нар. трети страни. В тази насока за България е нормално сред първите партньори от тази група държави при това от нашия континент подобен партньор да бъде  Руската федерация, от която до неотдавна искахме да ни счита за свой привилегирован партньор.
Тук следва да се отчита и фактът, че мнозинството от българите застават зад нормализирането, активизирането и придаването на продуктивен характер на двустранните отношения с Русия в търговско-икономическата сфера, в определени сектори на икономиката в изграждането на енергийни, инфраструктурни и други проекти, насочени към увеличаване на взаимния стокообмен, на нашия експорт и БВП.
Обществото ни не отвчера  се надява на ясни отговори: ще се изгражда ли "АЕЦ Белене" с руско или друго изгодно за България участие; ще получаваме/закупуваме ли природен газ от Русия без посредници; кога ще бъде изграден газовият хъб край Варна. Нали именно тези обекти се очаква с нетърпение да бъдат изградени в съответствие с националните ни интереси и то в близка перспектива.
А много по-важни и перспективни резултати може да се очакват от сътрудничеството в сферата на образованието, науката и технологиите. Особено се създават предпоставки и условия за нейното поддържане с участието на висши училища, академии и институти. При пълно използване на възможностите, които предоставя руската страна, ежегодно за обучение на наши студенти и специализанти в техни висши учебни заведения без такси. При по-динамичен трансфер на нови технологии и иновации на основа на взаимен интерес.
Възможностите за които става дума по-горе, за съжаление, все още са под въпрос и силно ограничени поради продължаващите санкции на Европа срещу Русия. Те нанасят все нови и нови значителни загуби за нашия бизнес и икономиката ни. Поради което България следва да заеме ясно негативна позиция към санкциите и да настоява за тяхната отмяна. Вече е известно, че такива настроения и отношение имат и редица големи и по-стари членове на ЕС, а Унгария, Гърция, Германия и Чехия съумяват макар и частично да ги заобикалят. Такава отрицателна официална позиция се очаква и от средите на бизнеса и широката общественост у нас.
Като цяло добри възможности за взаимен обмен и за по-динамично сътрудничество са налице в културата и изкуството. Тук творческият обмен и взаимодействие са базирани на цивилизационната общност, ценности и езикова близост между българския и руския народ. Тази духовна, езикова и историческа близост се явява по същество градивната основа на връзките и отношенията между българския и руския народ, между България и Русия. Те говорят и за потребността от по-динамични контакти и обмен, участие в двустранни и многостранни прояви, работа по общи проекти в т.ч. творчески на разни нива.
Расте подкрепата за изучаването на руски и български език, както и за поддържането на свързващото ни културно-историческо наследство. Наближаващата 140-годишнина от Освобождението на България от османско иго е знаменателен повод за активизиране грижите за съхраняването на паметниците на нашите освободители, на руските войни и българските опълченци, отдали живота си за нашата свобода и възстановяване на българската държавност.
Няма да е излишно да се отбележи, че географската свързаност и близост между България и Русия не само улесняват, но и предполагат развитието на контакти и сътрудничество и по някои аспекти на сигурността - при взаимен и общ европейски интерес. По-точно

в борбата с международния тероризъм,    

трансграничната организирана престъпност, незаконния трафик на оръжия и наркотици, срещу регионалните конфликти и други подобни, което води до укрепване на собствената ни национална сигурност, както и на мира и сигурността в Европа и света.
Политическите контакти и взаимно уважителният диалог на високо и на най-високо официално равнище между двете страни имат принципно определящо значение за характера и дълбочината на българо-руските отношения в новите условия. Главното при това си остава наличието на политическа воля от двете страни за развитие на  взаимоизгодни партньорски отношения.
Във време на нестабилност в международен план, когато ЕС е изправен пред нови предизвикателства, за България като член на съюза е логично и уместно да се яви като мост за възстановяване на диалога и партньорските отношения между ЕС и РФ в името на преодоляването на противопоставянето между нея и Запада. Независимо от конфронтацията, поддържана все още от някои среди под изкуствения предлог за митичната руска заплаха. Това подхожда на България поради духовната и историческата й близост с руския народ и Русия.
Реални възможности в тази насока открива започващото от началото на 2018 г. българско председателство на Съвета на ЕС, което би могло да даде значим принос на България за мира, разбирателството и сигурността в Европа и света. Изпитанията, пред които е изправен ЕС, откриват нови по-благоприятни възможности за активизиране и развитие и на българо-руските отношения, които коментирахме досега, и в които Русия се явява не заплаха, а партньор за многопланово със стратегически измерения, взаимоизгодно сътрудничество. При това, особено важно остава предприемането на подходящи стъпки за активизиране на диалога с Москва - за по-динамично разгръщане на двустранните отношения в новите реалности.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"