Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Януари 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Общество

На фокус

Популизъм деца не храни

Наследниците на бедните у нас ще продължават да са бедни и да мизерстват

8. Декември 2017 , брой: 241   302   0
Снимка


Тодор Канев

Една популярна фраза от Мечо Пух като че слушам непрекъснато от управляващите. Тя гласеше "Колкото повече, толкова повече!". Един от управляващите народни представители ни говори за управление на сегашното правителство до безкрай, но най-важното според него е, че управлението трябва да пречупи комунистическия гръбнак. Това ли трябва да бъде основната политика на едно управление?
Управляващата партия също така излезе с декларация по повод годишнина от своето основаване, в която се заявява, че България е станала все по-добро място за живот, а децата ще имат по-добър живот от този на своите родители. Това налагано становище от управляващата партия има за цел да заблуди и манипулира хората, чрез щедро раздаваните обещания и политики през последните десет години, без да се вижда реалната действителност.
На съвсем друго мнение са хората и Европейската статистика по отношение на настоящето и бъдещето за децата в България. Според изнесени данни за 2016 година на Евростат, по-отношение на деца в риск от бедност и социално изключване, България заема предпоследното място на страните от Европейския съюз, като само Румъния е след нас. Проучването обхваща 24,8 милиона деца в ЕС или 26,4% от населението на възраст между 0 и 17 години, които са изложени на риск от бедност или социално изключване. Това означава, че децата живеят в домакинства с най-малко едно от следните три условия: изложени на риск от бедност вследствие липса на доходи, силни материални лишения или с много ниска интензивност на работа. В България броят на децата, които са в риск от бедност и социално изключване, е 550 000, или 46% от всички на възраст между 0 и 17 години. Най-нисък е рискът за децата на Дания 13,8% и Финландия 14,7%, а средно за страните от ЕС е 26,4%. Рискът от бедност в Чехия е 17,4%, а в Словения е 14,9%.
Тези показатели потвърждават, че страните от бившия източен блок са се развили по различен начин след началото на демократичните промени. Ако към тези показатели за България добавим и социалните неравенства, то картината би изглеждала още по-лоша за страната ни и за изложените деца в риск от бедност.
Бедността при децата е породена основно от липсата на достатъчно доходи за техните родители, като в редица случаи дори те са безработни. Липсата на средства води до социалното изключване и непосещаване на училище, от което губим всички ние като общество. Подетата инициатива в началото на годината за връщане в училище на 17 000 ученици е правилна стъпка, но какво стана с тях три месеца по-късно. Трябва да се попита какви резултати са постигнати от учениците, дали посещават редовно училище и каква част от тях са отпаднали отново. Пътят с връщането в клас е доста труден процес и изисква постоянство, а не обявяване на лозунги и тупане в гърдите, че си ги вкарал в клас за първия учебен ден. Бедността при децата води до агресия, като  последствието е бягство от образователната система.
 Анализ на УНИЦЕФ доказва връзката между детската бедност и дълъг списък от обществени и индивидуални рискове - снижаване на уменията, влошаване на здравето, ниска успеваемост в училище, голяма вероятност за тийнейджърска бременност, за употреба на наркотици и злоупотреба с алкохол, високи разходи за социална защита и загуба на социално сближаване. Ангажиментът за защита на децата от бедност е много повече от евтин популизъм и от поредните политически лозунги.
Според изнесени данни на един от синдикатите в България близо една четвърт от работещите, или това са 600 000 души, получават заплата под средната за страната. От тях 403 000 са работещите на минимална работна заплата. Как с такива финанси се отглеждат деца в страната ни? Отговорът е даден именно в статистиката на Евростат и той е ясен: децата на бедните ще продължават да са бедни и да мизерстват. За разлика от онази малка прослойка, която е защитавана по всякакви възможни начини, но само и само да не й се отнеме и частица от натрупаното богатството за сметка на нейните работници.
Всички тези данни показват как се управлява България от началото на прехода до днес. Не се намери нито едно правителство, което да обяви война на бедността и растящите социални неравенства.
Бедността, която принуди милиони българи да потърсят по-добро бъдеще за себе си и за децата си в емиграция, като по този начин се борят с немотията.
Друг цитат на Мечо Пух гласеше "Като не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде". Много е прав Пух, защо и управляващите през изминалите години откриваха пътища, пречиствателни станции и стадиони, докато населението на тези райони емигрираше или тънеше в пълна бедност и безработица. Тази политика на изграждане на инфраструктура е полезна само когато имаш работеща икономика. В противен случай няма кой да  използва изградената инфраструктура и парите са хвърлени за вятъра. С евтин популизъм деца и работници не се хранят, а са необходими  политики и действия за справяне с бедността и неравенството в обществото. Въпросът, на който нямам отговор, е: има ли политическа воля за справяне с тези тежки за обществото ни проблеми?

Дял на децата в риск от бедност или социално изключване в ЕС, 2016 г.

Най-добрите държави за най-добър живот на деца в света според изследване на УНИЦЕФ от т.г.
Специалисти са подредили 20 от страните със силни икономики в света, в които децата живеят най-добре, като сравнили качеството им на живот.
На първо място е Дания, където, по мнението на авторите, не се усеща така силно разликата между децата от различни семейства.
Високи нива на детско благополучие са регистрирани също във Финландия, Норвегия и Швейцария. Великобритания отстъпва от другите напреднали държави в графата неравенства между децата и се нарежда на 14 място, в съседство се разполагат Германия, Гърция и Унгария.
Опашкарите са Израел и Турция, където е отчетено най-високото ниво на детско неравенство. Сред критериите, по които специалистите сравнявали качеството на живот на децата, били образование, здравеопазване и храни.
Както показало изследването, в наши дни в повечето страни се наблюдава разлика в нивото на удовлетвореност от живота между децата от бедни и богати семейства. Основният проблем е различният достъп до качествено образование. Различията в използваните храни, което също зависи от възможностите на родителите, води към проблеми със здравето.
Конкретно, децата от семейства с по-ниски доходи не ядат плодове и зеленчуци в количества, необходими за растящия организъм. Освен това тези деца са по-малко активни в заниманията си с физическа култура.
"Трябва да бъдем по-амбициозни заради децата ни - казват експертите. Неравенството между тях вреди на развитието им. Повечето от нас имат шанса да живеят по-добре и просто сме задължени да се възползваме."
"Държавата е длъжна да бъде гарант в обезпечаването правата на децата - добавят специалистите. Когато не се справят родителите, трябва да се включват властите. За да сме сигурни, че нито едно дете няма да остане назад, са нужни креативни решения."
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"