Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Април 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

Шаранно време

Николай Коев

8. Декември 2017 , брой: 241   769   0



    Около Никулден народът полудя за шарани. Имаше ги всякакви и отвсякъде на цени различни, а понякога и по-прилични. На столичен пазар с люспестата стока един търговец направо ме втрещи с духовитост. Застанал той победоносно зад рибата със задължително полуотворената уста и хвърля населението не само в потребителски екстаз, но и в дълбок размисъл. "Хайде народе, сега е времето да не бъдете вечно шарани, а вие да ги платите и преработите в стомахчетата празнично. Който не иска, да си остане шаран, негова си работа". Ето това бе посланието с дълбок подтекст, което явно се видя интересно на пазаруващото общество, защото пред сергията се навъртя маса народ, а схваналите смисъла на думите бързо взеха повод за комантери по темата с "шараните" и задължително се дистанцираха от масата, която редовно увисва на кукичката пак със задължително полуотворена от изненада или глупост уста.
    Ето така в тежкия ден след Никулден се размислих и аз за прокламираното от търговеца на риба "шаранно време" за българина. И без особени усилия открих няколко примера за това как повсеместно висящият на въдицата народ се мята безпомощно на кордата известно време, а след това притихва от безпомощност и примирение за радост на ловците. Та, в тази игра на хитреци и наивници брутално се включи преди години в своето "златно" време у нас гражданинът Сакскобургготски и с не дотам роялистки финес си върна уж негови имоти. Тогава също без финес едни хора му ги дадоха, други по-късно му ги отнеха, а сега пък други (или близки до предишните!) искат да му ги върнат чрез "споразумение". При това цапардосват съдебна процедура по казуса, което ни прави за резил не само пред чужденците и ни поставя всички вкупом в увиснало състояние на кукичката. А какви са съображенията, можем само да гадаем с горчив привкус, но не само от този, който иска, но и от тези, които дават ли... дават.  
    В същото време шаранчетата се баламосват с цифри за, представете си, "икономически растеж през третото тримесечие на годината от 3,9 процента". Той, народът, беден и оръфан, се гърчи в недоимък, те му говорят за ускорение. Много ги греят процентите хората с около двеста лева пенсия, изключително доволни са работниците с мизерни и дори неизплатени заплати, направо са впечатлени учените от БАН с орязаните субсидии, водещи към гибелта на родната наука. Наистина разкош, но от мизерия, чиято формална граница от 321 лева се е вдигнала с цели 7 лева, т.е. почти с един килограм сирене, вероятно имитация.
    Едва ли не благоденстващият българин в "шаранното ни време" сега е обнадажден, че може най-сетне да си купи поне лекарства поради строгите мерки на властта срещу паралелния им износ. Не че след демонстративните акции дефицитните лекарства се появиха на пазара, но все пак интересът към темата бе временно задоволен. Както и поредният каламбур за пред обществото с формалната битка между държавата и зелените лобисти на чужди интереси, които нанасят непоправими щети на родния зимен туризъм. Ами всичките тези напоителни приказки за пред европредседателството ни шест месеца през следващата година. Непосветените остават с впечатлението, че тази половин година ще разтърси света, а континенталната ни организация едва ли не ще възкръсне и ще реши вкупом всичките си проблеми под нашето мъдро ръководство. А за благодарност към народната любов организаторите на събитието щели да пуснат и отбрани медийни шаранчета във водните каскади пред НДК, които за благодарност ще водопляскат с опашки. Сещам се в тази връзка за едни не толкова далечни времена, когато "всички погледи бяха вперени в София" и светът едва ли не се будеше с "пулсиращия ритъм на нашата столица". Нищо ново под слънцето, у нас - също.
    През тези дни на динамичен възход с приближаването на европейското ни началничество се втрещихме от едно признание на шефа на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков. Оказва се, че голямо подслушкване падало в последно време. А добре известно е, че който подслушква, той папка". Онези, които ги подслушкват, пак лапкат, ама друго. Това е за съжаление логиката, която повече от четвърт век от "подмяната" никой не успя да преобърне. Независимо от напъните, декларациите, създадените структури и решения. Но така е в демократичните държави. Прозрачността е наистина безгранична, информираността ни (им!)- също. А, известно е, че дори шараните понякога обичат бистрата вода, макар че добре се чувстват и в тинята. Особено, когато сами са си избрали мястото на обитаване и, примирени от сегашната си и бъдеща съдба, чакат хитреците на брега да заметнат въдицата и ги закачат на кукичката с пършивото червейче накрая. Уви!

 
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"